Нариман Тарихи, част 5 - превод

Нашите колобъри винаги са знаели, че Бизант е бил български град още от времената на Потопа. И са искали да го върнат обратно. Тогава бях на това място. Върху руините на старата крепостна стена, пред които Крум е забивал копието си. Това е до Влагхерната църква, кръстена така в чест на някакъв български Валах (влъхва, колобър), който е бил убит там от коварните ромеи. И аз съм убеден, че върнем ли си Саракта, земята до Босфора ще е отново българска. Така го пожелах пред Небето и така го усетих.

В началото само линията Мидия-Родосто, както е по непроменения досега Лондонски договор и след който, докато нашата армия воюва с три армии едновременно, гаджалите необезпокоявани извършват геноцида над одринските българи. Така че истинската, крайна цел си остава Златния рог и Безплътната врата.

Тук му е мястото да спомена и за онзи терорист от НЗ, който ни напомни за малко познатата битка при Булаир. За нея съм чувал от прадядо ми, който я разказвал на майка ми. Той е бил щурмовак там и след ръкопашен бой турците удрят на бяг. А българската армия излиза на Мраморно море, където си топят копитата на конете. Само появата на английския флот е спряла армията на Царство България от фронтална атака над Истанбул. Такъв боен дух са имали! Това е историческо събитие, защото от 1000 години български воини не са стъпвали по тези места. А пък става дума за децата на априлските въстаници. Преди 38 години един отегчен интелигент (Петко Славейков) възмутено стихоплетства "Не сме народ, а мърша " (не че въобще участва във въстанието година по-късно).

След 3 десетилетия, децата на тези "мърши" с марш на скок и ръкопашен бой пробиват до Мраморно море. Това е просто тема за размисъл. Едно поколение трябва - дами, господа и джендъри. Едно поколение! Защото Саракта е бил и ще бъде силно милитаризирана държавна структура.

anti666 писа:

Йордан_13 писа: В този преведен от руски откъс, могат да се видят старите български имена на градовете по Южното ни Черноморие, както и сведения и подробности за самите тях, които историците, няма откъде да научат.

Писал съм го и преди. Абсолютно невъзможно е Фархат Нурутдинов от г.Казан на 2300км от Дунавска България да има такива задълбочени географски и исторически сведения. Още повече, когато е излязло от печат през 90-те първото издание на "Нариман тарихи" не е съществувал Гугъл. За да знае колко са големи созополския и несебърския заливи или пък имената на Дюлинския (юл - проход) или Ришкия проход. Или пък старото име на Карнобат (Маркел) и на Айтос. Едното - на Мар, слънчевия Бог, другото на лунната алпа Ай ( оттам ай-дук, който броди под лунна светлина).

Да допуснем да е чул отнякъде за името на Константинопол преди Византия - Бизант (наречен на бизите - тракийско племе, живяло в този район до идването на римляните). Дори аз се зачудих какъв е този град Миджан. Защото в Нариман под миджани и миджан той обозначава Мизия, земи на север от Балкана и съответно мизийците. Няма логика от Царево (Васин) Джанги Булгари и търговският му керван да се връщат обратно отвъд Балкана.

Една справка в Уикипедията ( не без известно усилие) показва, че действително именно в района на Лозенградския вилает, на брега на Черно море съществува такова градче Мидия (Миджан в Нариман).

Или гр. Виза (Биджа)


Хайде кажете ми, за всичките малоумници (някои от тях), които повтарят като папагали "Ама това е фалшификат", откъде този 78 годишен волжски българин от Казан разполага с такива географски знания, които дори за нас, дунавските българи са непознати?!
Другите, които тръбят "Фалшификат", ние знаем кои са те. Едните са учени измамници, които не искат да признаят, че всичко, което са ни учили по българска история се обръща с главата надолу. И още едни хорица, наречени от "фалшификатите" на Нурутдинов лабити - те вече са наясно за какво иде реч. Но вече и ние знаем къде ги стяга чепика и откъде ни идват проблемите на българската държавност още от древността.

Всъщност досети се, откъде идват атаките към източници като Нариман Тарихи и Джагфар Тарихи. Ами, на един такъв "труд" издател му е... "Фабер"

"Историкии", т.5
www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/G_V..._Dzagfar_tarirhi.pdf

Студийката е брутално християнска, дори започва с назидателен цитат от Константин Преславски. Интересно е, точно какво има Константин Преславски с тематиката за Волжка България, която не е християнска. Не е ясно. Явно се смята, че всичко в България върло ристиени и са готови да се фащат на назидателни цитати и настрахувта от тях. Приличат ми много на изказа и мисленето на Григор Симов. В крайна сметка, на мене ми направи впечаление опорните точки в тази студия, внушението на идеята, че не си струва, да се занимаваш с такива "истории", че е безсмислено, губене на време и най-вече не е обществено престижно. Тогава вече е ясно, защо никой не иска вече нито да ги превежда, нито да ги издава.

Накрая ето какво ни поучава експертчето;

Георги Владимиров писа: За предодоляването на подобна колизия не са нужни пунически войни срещу фалшификатори и митографи, нито реанимиране на популярната в миналото цензура, а последователна "валоризация на историческите факти" чрез целенасочено възпитаване сред читателската аудитория на вкус към качественото проучване, основано на провереното и доказуемото в историята и очистено от всякакви клинични изблици на патриотарско самочувствие

Господинът, написал тази статийка се казва Георги Владимиров. Има няколко издания в масонското издателство ТанАкРа и сега в Фабер на тема Волжска България. Най-вероятно самият той е масон, защото бафометаджиите от ТанАкРа проявяват много нездраво любопитство към Волжска България и тенгрианството. Нещо много ги стяга чепика там
www.voininatangra.org/modules/xcgal/disp...pid=13250&fullsize=1

Георги Владимиров, роден 27.09.1974г. Имейл; vladimirovkult@yahoo.com и телефон 02 9400948 е главен експерт към Министерство на Културата. Тоест, на държавна хранилка при Мултака на републиката и сега при "Ало Банов". Заработва си шекелите.

Ето и снимката на сладура;

Ни моа повярвам. Трябваше да се досетя, че ще е на толкова важен пост Духовният и исторически геноцид е важна страница в Холокоста над Българите.

"За предодоляването на подобна колизия не са нужни пунически войни срещу фалшификатори и митографи, нито реанимиране на популярната в миналото цензура, а последователна "валоризация на историческите факти" чрез целенасочено възпитаване сред читателската аудитория на вкус към качественото проучване, основано на провереното и доказуемото в историята и очистено от всякакви клинични изблици на патриотарско самочувствие."
==============================================================

Сега, разбрахте ли? Ще ви очистят на високо ниво от "клиничните изблици на патриотарско самочувствие"... Клинични изблици Значи, според върховният експерт. патриотичният изблик, даже не и родолюбивият, а просто патриотарският, трябва да се лекува Човека има хем лекарството, хем методата му за лечение

Аз не знам какви хора се въдят по територията, но въпросните същества (които се въдят), не са дори "хора", а са на високото, по етажите на управлението. После някой реве: "Той ще ни избие, кръв ще тече по улиците...", а не си задава въпроса: "Аджеба, аз какво направих, че да се страхувам така, от собствената си сянка и мисли?"

"3. Седморечие – използването на такъв топоним в езика на древните тюрки, не е известно. Те наричат тази област Аргу, Аргун, Органа (в транскрипцията на М.Поло). Седморечие е късен руски термин, директен превод от еднозначното казахско „Джетъ-су”."

=============================================================

Хихихи, хахахаха, хохохо, хухуху, официозите са много едностранчиви и определено глуповато-скучни. Едностранчиви са, когато става въпрос за древнобългаската племенна общност. Те, разбират българите или като тюрки, или като тохари или като не знам кво си още там. Реално, терминът Седморечие си съществува. един път като "Жети-суу" и втори път, хахахахаха, още по древен като Сапта Синдху - Седем реки, Седморечие. Аз залагам на Сапта Синдху))Така че, не е задължително, този термин да е тюркски, за да е историческо български. С една дума, той може да влезе в историята на българската етногенеза, не чрез тюркската племенна общност))
Редактиране или изтриване на това