Сказание за Чулман - лични впечатления, мисли и бележки след прочитането му

Анонимен
преди 12 часа
Навремето моята прабаба ни разказваше интересна история, легенда, че мечката е била някога силен и висок човек, който Бог изпратил на Земята, за да се бори с дяволите, които изпълзели от Ада и превзели всичко. Но се провалил и дяволът го превърнал в голямо космато чудовище, с дълги нокти, с които да тормози зараждащото се човечество. Бог се намесил, но не можел да развали проклятието на дявола и вместо това го надарил със страх от човешкия лик, родствен инстинкт и голям апетит. Много инт. беше

Две села живеят в страх от мечка, унищожила пчелни кошери
Разрушени са 26 от тях

www.dnes.bg/obshtestvo/2021/10/14/dve-se...j7J_7j2fdkKERmgXAdgw

Този разказ на бабата е всъщност късен християнизиран остатък на Балканите на епизод от "Сказание за Чулман" - "Песен за Стара България", където алпът Субан Субаш се превръща в мечка, за да спаси Българите от безбройните пълчища имегени, но не успява. Епосът на Балканите се е затрил, въобще на това ветровито място Балканите, трудно оцелява каквато и да е памет, особено хилядолетната. Затова, като дойде един Димитър Маринов на терен и не открива никакви следи за Тангра. Всъщност, дали е така? Дали въобще Маринов коректное записал всичко, каквото е чул? Или е записал това, което му отърва, особено отърва на християнската църква?

Ето:

(23) Но ето че се уморих
и враговете вече искаха
да забият в мен копията и мечовете си,
когато видях един момък.
(24) “Биеш се сам срещу всички, а?” –
усмихна се той,
а аз, вече простил се с живота,
изведнъж също се усмихнах.
(25) Тогава една вражеска стрела
рани момъка,
и той изведнъж се превърна
в огромна мечка.
(26) И аз разбрах,
че това е алпът Субан,
който обича да се превръща
в момци, елени и мечки.
(27) Той не помага на всички,
а само на безстрашните,
и се появява понякога
в тази клисура,
(28) защото дълбоко в нея
се намира пещерата на Турун-Аби
и нейните умайджанки,
безопасността на които той осигурява.

(62) Тогава онзи момък наредил
на оцелелите момци и на Шила:
“Вървете с хората, а аз
ще задържа враговете тук!”.
(63) Мнозина от момците
тъй и сторили,
но неколцина младежи
не му повярвали.
(64) Те се скрили зад камъните
и решили да погледат
как този изранен момък
сам ще удържа имегените.
(65) Но изведнъж видяли
как този момък
се превърнал в огромна мечка
и в ужас побягнали към пещерата...
(66) Имегените също отначало
се втрещили от неочакваното,
разбирайки, че тази мечка
е алпът на пролетта и силата Субан.
(67) Но после те съобразили,
че са достатъчно много
и всички наведнъж
се нахвърлили върху Леу-бай.
(68) Субаш, който повече от всичко
мразел злите алпи –
убърите, йорегите и имегените, -
разкъсал много човекоядци.
(69) Но те били
твърде много
и той почнал тихичко
да се отдръпва към пещерата.
(70) Когато се приближил до нея
и видял, че е празна,
той влязъл в нея
и затрупал входа в дурбуна...

Сказанието е една магия, самият текст те омагьосва, макар че според мен известна доза е изгубена в преводите, вероятно през различни епохи е било превеждано и преписвано на различните български (и небългарски) езици. Нали сме говорили, че Българинът е седемизмерно същество, т.е. за да схванем напълно посланието на Епоса трябва да го опознаем на седемте езика, а днешните дунавски българи, вероятно схващат 3 максимум 4. Все пак основните идеи се въприемат с отхвърляне на обем съдържание, но е много трудно за днешния човек да се пречупи и да навлезе в тия строфи. То е странно защото последно съм чел такива неща в дасколо от гръцките автори, но виждаме и тук къде е прототипа за тия произведения, които ги дават за основа на литературата, историята и философията на западната цивилизация. Гърците не са ги измислили и създали прототипа, а са го приели и тиражирали. Или по-скоро кряшизирани българи са предали знанието на кряшците, за да ги доминират културно и така е възникнала позната ни елинска култура. А има и версия, че придошлите от Африка гърци вече са познавали Българската култура от Мала Азия и Египет. Всеки случай, от Сказанието и Тарихите става ясно, че гърците не са измислили тези жанрове - историографско, философско повествование в стихове.

Тежичко четиво е. Опитвах се поне 3 пъти да го започна и дори не стигах средата на една част, но нещо стана, в годината Сомор, между другото, и го зачетох, но с друг поглед и се наблюдавах внимателно докато чета.

Първото което създава дисонанс и вътрешно брожение е, че историята ти е позната - е верно не е традиционното разпределение на епически герои, роли, митологии, веднаг асе усеща, че тук има други правила и йерархия, веднага разбираш, че повествованието е именно за тези правила и йерархия, а не е просто подчинено на тях. Епосът обяснява правилата и йерархията. И това като българин го усещаш веднага. Но топонимите и етнонимите, с които се сблъскваш са непознати, но знаеш, че са реални. От там, логически и случките може да са реални или съответно нереални.

За мен описаните събития са истински, може би не в материалния житейски план - реални, но енергийно и астрално реалистични - сякаш някой първобитен човек нарича магията на боговете - също толкова реална, но в друг енергиен план. Това го осъзнаваш много дълбоко, но етнонимите и топонимите, както и имената на владетелите - това че са далечни и непознати тласка Епоса в жанра на фикцията.
Така че се създава дисонанс говорим за реални неща, а ги наричаме с нереални именат "УТФ?!" .

И тогава осъзнах, че първия и втория път като съм го започвал, като един вярващ - съм спрял - за да проведа предварително проучване над етнонимите. От там писалката бележника и се започва списъци и описания - каталог. Е да ама в процеса осъзнах, че вече съм се потопил в магията, където конкретиката няма значение, важното е дали ще схванеш скитата мъдрост зад стиховете, които всъщност са повествование, но всичко е една алегория, която описва конкретни правила. Въпросът е дали ще можеш да проникнеш през пластовете алегории и отвъд фантастичния разказ, за да се докоснеш да Същността. И това е едно дълго търсене, което започва след третия прочет на Сказанието...

На по-късен етап, мога да кажа, че много хора, с които съм разговарял по темата искат да прочетат на хартиен носител. Явно това все още се прави. Като ги облъчвам обикновено реакцията е, къде да я поръчам тая книга. То може да се чете и в електронен вид, но трябва много мотивация, а и пидиефите са странирани малко неудобно и за печат са малко неудобни, но може да се замисли да се странират по-рационално.

И да се върна на топонимите, до ден днешен на съм провел проучване над топонимите и етнонимите в Сказанието, защото приемам, че това е дълго вътрешно търсене. Както и имената на владетелите, ние трябва да ги открием вътре в себе си. Не да си кажем този е Тервел, този Кубрат, а пък това е Баян. Със сигурност историята, която ни пробутват за 1300 години, ще намерим проявленията на първообразите от Епоса. Но те са прикачени към конкретна историческа ситуация, докато образите в Сказанието са отражение на Вселенски норми, които се повтарят циклично. Т.е. може да се приемат като отражение на различните Кубрати, Баянци и Тервели, които са се изявили през Българската история. Моето лично търсене се поведе в посока, която е по-абстрактна. Вече не ми пречи, че аналогиите с реалната история не са тъй явни. И подозирам, че всеки Българин, който прочете Сказанието ще инициира собствен път в изучаването и предаването му, но всеки път като видя, че Данчо е публикувал такава аналогия с български митичен владетел от писаната история, или аналогия на топоними със съответните доказателства, или митове ликувам, защото това допълва знанията с релни премери. Т.е можеш да отидеш и да прочетеш за този и този владетел и тази и тази митична страна и да научиш за някои детайли в проявлението на дадени естествени сили и импулси в конкретни ситуеции. Получава се достъп до изконна мъдрост, която се е проявявала във всевъзможни ситуации от както - нали - Тангра е казал да се раздвижи Тъмнината.

Та цялата тази тирада, за да кажа, че едно издание с един обширен предговор, за топонимите, владетелите, епохите, които предстоят във строфите може да помогне да се разрушат някои положения. Вярвам че тия неща не стават на сила, не може да им натрапиш на хората и да им наливаш зорлем. То може - нали всички сме положени на ЕмТиВи и БиТиВи и всичко останало, но не мисля че е правлно. Но все пак като водя провокативни разгоровори с познати и приятели, като виждам, че се заявява интерес - придобивам усещането, че може да настъпи време да се направи смилаема версия на Епоса, за по-широка аудитория. т.е. да се даде оригинала на текста заедно със сдъвкани, изплюти и гарнирани фрагменти, които да помогнат на по-спекулативния и конкретен ум да се върне в сферата на абстракцията и от там да се върне към Същността.
Виждам, че то си се работи по темата, естествено.

Тук искам да разкажа за една пътека, която видях, в търсенията около Сказанието. Представяме си как биха беле описани в допълненото издание на Епоса времената след 3 ти век на Н.Е.
Те са значими, даже много значими 2 хилядолетия, които в Сказанието ще заемат няколко строфи, а може би 5те хиляди години, при които се намираме в средата ще заемат цяла нова глава от Сказанието...
и тогава ми попада народната песен

Крали Марко губи силата си.

server5.kproxy.com/servlet/redirect.srv/...bornici/bnt/1/48.htm

Грубо, много грубо преведено, на езика на сказанието, тази песен или народно предание - както също присъства във фолклора (дори на мекидански)

Излиза, че МАРко се е пъчил пред Турун-Аби Вечерницата и е наложил Силата си на цялата Земя, с което е предизвикал Всевишния, който го подложил на изпитание и му взел Силата. Не го лишил от Владичество, той си остава Тархан, но може да побеждава с хитрост, а не със сила.
И в последствие наблюдаваме народния образ Хитър Петър, който сякаш замества героя Марко. Неговото изпадане може да е и в основата на всички неволи и несгоди на българите, които не успяват да се адаптират към променената енергетика на Мар.

18j писа: Тежичко четиво е. Опитвах се поне 3 пъти да го започна и дори не стигах средата на една част, но нещо стана, в годината Сомор, между другото, и го зачетох, но с друг поглед и се наблюдавах внимателно докато чета.

Първото което създава дисонанс и вътрешно брожение е, че историята ти е позната - е верно не е традиционното разпределение на епически герои, роли, митологии, веднаг асе усеща, че тук има други правила и йерархия, веднага разбираш, че повествованието е именно за тези правила и йерархия, а не е просто подчинено на тях. Епосът обяснява правилата и йерархията. И това като българин го усещаш веднага. Но топонимите и етнонимите, с които се сблъскваш са непознати, но знаеш, че са реални. От там, логически и случките може да са реални или съответно нереални.

За мен описаните събития са истински, може би не в материалния житейски план - реални, но енергийно и астрално реалистични - сякаш някой първобитен човек нарича магията на боговете - също толкова реална, но в друг енергиен план. Това го осъзнаваш много дълбоко, но етнонимите и топонимите, както и имената на владетелите - това че са далечни и непознати тласка Епоса в жанра на фикцията.
Така че се създава дисонанс говорим за реални неща, а ги наричаме с нереални именат "УТФ?!" .

И тогава осъзнах, че първия и втория път като съм го започвал, като един вярващ - съм спрял - за да проведа предварително проучване над етнонимите. От там писалката бележника и се започва списъци и описания - каталог. Е да ама в процеса осъзнах, че вече съм се потопил в магията, където конкретиката няма значение, важното е дали ще схванеш скитата мъдрост зад стиховете, които всъщност са повествование, но всичко е една алегория, която описва конкретни правила. Въпросът е дали ще можеш да проникнеш през пластовете алегории и отвъд фантастичния разказ, за да се докоснеш да Същността. И това е едно дълго търсене, което започва след третия прочет на Сказанието...

На по-късен етап, мога да кажа, че много хора, с които съм разговарял по темата искат да прочетат на хартиен носител. Явно това все още се прави. Като ги облъчвам обикновено реакцията е, къде да я поръчам тая книга. То може да се чете и в електронен вид, но трябва много мотивация, а и пидиефите са странирани малко неудобно и за печат са малко неудобни, но може да се замисли да се странират по-рационално.

Магия е. Както и “Сказание за дъщерята на Шан”, другият уникален епос. Но, това е магия, която може да бъде уловена и проживяна само чрез изключването на рациото. Българите, които са превърнали историята ни в поетични строфи, в песни не са хора на рациото, те са били ирацио, т.е. боравили са със сетивността над ума. Ако започнеш да го четеш с ума, Сказанието непременно ще ти натежи, ще ти втръсне и ще го захвърлиш с “ебати простотията”. Ти трябва да изключиш умът, сядайки да го четеш. Съзнанието, което изплита умът е мрежа, която улавя мислите. Умът е паяк, той плете мрежи, създава покров. Затова трябва да се чете с изключване на тази умствена сетивност. Тогава, когато четеш, не си задаваш въпроси за термините, топонимни или етнонимни, ти просто четеш, за да се изпълни с него цялото ти същество. В началото, човек не трябва да се опитва да го разбере, а просто да го прочете, без да си задава въпроси и да си прави изводи. И така, колкото е нужно. А колко е нужно, сам ще разбере. След това на въпросите, отговорите започват да идват сами. Разбира се, човек все пак трябва да има подложка, да има пиетет към подобна тематика, да обича митологиите. Навремето, като ученик, в гимназията, те ми бяха любимо четиво. Аз, наистина не четях никви класици - руски или западни автори, бичех само митологии. Секи ляга и става с неква книга, която прочел, аз само с митологиите, а тая, а оная, а трета. Така си и останах. По некое време Бердяев ма дръпна за известно време, но дотам. Затова, когато зачетох “Сказание за Чулман”, моята сетивност и съзнателност не изпитваше, абсолютно никакви проблеми. Аз съм Българин. Сказанието веднага ме грабна на крилете си, отнесе ме, опияни ме и аз продължих да търся и останалите части и така свързвайки се с Емил Коларов ги намерих, макар, че то вече е било издадено на книга, която няма да се намери лесно, де. Такива четива се издават веднъж след това ги забраняват инкогнито.

18j писа: Тежичко четиво е. Опитвах се поне 3 пъти да го започна и дори не стигах средата на една част, но нещо стана, в годината Сомор, между другото, и го зачетох, но с друг поглед и се наблюдавах внимателно докато чета.

Първото което създава дисонанс и вътрешно брожение е, че историята ти е позната - е верно не е традиционното разпределение на епически герои, роли, митологии, веднаг асе усеща, че тук има други правила и йерархия, веднага разбираш, че повествованието е именно за тези правила и йерархия, а не е просто подчинено на тях. Епосът обяснява правилата и йерархията. И това като българин го усещаш веднага. Но топонимите и етнонимите, с които се сблъскваш са непознати, но знаеш, че са реални. От там, логически и случките може да са реални или съответно нереални.

За мен описаните събития са истински, може би не в материалния житейски план - реални, но енергийно и астрално реалистични - сякаш някой първобитен човек нарича магията на боговете - също толкова реална, но в друг енергиен план. Това го осъзнаваш много дълбоко, но етнонимите и топонимите, както и имената на владетелите - това че са далечни и непознати тласка Епоса в жанра на фикцията.
Така че се създава дисонанс говорим за реални неща, а ги наричаме с нереални именат "УТФ?!" .

И тогава осъзнах, че първия и втория път като съм го започвал, като един вярващ - съм спрял - за да проведа предварително проучване над етнонимите. От там писалката бележника и се започва списъци и описания - каталог. Е да ама в процеса осъзнах, че вече съм се потопил в магията, където конкретиката няма значение, важното е дали ще схванеш скитата мъдрост зад стиховете, които всъщност са повествование, но всичко е една алегория, която описва конкретни правила. Въпросът е дали ще можеш да проникнеш през пластовете алегории и отвъд фантастичния разказ, за да се докоснеш да Същността. И това е едно дълго търсене, което започва след третия прочет на Сказанието...

На по-късен етап, мога да кажа, че много хора, с които съм разговарял по темата искат да прочетат на хартиен носител. Явно това все още се прави. Като ги облъчвам обикновено реакцията е, къде да я поръчам тая книга. То може да се чете и в електронен вид, но трябва много мотивация, а и пидиефите са странирани малко неудобно и за печат са малко неудобни, но може да се замисли да се странират по-рационално.

Годината Сомор както виждаш е ключова. В тази година си започнал да го разбираш. На социален план тя е негативна, но на вътрешен план тя е абсолютната благодат. През тази година, аз засвирих отново и то на съвсем друго ниво след 30 годишна пауза. Хората чакат спасение и оправия, обаче те не разбират, че социумът е външен израз на вътрешният духовен свят. Ако там не растеш, ако там не се променяш, няма кой да те спаси и Господ да дойде да те спаси, няма да може. Сомор дори като Улят е велика алп бика. Те искат Свобода, а вътрешно не са свободни! Как да стане, да си социално свободен, когато си духовно непораснал? Сомор-Улят даде енергията вътре. Това предизвика социален нестабилитет, навън, но социалният стабилитет без духовен растеж е илюзия. Много хора ще катастрофират следствие на това.
Да, аз започнах исторически анализ на Сказанието с неговата пета част и продължих с шестата “Песен за Атай”. Всъщност това са двете части, които силно засягат историята на Балканите. Междувпрочем, около 2/3 от епиката в Сказнаието е история, която протича на Балканите. Това е исторически уникално, защото както сам си забелязъл, там има такива подробности, които историците никога няма да научат, поради липса на изворов материал или читав такъв. Затова започнах исторически анализ на Сказнаието, за който подхвърлих на един наш приятел, след време да се издаде в книга. Трябва да продължа с анализът на “Песен за Атай”. Ще видя кога. Защото там има уникални исторически подробности. Примерно това, че Котис Първи е бил бахадир (богатир) в неговата армия на младини след това е пратен да управлява Тракия и като цар вече, той действа заедно с Атай. А траколозите се чудят откъде е дошъл на тракийският трон.
Разбира се, аз мога да се върна и в другите песни назад, но трябва да отбележа, че Сказанието свършва някъде в историческият период 3-2 в. пр. хр. Дали защото е изгубено, дали защото Аскъп е елинизирана и историята за Българите сякаш спира, днес не можем да кажем. Но, според мен, елинизацията на Скития, (както днес, евроатлантизмът) убива българинът като владетел на времето, като творец на историята и съдбата. Оттам нанатък, не той разказва историята си, а му я пишат! Това е Началото на Краят! Край, който се влачи хилядолетия, но днес, Слава на Тангра, най-после ще преминем през него, за да имаме ново начало, че бактън. Най-много ми тежи, че изключително бавно иде Краят)) а аз с нетърпение чакам да минем през него.
Колкото до поясняването на топонимията и етнонимията, понятийно има допълнителни източници, българските истории с автори “Джагфар Тарихи” и “Нариман Тарихи”. Там има огромно количество обяснена топонимия и етнонимия (племенни названия). Но, разбира се, може да се направи, пояснителен речник за тези, които четат. Но ти, сам знаеш, каква огромна дейност е това и каква страст е нужна, за да го направиш. Трябва изцяло себе си да посветиш на това. Аз го правя инцидентно, поради нуждата, защото нямам сътрудници, които да работят заедно с мен систематично в тази посока.

18j писа: Тук искам да разкажа за една пътека, която видях, в търсенията около Сказанието. Представяме си как биха беле описани в допълненото издание на Епоса времената след 3 ти век на Н.Е.
Те са значими, даже много значими 2 хилядолетия, които в Сказанието ще заемат няколко строфи, а може би 5те хиляди години, при които се намираме в средата ще заемат цяла нова глава от Сказанието...
и тогава ми попада народната песен

Крали Марко губи силата си.

server5.kproxy.com/servlet/redirect.srv/...bornici/bnt/1/48.htm

Грубо, много грубо преведено, на езика на сказанието, тази песен или народно предание - както също присъства във фолклора (дори на мекидански)

Излиза, че МАРко се е пъчил пред Турун-Аби Вечерницата и е наложил Силата си на цялата Земя, с което е предизвикал Всевишния, който го подложил на изпитание и му взел Силата. Не го лишил от Владичество, той си остава Тархан, но може да побеждава с хитрост, а не със сила.
И в последствие наблюдаваме народния образ Хитър Петър, който сякаш замества героя Марко. Неговото изпадане може да е и в основата на всички неволи и несгоди на българите, които не успяват да се адаптират към променената енергетика на Мар.

Тази песен е уникална, но е само за посветени Не е за наште прости ора, които така или не виждат, че са преходни, че животът си изтича и то доста безсмислено за много от тях. Иначе, уникална песен, която съдържа езотеричните познания на древните българи, които впоследствие Блаватска ще изложи в своите поредици "Тайната доктрина"„ "Разбулената Изида" и тези познания после ще се доразширят от теософското общество, което основава.
Иде реч на смяна на човешките раси; на великанските раси с тези на средният ръст, които вече започват да работят с рационалният спекулативен ум. С една дума, свърша епохата на великаните, великани по тяло, по дух и започва епохата на тарикатите Подобни тенденции са ясно откроени и в "Сказание за Чулман", където Иджик Джам иска да стане човек и да умре, а Урус Кубар Бабай иска от Кук Куян (който извършва прехода от духовното към материалното) да му намери второ око. Това са странности в Сказанието, които като бъдат прочетени от обикновеният галфон има да цъкли дзъркели и да бръчи вежди и да почесва празната си глава, там, дето не я сърби.
Не е случаен фактът, че Крали Марко се обръща към Венера като Вечерница, един символ на залезът на расите пряко свързани с нейната еволюция и осъществяващи се на Земята под давлението на нейната енергетика. Неслучайно, в песента и Венера помръква. Това са символи, както не е случайно това, че тази година реших да се позанимая именнос този проблем, по-скоро да го разтълкувам в "Сказание за Чулман", защото четейки го, аз това го видях отдавна, този код на сътворението, който включва и ролята на планетата Венера в еволюцията на нашата Слънчева система и нашата планета Земя.Тук в песента за Крали Марко губи силата си, тази роля, отново е ярко подчертата. Та, затова си прав, това е Пътека , която ще те отведе до Пътя. Българският Път, както го наричам аз.

Много интересно как ги схващаш и тълкуваш символиките и напълно логично така обяснени може дори да изглеждат разбираемо и смислено за най-големите чогуни. Докато аз ги приемам съвсем буквално, че точно това което е описано така се е и случило едно към едно, на някакво астрално ниво. Може би не точно така, но просто ние с човешкия разум, с тези думи и представи опосредствяваме действията и предметите, докато те може, в астралното битие, да имат друго нематериално и енергийно проявление, както и други причинно-следствени връзки между предмет-стойност и действие-ефект. Най-вероятно, в астрала, дори фактът от възникването и воденето на някакъв мисловно-волеви процес може да има тежки последици и проявления, което води обратно до силно изявени феномени в нашето материално битие.