Нариман Тарихи, Даиш Карачай аль-Булгари част 4

To като гледам така, ще ги преведем ние По принцип "Нариман"-ът е още по-труден за разбиране от "Джагфара", иска се да имаш не само историческа подложка, но и съзнание за историчност, да усетиш и предаването на историята от авторът и нейният дух. Аз, когато превеждам тези абзаци се "храня" буквално и преносно казано, разширявам и задълбочавам Българството в себе си. Не, че целенасочено го правя, но търсих едни работи, и изведнъж ми текна...викам, чакай да го преведа и то тък зачиташ се, а това, а онова, от превод на превод и току виж си я опаткал след 1-2 месеца, че може и по-рано. Не, че руският е лесен език, само така изглежда, бая курав е
Сега пък ми попаднаха всичките 7 части на "Историята" на Херодот, преведени на български. И там има много важни неща за нас.

anti666 писа: Призовавам този индивид от Варна, който сам се свърза с нас и обеща, че ще преведе четвърта част от "История на Нариман" да каже, ще я превежда ли? Или това са поредните кухи обещания.

Просто един имейл с отговор - да или не

Всички части на Историята на Нариман са преведени на български, но са публикувани в един блог Аз не знам, на кой сме давали да превежда, как са разпределяни и на кой файловете, но гледам 2019 г. е публикувало това момче, първите три части, а останалите тази година. Посочиха ми го блогът,днес, инак не знаех. Свалих ги и сега ще ги прехвърля тук. Сега, вече не съм сигурен за качеството на преводът. По принцип свикнах да превеждам от руски и ми хареса, а пък и някак си ми идва, аз винаги съм бил силен по история. Даскалът по история, навремето ми казваше: "Момче, ти ще си сбъркаш професията, ако не станеш историк"

Ето абзац от рпеводът на първите три части. Преведено е в общи линии... добре... Каквито забележки имам ще ги напиша след това... Поне, нема да се гърча за черната работа, самият аз...

Та исках да обърна внимание на това начало на Нариман Тарих, защото всъщност това е може би първоначалният вариант на шумерският мит "Етана отлита на небето". Ама трябва да си чел шумерските митове и то не един път, както съм правил като ученик аз, за да можеш да се досетиш. Много яко!
Като ученик, вече гимназист, много четях митологиите, много ми допадаха, хахахахаха... Абе, вижте сега, требе да си го носите, ако не си го носите, не ви е дадено, може да се опитате да бъдете някакъв в тази област и може и да станете такъв, но все ще ви липсва нещо, а това нещо, ще е най-важното!

============================================================

" Ако Кубан Боян не се съмнява в това, че царството Идел е било управлявано от самата Турун-
Аби (господарката-алп Умай-биче) и дори нарича Идел с името "Турун-суба" (страната на
Турун-Аби), то Сузбир смята, че Идел е била управлявана от първия български император Карт-
Джам Кавес, син на алпа Алабуга, когото Умай-биче е покровителствала. Затова Сузбир отделя
на Карт-Джам, който не бива да бъркаме с българския цар на Сънджак (Северен Кавказ;
тамошно българско царство) Джам-Иджик Аудан (възцарил се през 5600 г. пр. н. е.) първостепенно внимание и започва "Буляр ири" с подробен разказ за раждането на Кавес...
Някога алпите (безсмъртни същества, духове) Шурале и Бойгала били добри приятели и
живеели редом един с друг: Шурале живеел на клоните на огромно дърво, а Бойгала обитавала
дупката сред корените му. Шурале тогава бил наричан Кирел (орел, гриф, голяма птица), защото
често приемал този образ, а Бойгала се превръщала на змия, като подражавала на господарката
Умай. Бойгала имала осем сина, въплътени в малки змейове. Седем от тях били черни, осмият
имал бял цвят. Белия змей нарекли Алабуга. Братята му го мразели и постоянно му се подигра-
вали. Само баща му - алпът Субан Боян Имен - обичал сина си и го наричал Зияджи/Зиези или
"обичащия", както се обръщала към него майка му, самата Умай-биче...
Бойгала имала силно доверие на Кирел и оставяла децата си под негово наблюдение. Веднъж
обаче в нейно отсъствие Кирел изял черните братя на Алабуга. Алабуга го запитал защо е
направил това, а той отговорил:
Дарил ми е Тангра пророчески дар,
аз виждам чрез него как идва пожар!
Узнах, че подготвят убийството твое
черните братя и то съвсем скоро!
Тъй братята твои изядох без жал,
живей, весел клетнико, сега без печал!
Едва ли Бойгала на мен ще повярва,
че искал съм теб да спася от жарава! (Братята смятали да изгорят Алабуга).
Боя се от нейното зло отмъщение,
далече оттук ще подиря спасение!
Отлитам, прощавай! - завършил Кирел
и литнал стремглаво, разперил криле.
Бойгала наистина не повярвала в благородството на Кирел и решила да му отмъсти. Тя
познавала слабостта му към яденето на мърша, намерила трупа на умрял кон и се скрила в
черепа му. Кирел наистина дошъл и започнал да кълве от трупа, тогава Бойгала го ухапала. Тези
двама алпи обаче били равни по сила и отровата на Бойгала могла само да парализира временно
Кирел. Той опитал да се спаси и полетял, но не стигнал далече и паднал в една пропаст. Бойгала
наредила на сина си да го доубие, но Алабуга се спуснал долу и запитал алпа как да му помогне.
Кирел се просълзил и отговорил:
Не смятай, че смърт съм намерил тук аз,
ще литна отново след половин час.
Ти, млади клетнико, имаш чувства добри;
ще ти помогна и тайна ще ти открия!
Случайно дочух всяка злоба небесна
връз дома на Бойгала да извиква Телеса. (Злата господарка на горните
недра).
"Децата й седем нека осмото да убият,
а после от гнева на Бабай да загинат!"
4
(Бабай е алп на бурята, мълнията и
войната).
Като връх на копие бяха клетвите страшни,
попромених ги заради тебе, юначе!
Готовата да ги сбъдне Карчег-Юха (Кара-Тимат, дух на клетвите и
заговора).
реши занапред ти да нямаш деца"... (Виждаме как Юха-Карчег се смилява
над Алабуга).
Помръкна героят при таз новина,
мечтаеше той за семейство, деца...
Отново тогава Кирел промълви:
"И тук ще помогна, помолиш ли ти!
Ще излъжа заради теб и Умай,
кавес ще взема, с бедата ти - край!
но бъде ли хваната мойта измама,
ще бъдем наказани, решавай си сам!
Алабуга без колебание се съгласил да излъжат баба му (Умай-биче била негова баба), защото
бездетството му изглеждало като най-голямата от всички беди. Кирел се съвзел, покачил го на
гърба си и се издигнал в небето. Успял да прелети чак до небесните покои на Умай, където
представил Алабуга за сина на нейната любимка Ингарсак и склонил могъщата господарка на
духовете да му даде да пие кавес, даряващ мъжка сила. Аалабуга го изпил и заедно с Кирел се
върнал обратно на Земята...
Лъжата им обаче била разкрита и Тангра по молба на Умай сурово наказал измамниците:
Кирел бил лишен от предвидливостта си и и от крилете си, той се превърнал в алпа на смъртта
Шурале (Трол), а Алабуга бил смален до размера на един пръст. Започнали да го наричат
Бармакти (Момче колкото пръстче), но българите с любов го именували Бармади или Биярмади
(Небесният Мади - тоест Булгар). Алабуга не можел да си намери любима; той бил дребен дори
и за шеките (гноми) - най-малките алпи. Веднъж, докато се къпел в Ангара, той видял недалеч
във водата й да влиза гола прекрасната дъщеря на алпа Бабай - Имен-къз (Дъщерята на Дъба,
Бабай често приемал образа на дъб). Алабуга изпитал към нея толкова силна любов, че Имен-къз
приела любимия си облик - този на голям дъб... Алабуга се боял, че детето ще се роди мъничко
като него, но Имен-къз добила от него могъщ син, когото Алабуга нарекъл Джам Кавес за
спомен от изпитата напитка (от тази дума са тюрко-българската "кумис" и руската "квас").
Този син на Алабуга оглавил първата империя на българите - Идел, която била покровителст-
вана от самата Умай, защото Кавес й станал любимец. Като управник Кавес получил името
Аудан, означаващо "вожд" (от тази дума са германското "Один" и руската "атаман"); а като
мъдър и справедлив човек го нарекли и Тамта-Китай, тоест Свети Човек. По-късно Кавес бил
наречен и Карт-Джам (Старшият Джам), за да бъде различаван от потомците си, носещи името
Джам (вдъхновен, жив, порядъчен, вярващ, красив, прелестен)."

Превод: (от тази дума са тюрко-българската "кумис" и руската "квас"). Руският текст е: от это¬го прабулгарского слова - тюркобулгарское „комыс“ - „ку- мыс“, и русское ,,квас“

По принцип като се превежда, поне да се превежда дословно, много е важно това подчертаване: от тази прабългарска дума е тюркско-българската "кумис" и руската "квас". Така, че в този превод има леки нетактични намеси ...

И тук: "Кирел бил лишен от предвидливостта си и и от крилете си, той се превърнал в алпа на смъртта
Шурале (Трол)"
Руският текст е: "Кирел был лишен прозорливости, крыльев и стал алпом смерти Шурале, а Алабуга - уменьшен до размеров пальца. "

Значи , алпът на смъртта Шурале, той е и на сушата и пустините, не е указано, че е трол. Тази дума, вмъкната така, просто подсказва възрастта на преводачът или че се е назобал с "Властелинът на пръстените" Превежда се дословно, както е преведено на руски, ако се правят добавки, то трябва да се отбележат, че са добавки, т.е. пише се "бел. ред." или "бел. на преводача". Но тук вече имаме промяна на смисъла и погрешно последващо разбиране, в представата за това, какъв е алпът Шурале...

" След Джам-Иджик цар на Булгар станал потомъкът му Арслан или Аслан (началото на петото
хилядолетие пр. н. е). Големият му син Агадж със своите българи заминал за Идел и устроил
свое българско царство Агаджир или Миджар. Династията му нарекли Агатирската... Младшият
син на Аслан - Шамбат и неговите българи също напуснали Булгар и заминали при шан-суарите
в Задкавказието. Оттам те привлекли немалко шан-суари и отишли още по-далеч, в Къзъл Сувар;
Ирак, Месопотамия - където Шамбат основал своето царство Самар (Шумер)... Другите
Асланови синове също тръгнали към различните краища на Земята... Останалите в Сънджак
българи били наречени сармати, тоест бели, чисти българи."

Че Шумер е български, това е безспорно, дори нема нужда от доказателства, дори днес имаме село Сумер в Северозападна България, че и село Потоп, за да напомня за Потопът случил се там и ликвидирал на практика, тази Българска империя, макар, че легендата за създаването на село Потоп, беше прозаична, но според мен, тя е такава, защото населението е изгубило оригиналът или най-вероятно са преселяци. Та, като четох статии и студии посветени на изследванията на Харапската култура по долината на Инд, индийските учени непрекъснато хвърляха паралели с Месопотамия, предполагайки културен обмен, но причината за сходставата, не е просто културният обмен, а че матрицата и общата база създала цивилизационните центрове на тези две места е Българска. Разбира се, развитието на тези цивилизационни центрове-държави с времето е получило своите специфики и оригинални белези, но все пак, аз продължавам да смятам, че матрицата за Сънджак, която Нариман сочи, че е в Северното Предкавказие и която е първата държава на Българите, която получава името България е именно Харапската култура по Инд. Аз принципно провиждам едно особено желание на волжките българи да дърпат началата на Българската държавност към техният регион, както и ние го правим сега за Балканите, но описанието на градовете на Булгар Сънджак в "Сказание за Чулман" много точно отговаря на описанието на градовете по долината на Инд, разкрити и описани при археологическите разкопки проведени там преди известно време. Особено Сандугач... нали това е просто 1/1 старините при днешният град Дхолавира. Тъй... Ама трябва да се чете много, лошото е, че всичко е на английски)) Дейба тоя тъп език....

"Останалите в Сънджак
българи били наречени сармати, тоест бели, чисти българи."

Расизъм, а)) Еми, като се омешиш и попромениш баджа боята, се налагат именно такива разделения и разграничения)) Инак признавам, че има доста мулатки, които, а съ... имат по-българско излъчване и от наште българки, но... но, това вече е сроден народ, не е същият вече народ, не дай си боже, подобни чифтосвания да добият пандемични размери в бъдеще...

Тия преводи можеха по-рано да ги видим тук, за да ми се спести доста труд в паралелен превод. Но както и да е. Това си е национален проблем - всеки за себе си. Сега трябва да ги прегледаме, и преводите да минат през ръцете на тенгриани и хора, запознати с древната ни автентична история.

Също така не виждам превода на 6-та част на български.

anti666 писа: Тия преводи можеха по-рано да ги видим тук, за да ми се спести доста труд в паралелен превод. Но както и да е. Това си е национален проблем - всеки за себе си. Сега трябва да ги прегледаме, и преводите да минат през ръцете на тенгриани и хора, запознати с древната ни автентична история.

Също така не виждам превода на 6-та част на български.

Най-вероятно съм забравил да го прикача, докато съм го разглеждал или защото съм бил отворил файла, да не е било сработило прикачването. Тия дни, ще го прикача.
Нашите паралелни преводи не са напразен труд, дори да са само части. Все пак, ние сме тенгрияни и по съвсем друг начин ще усетим духът на тези истории. Докато, предполагам, тези преводи са правени, доколкото усещам, четейки, вероятно от човек с руска филология или група от няколко човека. Но, друго си е, нашият превод Така, че, ако има шанс, да се попрегледат като преводи, няма да е лошо. Инак, един приятел ми посочи мястото, в интернет,където са публикувани, понеже чете преводите на моите откъси и коментари.

Файлът с 6-цата на български си е качен, просто рефрешнах нещата и се появи. Най-отдолу е.

Йордан_13 писа:

anti666 писа: Призовавам този индивид от Варна, който сам се свърза с нас и обеща, че ще преведе четвърта част от "История на Нариман" да каже, ще я превежда ли? Или това са поредните кухи обещания.

Просто един имейл с отговор - да или не

Всички части на Историята на Нариман са преведени на български, но са публикувани в един блог Аз не знам, на кой сме давали да превежда, как са разпределяни и на кой файловете, но гледам 2019 г. е публикувало това момче, първите три части, а останалите тази година. Посочиха ми го блогът,днес, инак не знаех. Свалих ги и сега ще ги прехвърля тук. Сега, вече не съм сигурен за качеството на преводът. По принцип свикнах да превеждам от руски и ми хареса, а пък и някак си ми идва, аз винаги съм бил силен по история. Даскалът по история, навремето ми казваше: "Момче, ти ще си сбъркаш професията, ако не станеш историк"

Преводите са направени от Красимир Добрев - dobrodan. Te са публикувани в неговия блог. Вероятно той е същия, който през 2018г ми написа и каза, че ще преведе 4-та част на Нариман Тарихи. От тогава не се обади и сега, този месец разбрахме, че е превел всичките 6 части на Нариман Тарихи, както и Болгар Тарихи и ги е публикувал в блога си. Доколкото стана ясно, той ще преведе и Джагфар Тарихи, с което цялата българска история и митология вече е преведена от уруски на ахилски. Признавам си, на мен ми отне поне година и половина само да преведа 5-та част и така не стигнах до края. Това е огромен труд, и ако той, Красимир Добрев го е направил сам - има моите адмирации! На пръв поглед смислово преводът е направен достатъчно грамотно (поне 5-а част, която сравних с моята).

Друг е въпросът, че можеше да напише два реда тук, в сайта че преводите са направени, но все e редно и ние да се потрудим, а в преводите научихме доста неща, на които може би нямаше да обърнем внимание, ако ги имахме наготово.

Още веднъж Красимире - може да не си тенгрианин или националист, но си българин. Може да не четеш тези редове, но си свършил чудесна работа. Още повече, че няма претенции за авторски права, а тези фундаментални текстове на Фархат БЪЛГАРИНА са достъпни вече за всички българи.

Слава на Тангра!

Понеже ми направи впечатление, че с годините, все по-често пясък от Сахара взе да се прехвърля на Балканите , утре 35 градуса и пясък от Сахара. Та се зачудих, дали това няма някаква дълбока историческа обосновка, историческа карма...
Та се вижда, как пустинята Сахара следва своите първи обитатели, преселени впоследствие на Балканите, според историята на Карт-Даиш Караджай... Найс, а Някои части на България вече доста наподобяват подобен пейзаж, особено в Източните Родопи. Сахара някога не е била пустиня... Не... То е ясно де, българинът с нивото на днешното съзнание и световъзприемане (цимент, бетон, асфалт), може да превърне всяко едно китно място в пустиня

(Нариман Тарихи 5)

Съгласно книгата на Карт-Даиш Караджай, показана ми от сина му Микаил, българите
произлизат от хората от магребското (Магреб е територията на Алжир, Тунис и Мароко)
племе мермер (бербери), които се наричали по името на първия си вожд Аскал "аскали". Той
бил много мъдър, затова българите до днес наричат с думата "аскал" мъдреците си...
Древното значение на името Аскал е съставено от думите ас - славен и кал - молитва, или
славна молитва...
Аскалите живеели в степта Сакал (Сахара) и затова ги наричали "сакалбейове" или
сакалиби и саклани. Другите племена на Сакал избрали сакланите за главно племе, защото
били най-смели и най-справедливи и ги нарекли също башкорти: главни, извисени хора...
Като видял, че сакланите са хора красиви, честни, храбри и работливи, алпът Субан Трьок
поканил част от тях в Ахил (Балканите) да поддържат там ред и сигурност, а алпът Куян
повикал другите в Миджан (Мидия, Задкавказието, Азербайджан)... Народите на Ахил и
Миджан също наричали сакланите-аскали с името "башкорти", но произнасяли тая дума
като "бунгар" и "балкорт", откъдето се получила и думата "булгар"... От благодарност към
Субан сакланите на Балканите започнали да се наричат трьок (траки, тракийци)... Това
първо преселение на сакланите от Тамил (Африка) в Ахил (Балканите) и Миджан се
случило преди не по-малко от хиляда години преди нахлуването на тузите (азиатци) на
Локбър (Локбър идва на Балканите 33 000 г. пр. н. е.)...