Политически гювендии... Днес в 12 ч. признаваме Косово
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
А ето и едно много показателно видео за истинските функции на КФОР:
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
Когато тръгна да минавам през Сърбия ще го казвам на висок глас на всеки срещнат сърбин!
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
Аз също съм против отделянето на Косово, да не говорим изобщо за признаване, но все пак мисля, че съчувствие им е достатъчно на сърбите - но не и повече от това. Защото те не идват да ни разправят, че Западните краища (техни източни) са България, нали? Дори напротив - казват, че винаги са били техни и не трябва да имаме никакви претенции нито към Пиротско, нито към Нишко, още по-малко към Моравието... А като се разровим се оказва, че времето, предписано от Ньойския диктат е изтекло и май трябва да си ги изискаме.
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
Толкова елементарно изказване не бях чел отдавна!!! Сърбите ли са ни виновни, че сме били на страната на Германия, или тези които са ни вкарали във войната..?!!! Сръбски ли е плана за "Велика Югославия" или на "Великите сили" и чифутско-илюминатската клика стояща зад тях...?!!! Докато не проумеем, че тук на Балканите винаги са ни е*али на принципа "Разделяй и владей", няма надежда за нас...!!! Всичко което ни се подхвърля от някой друг, после ни излиза през задника! Така стана с Беломорска Тракия, Македония и Добруджа "дадени ни" от германците! Така стана с бившите юго-републики "дадени" на Сърбите...!!! Така ще стане и с албанците и "даденото им" Косово един ден...!!! Трагедията е в това, че нас никога не са ни питали..!!! Просто марионетните ни правителства са водели народите за носа, спазвайки плана и инструкциите на господарите си..!!! Докато не вземем нещата в наши ръце винаги ще е така...!!! Не забравяй...!!! Никой не ни е бил по главата да правим Фердинанд - Български Княз, но това е една друга и много дълга тема....Заги писа: Мещер, моите уважения!
Аз също съм против отделянето на Косово, да не говорим изобщо за признаване, но все пак мисля, че съчувствие им е достатъчно на сърбите - но не и повече от това. Защото те не идват да ни разправят, че Западните краища (техни източни) са България, нали? Дори напротив - казват, че винаги са били техни и не трябва да имаме никакви претенции нито към Пиротско, нито към Нишко, още по-малко към Моравието... А като се разровим се оказва, че времето, предписано от Ньойския диктат е изтекло и май трябва да си ги изискаме.
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
Заглавието на темата е "Политически гювендии"...!!! Да не те е засегнало лично..?!! "Признаваме Косово" е подзаглавие на темата, и е заглавие на първа страница на един от "независимите" ни вестници от тази сутрин..!! Моята позиция по въпроса е пределно ясна...!!! Още нещо ще ме питаш ли...?!!Пресиян писа: Твърдиш, че се дистанцираш от политиката на т.нар. "правителство", а в заглавието на темата :"... признаваме Косово". Кои сте вие? Аз не го признавам.
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
.............................................
— Много грубиянски посрещаш гостите си, Аркан.
— Тук е бойно поле, а не бална зала, генерале!
— Бивш генерал — побърза да го прекъсне Козела. -Ще ме поканиш ли да седна?
— Щом си гост, разбира се. Сядай, разполагай се, Козел. Какво ще пиеш? Барът ни е зареден с всичко необходимо.
— Водка и чешмяна вода.
— Никога чешмяна — каза Аркан. — Тук водата е смъртен риск. Дайте му „Абсолют“ и минерална.
Войводата изчака да го обслужат и когато изнервеният Козел изпи на екс чашата си, попита:
— Какво те води при мен, Козел?
— Старото приятелство. Забрави ли, че навремето заедно ебавахме майката на югоембаргото?
— Не съм забравил, разбира се, но това не е единствената причина. Козела кимна.
— Прав си, Аркан, това е поводът, причината е друга. Имах двама сина, млади хубави момчета… Американците ги убиха.
— Защо? — сухо попита войводата. Козела се изпоти, преди да отговори:
— Бяха студенти в Америка. Направиха банков обир в Аспен.
— Колко?
— Малко по-малко от седемстотин хиляди долара, делени между трима.
— Къде е техният дял?
— Не знам, Аркан. Нямахме време да говорим. Войводата го изгледа с открито недоверие.
— И нямаш представа къде е тяхната част?
— Никаква. Убиха ги на границата. Погребах ги на сръбска земя.В джобовете им имаше хиляда долара общо и паспорти на парагвайски граждани.
— С адрес?
— Асунсион, улицата не помня, но паспортите са в жабката на беемвето.
Аркан погледна един от охраната си. Нямаше нужда от думи. „Тигъра“ излезе веднага. На всички им беше ясно къде отива.
— Още водка, Козел?
— С удоволствие… едва владея нервите си, стари… мислеше да каже „приятелю“, но се отказа и произнесе „Колега“.
Аркан се намръщи.
— Моите колеги са около мен, Козел. Ето ти моите „Колеги“ — „тигрите“. И НИЕ ВОЮВАМЕ РАМО ДО РАМО ЗА СРЪБСКАТА ПРАВОПРЕСТОЛНИНА КОСОВО!
— Дойдох да воювам с вас, Аркан. Имам не по-малко основания да мра срещу американците.
„Тигъра“ се върна и остави фалшивите паспорти на момчетата при войводата.
Аркан прочете регистрацията и подаде паспортите на един от „тигрите“.
— Ще проверим адреса, Козел. Две трети от седемстотин хиляди долара не са пари за преебаване.
— Асунсион е много, много далече… Войводата го прекъсна.
— Не и за дългата ръка на Аркан — взря се в очите му и тихо, но злобно попита: — Как е твоят приятел Тефик бей?
Козела разбра, че току-що е чул смъртната си присъда. Не му беше нито за пръв път, нито щеше да се парализира пред лицето на смъртта. Не и той!
— Нещастен е, Аркан. Синовете му претърпяха катастрофа и сега са полупарализирани.
— Но са живи — тихо каза войводата — А твоите не. Козела мълча дълго, преди да отговори на скрития му въпрос:
— И ти имаш син, Аркан!
— Да, имам, но не съм шпионин на ислямския фундаментализъм. А ти идваш при мен точно в това си качество и се опитваш да разиграваш трогателни пиеси. Сериозно ли ме смяташ за глупак, Козел?
— Няма да говоря повече, войводо. Моля те, заповядай на „тигрите“ си да ме убият без варварски мъчения.
Аркан се присегна, доля чашата му и каза спокойно, дори кротко:
— Нямам никакво намерение да те убивам, Козел. И то не само защото си мой гост. Смъртта ти не ми върши работа! — Аркан поиска още чай и се облегна на стола си. — Имам обаче въпроси. Например, какво знаеш за така наречената армия за освобождение на Косово?
— Достатъчно, войводо… Повече отколкото си мислиш.
— Говори, генерале. Целият съм слух.
— Знам кои са Адем Демачи и военните му лидери Хашим Тачи /Змията/ и Сюлейман Селим /Султана/. Знам и че първото прочистване на Косово предприеха шиптърите преди повече от сто години.
Аркан кимна.
— Така е, Козел. Точно така. Щом знаеш истината, защо не я кажеш на когото трябва. Знаеш ли, че България даде небето си на НАТО?
— Знам Аркан, но и ти знаеш, че аз не съм публична личност. Обстоятелствата ме принуждават да се крия и да съм нащрек дори в съня си. На кого мислиш, че мога да кажа: „Каузата на Аркан е справедлива?“
— Знам, че не можеш, но можеш да не си подлагаш задника на оня рязан бандит Тефик бей!
Козела почувства обидата с кожата си, но брои до десет и отговори:
— Добре знаеш, че никога, на никого не съм си подлагал задника, войводо… Щом толкова мразиш Тефик, защо не го ликвидираш? Той е в ръцете ти.
Аркан се изправи и тръгна из бившето кметство.
— Знаеш ли защо, Козел? Ще ти кажа, защото си православен християнин като мен, защото си войник и защото навремето доказа, че може да се вярва на думата ти. Прав си, че мога да убия Тефик, когато поискам, но с неговата смърт ще изчезне последният ни шанс да затворим Пътя на коприната.
„Коприна ли?“ — Козела помисли, че не е разбрал добре.
— Какво общо има някаква си коприна и твоята война с албанците?
Аркан отиде до огромната географска карта, закачена зад гърба му.
— От Китай, Афганистан и Бирма тръгва Пътят на коприната. Това датира от времето, когато Марко Поло изнесъл първите копринени буби, скрити в кухия му бастун. Пътят върви през Иран, Ирак, Турция и през София влиза по три канала — Сърбия, Албания, Косово — през Видин, Калотина и Кюстендил. Навремето по този път е вървяла търговията с коприна, но днес това е пътят на оръжието и дрогата.
Козела разбра всичко или почти всичко.
— Искаш да кажеш, че Тефик контролира Пътят на коприната? — това беше полувъпрос, полу-разсъждение на глас.
— Не, Козел, главният бос на фундаменталистите е Осама бин Ладен. Говори ли ти нещо това име? — Козела кимна утвърдително. — Тефик е връзката между него и шиптърските банди. Тефик е жив само защото чрез него се надявам да се добера до Бин Ладен и веднъж завинаги да пресека пътя на оръжието и дрогата от Кабул до Тирана.
— Тирана? — искрено учуден, възкликна Козела. — Конфликтът е тук в Косово, Аркан.
— Но иницииран, финансиран и благословен от велико-албанските шовинисти отвъд границата. Къде мислиш, че се крият бандитите на АОК, като видят дебелия? На
територията на същинска Албания са и базите им, и складовете с оръжия, и семействата им. Тук налитат за кратки набези и бързат да си плюят на петите.
Аркан седя дълго пред прозореца, но там нямаше нищо за гледане. Погледът му беше обърнат навътре в него.
— Ела, Козел. Време е да хапнем, каквото дал Бог, после ще те заведа да видиш как се решава вековна религиозна омраза.
Погрешка бях направил текста червен,което не стоеше добре.
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
Около 1 май 30 000 Български мъже между 25 и 45 години, неорганизирано преминават Българо-Сръбската граница. Понеже на сутринта времето е било хубаво решават да тръгнат пеш. Нещеш ли обаче само на десетина колометра навътре в сръбска територия времето рязко се разваля и завалява пороен дъжд! Българските мъже се измокрят до кости и започват да зъзнат от студ. Наблизо виждат изоставена сръбска казарма и решават да се приберат на сушина. За техен късмет в казармата намират 30 000 чисто нови сръбски камуфлажни униформи и решават да се преоблекат със сухи дрехи. После в един склад намират 30 000 автомата "Калашников", 3 000 леки и тежки картечници, 800 Гранатохвъргачки, 6 000 ПРГ-та и муниции за цялото това въоръжение! Търсейки скатано място да се изсере, един от мъжете пропада през покрива в стар подземен бункер в който открива и 200 000 ръчни гранати..!!! За капак на всичко в халетата на ТКЗС-то в близкото село намират и 80 чисто нови танка Т-72М заредени с гориво и пълни боекомплекти..!!! Българите като примерни членове на НАТО и граждани на ЕС решават, че е опасно такъв арсенал да се оставя без надзор! Натоварват се заедно с цялото воъражение на камиони любезно предоставени от местното население, палят танковете и тръгват към Прищина за да предадат "желязото" в щаба на КФОР. По пътя срещат 80 хилядна редовна сръбска армия излязла на пикник с цялото си въоражение. Нашите ги убеждават в светлото европейско бъдеще на Сърбия и техния генерал решава да предаде и тяхното оръжие на КФОР в Косово! Така Българи и Сърби продължават на запад в стегната военна колона пеейки химна на обединена Европа. По тъмно на 5 срещу 6 май колоната стига границата на Косово. Нашите порядъчно почерпени със сръбска дюлова по случай Гергьов ден с новите си сръбски приятели решават да гръмнат за последно преди да предат оръжието. Нещеш ли, надрусан шиптарски патрул приема щастливата заря за нападение и отвръща на приятелския ни огън..!!! Заформя се лека пиянска свада в която изгарят до основи 43 шиптърски села! На разсъмване Българи и Сърби поизтрезняват и осъзнават, че в радиус от 120 км. не е останал нито един жив шиптър или КФОР-ец на когото да се предадат..!!! Ситуацията е доста сконфузна и след кратко съвещание Българи и Сърби решават да продължат с форсиран марш към Прищина, преди международната общност да е решила, че не признаваме Косово и, че това е етническо прочистване. Поради проблеми с реотаните на албанските радиостанции в Прищина остават в неведение за случилото се и приемат разгърнатия танков строй на Българи и Сърби за нападение и шиптарите и КФОР-ците откриват огън. По случайност успяват да запалят два танка, чиито екипажи се евакуират без проблеми. Недоразумението е огромно! Още повече, че предварително подготвените бели знамена за предаването са използвани за покривки за чеверметата предната вечер! Нашите решават да импровизират и варосват 20 000 снаряда в бяло, които после изтрелват по позициите на шиптарите, като знак на добрата си воля и желанието си да се предадат. След тази артелерийска подготовка за помиряване, огънят на албанци и КФОР-ци става някак си вял...!!! Изведнъж те спонтанно решават да се предадат, като по-късно се разбира, че 20 000 Македонци също са намерили сръбско оръжие, решили да се предадат и изненадващо излезли в тила на шиптарите! В някои недоброжелателни медии после се е твърдяло, че на танковете Т-52 с които дошли Македонците все още личал надпис "БНА" и стария Български герб, но това твърдение така и не се доказа...
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
За нас
Подкрепете ни!
Ако желаете да подпомогнете Движението, свържете се с нас чрез формата за контакт. Ще Ви предоставим информация за възможните начини да го направите.