ВРЕМЕТО НА СТРАХА СВЪРШИ!

А високо в необятното звездно небе блещукало малко съзвездие, закрилника на този народ.

---

Димитровден, идва, г-да! И Плеядите изгряват в цялата си мощ!

anti666 писа: Поздрави за учителите. Какъвто и да е резултата от тази стачка - едно е ясно, връщане назад няма. Хората, които ще учат децата ни са радикално настроени срещу този еврейско-комунистически режим.

Анти666,хареса ми легендата,много е поучителна и образователна.Но що така и аз,както автора на статията,която ще пусна по-долу си мисля,че учителите някой ги употребява...и въпроса е кой!?Иска ми се да не съм черноглед,но имайки в предви процесите в страната след 89 г. просто и в този момент не мога да не се съмнявам в истинноста и целите на стачката.Имайки в предвид,че:"През 1997 г. Джордж Сорос наля солидна сума на Дарик, за да отразява протестите срещу Виденов.",имам съмнения,че пак чифути стоят зад протестите и дърпат конците.Ето я цялата статия,а там има доста въпроси на,които и аз търся отговорите.

---

Кой употребява учителите?
12 10 2007

Многохилядният национален протест на учители от цялата страна, който те проведоха вчера, както и неадекватните реакции на управляващите, разбуниха духовете не само сред опозицията и медиите, но и сред блогърите.

Sulla, Blog.bg

Мисля си, че някой употребява учителите. Всеки път, когато на власт е социалистическо правителство и настъпи втората година от неговото управление, нещата започват да се скапват.

Инфлацията расте, лъжат, че не расте и после вероятно започват да печатат пари, като държат това в дълбока тайна, но от него инфлацията расте още повече. По същото време се появяват и тенденции за сваляне на правителството. Тези тенденции са свързани с конкретни мероприятия, които струват скъпо. Да събереш миньори, комбайнери или учители от цялата страна, за да се държат за ръце пред парламента, не е евтино. Транспортът струва пари. Вещо създадените агитационни материли струват пари. Трудът на професионалните организатори, агитатори, активисти и координатори на местно, регионално и централно равнище, струва пари. Знам даже, че ако не на всички, то на не малка част от протестиращите се заплаща в брой, за да дойдат и да негодуват активно.

Доста разточително от страна на хора, които крещят, че гинат в бедност. Явно протестиращите не се финансират сами. Следователно, ако е така, то ги финансира някой друг и аз, като едно любопитно шимпанзе, копнея да науча кой е той и защо го прави. Може би това са самите синдикати. Учителите членуват в тях, плащат членски внос и с този членски внос после синдикатите им наемат автобуси, организират им национални акции, произвеждат им нагледни материали и т.н. Разбира се, това се прави след като с въпросния членски внос са платени заплатите на всички професионални синдикалисти, платени са разходите по поддръжката на всички синдикални сгради в страната, начело с приличащата на небостъргач сграда на централата ва КНСБ срещу Министерство на земеделрието. Е, ако учителите могат да заделят от заплатите си такъв членски внос, какво повече искат? Очевидно, отговорът не е тук и финансиращата сила трябва да се търси другаде. Ето още едно доказателство за това:

Какво стана със стачката на лекарите?

Съвсем неотдавна в центъра на вниманието бяха протестите на лекарите от „Пирогов", които искаха абсолютно същото, което искат и учителите сега - по-големи заплати. Защо тогава националният протест не се разгърна така мащабно? Защо не заприиждаха тогава автобусите? Защо лекарите не се тълпяха пред парламента и Министерски съвет? Защо синдикатите ни оставиха с впечатлението, че са зарязали своите членове от здравеопазваненто да се оправят сами и в крайна сметка протестите срамно стихнаха с някаква козметична промяна в ръководството на болницата и всичко се забрави?

Съсловието на лекарите, ако пожелае да покаже гражданско неподчинение, е способно да разтърси обществото много повече, отколкото учителите са способни да го направят, защото едно е да не работят училищата, едно е дори да се обяви нулева учебна година, но съвсем друго е да не работи „Пирогов" дори един единствен ден, да не говорим, ако към този бойкот се включат и други болници. Но тогава не се уплашихме от лекарите така, както се мъчат да ни уплашат с учителите сега. Ето защо си мисля, че сега помага някаква тайна сила, която тогава не е помагала. И индикации за това свое подозрение виждам и в

Поведението на медиите

Забелязва се един смислов център, около който гравитират всички информационно-идеологически конструкции, които се градят, за да се осмислят и доведат до знанието на публиката обстоятелствата около учителските протести. Това са „изтърваните" реплики между Орешарски и Даниел Вълчев. В няколко електронни медии ясно се каза, че ако не бил този случайно хванат разговор, стачката щяла да отмре от само себе си, защото всички осъзнават, че исканията й са несериозни. Какво се каза в този разговор? Помни ли някой? Мисля си, че ако беше този разговор толкова скандален, щяха да го превъртат непрекъснато по телевизиите и вече щяхме да го знаем наизуст. Но изглежда, а и аз помня, че в него нямаше нищо особено - затова на него се позовават много повече, отколкото го цитират. А и това ли е единственият неформален разговор, уловен от микрофоните преди началото на някоя пресконференция? И по какъв начин този разговор променя официалните доводи и аргументи и на двете страни? По никакъв.

Сигурен съм, че, да речем, адвокатите не говорят за клиентите си така в тяхно отсъствие, както говорят в тяхно присъствие. Сигурен съм, че и бояджиите вкъщи говорят по различен начин за стопаните, когато ги няма, в сравнение с говоренето им, когато са там. И в двата случая обаче това не променя параметрите на договореното, нито качеството на неговото изпълнение. Но пък „хванатият" разговор е много удобен от друга една гледна точка. Той много прилича на скандала Дюрчани в Унгария, скандал, който все още не е забравен и лесно се правят асоциации, съзнателни или подсъзнателни, с него. Затова и разговорът Орешарски-Вълчев вече е митологизиран, утвърден като аксиома, на която всички се позовават, забравили необходимостта да си припомнят от време на време съдържанието й.

Поведението на тандема Коритаров-Лора в сутрешния блок на Нова телевизия също е много показателно като илюстрация за дисциплинирано изпълнение на медийна политика и редакционна директива. Дали от престараване или от недостатъчен професионализъм, но ясно се вижда как двамата са си разпределили ролите и всеки от тях си изпълняава своя лайт-мотив - Лора грубо прекъсва всички зрители, които се опитат да поставят под съмнение святата правота на учителите, а те не са никак малко. Същевременно Лора не забравя да подчертава „своето" мнение, което по принцип не би трябвало да бъде натрапванто на аудиторията. Коритаров пък непрекъснато говори за криза в държавата и всяка къде по-близка, къде по-далечна от учителските протести тема той припознава като пореден щрих в картината на тази задълбочаващата се криза. И го прави толкова методично, че започва да прилича на заклинание. Истната е, че в държавата криза няма (за сега), макар че присъствието на социалистите в управлението е дразнещо и лично аз бих предпочел те да не са там. В този смисъл е добре общественото мнение да бъде пообработено в посока да приеме по-лесно идеята за едно предсрочно падане на правителството. Добре е обаче и да се говори за методите на това обработване, за да не си помислят тези, които го прилагат, че могат да го прилагат по всички въпроси и за всички цели.

През 1997 г. Джордж Сорос наля солидна сума на Дарик, за да отразява протестите срещу Виденов. Всъщност, това беше и началото на възхода на Дарик, което до тогава беше едно повече от посредствено радио, на което малко хора обръщаха внимание, а още по-малко рекламодатели. Тогава Националното радио се държа повече от неадекватно, сякаш на улицата не се случваше нищо, а за радио „Витоша" пък знам, че на журналистите им беше забранено да работят по темата за протестите срещу правителството на Виденов и даже имаше случаи на уволнения за неподчинение. Дарик успя да яхне вълната и съответно петелът му снесе. И понеже знам за тези неща, бих предположил, че има и такива, за които не знам, но които са част от същата кампания - впрочем похвална кампания и много ще се радвам, ако в момента сме свидетели на нещо подобно, което ще доведе до падането на третото социалистическо правителство след 1989 г. Но не това ме занимава, а въпросът:

Защо, впрочем, точно учителите?

Днес (вчера - б.р.) по радиото слушах някаква учителка, която се изказваше за протестите на съсловието си. Останах изумен, когато тя нарече „комсомолски подход" идеята за диференцирано заплащане на учителите. Запитах се не е ли по-скоро пазарно, отколкото комсомолско, да се заплаща трудът според конкретната потребителна стойност, която създава и не е ли по-скоро комсомолско да се мисли обратното - че всички трябва да получават по равно.

Нима всички инженери трябва да са с еднакви заплати? Всички музиканти? Всички художници? Всички архитекти? Нали учителите са съсловие от интелигенцията - защо за тях да е различно? Пък и за интелигенцията, доколкото имам известни наблюдения върху нея, е характерен един индивидуализъм, който озадачено би повдигал вежди при лозунги от рода на: „или всички, или никой". Не искам да тръгвам по този ред на мисли, защото не това е темата на изложението: ако беше, вероятно текстът щеше да е още по-грозен. Въпросът не е дали са прави учителите, разумни ли са исканията им, качествен ли е трудът им и дължи ли им нещо повече обществото, а въпросът е защо поредното съсловие, въвлечено в клатене и сваляне на правителството, са именно те. При предишни акции от този род на предна линия са изкарвани миньори, комбайнери и таксиметрови шофьори. Защо следващите в тази парадигма са учителите? Вероятно, защото по манталитет и духовност приличат повече на миньори и комбайнери, без да обиждаме тези професии, отколкото на архитекти и художници. Тъжна констатация, но не може да не бъде направена.... Нека с прискърбие да изложа

Своята прогноза за развитието на нещата

Тя е кратка. Ще сатне така: до пролетта на 2008 г. равителството ще падне и ще има предсрочни избори, които ще повторят съотношението на силите от местните избори в национален план. За да не се случи това, трябва или да се отложи леталният край с някакъв много основен ремонт на кабинета, който в условията на тройна коалиция дори и при наличие на желание няма време да се състои, или трябва да падне валутният борд, да започнат да се печатат пари и с тях да се отговаря на синдикалните искания, които ще започнат лавинообразно да се предявяват едно след друго от различни браншове. Мисля, че няма да се случи нито едно от тези две неща, така че остава третото, тоест първото, което казах - ще падне правителството.

Ще го смени друго правителство, оглавявано от политическата сила, която към момента се финансира от институции като фондация „Конрад Аденауер" - понеже не съм специалист по политика и политическо финансиране, не знам коя ще е тази сила. Мога обаче да предположа какво ще се случи със заплатите на учителите, откъдето е започнало всичко - нищо! Следващото правителство ще каже, че трябва да възстанови националното стопанство от щетите, нанесени в резултат от некомпетентното управление на предишното (сегашното) правителство и, разбира се, ще получи от обществото това, което медиите наричат „кредит на доверие", но аз няма да го нарека така, защото е тафтология, доколкото credo на латински значи „вярвам". И когато обществото остави следващото правителство да лиже раните от предишното, всички ще забравят за учителите. А най-гротескното е, че и самите учители ще забравят за себе си и ще продължат да живеят със средствата, за които твърдят, че не може да се живее с тях.

Та затова си мисля, че някой употребява учителите...

P.S. Докато пишех, ме посети мил приятел да изпием по бира и ми каза: "Според мен далаверата на синдикатите е комисионерска. Тръгват с искания за увеличение на заплатите. За да се удовлетворят тези искания, държавата трябва да извади примерно 500 милиона. Синдикатите започват да преговарят на фона на медийни циркове и накрая успяват да защитят интересите на стачкуващите на ниво, изискващо държавата да извади само 100 милиона допълнително, заради което държавата се отплаща на синдикатите, да речем, с 40 милиона." Не знам дали приятелят ми е прав. По-скоро не е, защото такова елементарно изнудване никоя държава няма да допусне. Но дори да е прав, учителите пак са употребени. Нали това ви казвам...

frognews.bg/Frog/index.php?option=com_co...iew&id=2991&Itemid=8

Antijew, дори учителите не вярват много на синдикатите, но засега те са с тях и това е важното. Че Янка Такева има връзки с ротарианците и вездесъщата фондация ТанАкРа или пък ректора на СУ Биолчев е пристрастен към масоните - това се знае отдавна. Че Сорос и компания са спесиалисти в революциите и финансовите облаги от тях - също. Обаче народът е казал едно нещо "Веднъж стомна за водичка, втори път стомна за водичка, на третия път стомната се счупила" Има и още една; "Хитрата лисана, паднала в капана"
Един от плакатите на стачкуващите казваше всичко "Учители роби - деца роби". Важното е, че на още повече хора им се отвориха очите, а 150 000 ще обясняват на децата в класните стаи, че те ги правят роби в мафиотската държава, наречена някога България. Последните 10 години децата се учеха да консумират и да стават мутри и мутреси. Резултатът - общество от малоумници, както каза Биолчев. Сега и 7 годишните хлапаци вече знаят какво е стачка. Времето на безметежния гуляй, на който юдо-комунистическите отрепки се наслаждаваха, свърши. Идват дните на Българския Бог, а той е много ядосан!
А авторът на анонимния блог защо не излезе пред 70 000-те души да им обясни че някой им плащал да са на площада. Можеше и да го чуят

anti666 писа: "Веднъж стомна за водичка, втори път стомна за водичка, на третия път стомната се счупила" ; "Хитрата лисана, паднала в капана"
Идват дните на Българския Бог, а той е много ядосан!

Дано ти да си прав,а аз да съм в грешка накрая...!

Има вярно в по-горните постове. Защото кога един еврейски пласт на управление в България влезе в конфликт с друг такъв еврейски, се ползват посредници, наемни войници в битката между клановете. Те самите, по този начин, никога не се нараняват, понеже са от едно племе, жертват се пешките в боя.

Аз затова алармирах днес, в Нюза, където тази тема се вихри и се менят заглавията с часове, че грешката на учителите е, че искат увеличение на заплатите, а не: ПРОМЯНА НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ МОДЕЛ И СИСТЕМА НА УПРАВЛЕНИЕ НА БЪЛГАРИЯ!

Тогава, когато този модел се промени съвсем естествено ще се повишат и заплатите им.

"Ще го смени друго правителство, оглавявано от политическата сила, която към момента се финансира от институции като фондация „Конрад Аденауер" - понеже не съм специалист по политика и политическо финансиране, не знам коя ще е тази сила"
Тази сила си е ясно коя е - Герб. Още в темата за Хипеинфлацията беше споменато за тях. На тях внимателно им лъскат имиджа, за да поемат управлението след предсрочните избори. Той трябва и да отпуши малко и националистическите настроения сред българите. Точно тук е и неизвестното за тях, иначе отдавна да са сменили гейския режим. Не знаят дали ако отпушат малко това недоволство гербаджийте ще могат да направят контролирано изпускане на парата. Щото падне ли му пердето на българина и батман бойков може да не оправи работата. Иначе след последните скандали между СЕЩ и Турция (във връзка с избирането там на ислямист и арменския геноцид) - на Доган са готови да му подрежат крилцата.

"Конрад Аденауер" финансираха и БДФ навремето. Визирам годините 1995-1996.

Тази фондация е изцяло еврейска - преди те спонсорираха СДС, но след като видяха, че синьото лъвче умря безвъзвратно в началото на тази година изтеглиха подкрепата си и започнаха да наливат пари в Герб, чрез заместничката на Бубойко - еврейката Мария Капон. Те си спазват стария принцип Теза - управляващата гейска коалиция и Антитеза - Герб, за да си постигнат синтеза. Отделно обаче тук има и още един неизвестен фактор - Атака, който макар засега да е под контрол, е тенджера под налягане.
За сега все още държат Тезата - гейското крило на БСП. Да видим докога.

Във един друг форум попаднах на постинга не една от стачкуващите учителки. На обвинението в по-горния блог, е
"Доста разточително от страна на хора, които крещят, че гинат в бедност. Явно протестиращите не се финансират сами"

Отговорът е даден;
"По официални данни обявиха, че заплатата на учителите е 475 лв.
Аз имам 10 г. трудов стаж, магистърска степен и последният ми фиш е за 272 лв. нето. Стачкувам 4та седмица и за този период заплата не получавам"

А за профсъюзните лидери;
" На профсъюзите учителите НЕ ВЯРВАТ, затова има единен стачен комитет. Ако профсъюзите направят сделка под масата - стачката продължава. По закон - процедурата е индивидуална за всяко учебно заведение, т.е. - имаме право да не приемем договорка на централно ниво."

И най-важното;
"Много от колегите вече са готови и на вариант нулева година. Ако сега отстъпим, бихме дали най-лошия урок на учениците си - урок по покорство и затова няма да отстъпим в никакъв случай"
Както и това, за което Йордан по-горе спомена;
"И последно - ОГРОМНА БЛАГОДАРНОСТ за подкрепата! Мисля, че тези, които ни критикуват просто истински не разбират, че се борим против едно правителство, създадено от ЕНИЧАРИ или са облагодетелствани от абсурдното статукво."
Връщане назад няма. Пробуждането е започнало. Времето на страха свърши!

Стачката трябва да прерасне в общонационална. Хората трябва да проумеят, че всяко действие, насочено срещу правителството , е действие за спасяване на българския народ.