Петроглифите при Белоградчик

А камъните са разпростряни на изтокъ и на западъ отъ Слънцето-Скарабей подобно на крила.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Тая снимка не е оригинално изображение. Съединявала съмъ няколко кадри на фотошопа. Единъ тежъкъ непосилно да вдигна камененъ късъ се е отчупилъ и тъй като не си тежи на местото си, благодарение на фотошопа го преместихъ и слепихъ споредъ мое виждане на местото на отчупването.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

А тая снимка от Белоградчишко не мога си спомня отъ де съмъ я дърпала, дали отъ Киковски или отъ Боби или от Силвина. На времето много се бяхъ впечатлила отъ стилизираниятъ образъ на лице.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Още за Светата Троица.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Много добре си ги направила. Това в Пловдив трябв ада го заснема, че кога го открихме не носех фотото. Близо ми е, а същевременно е толкова далече понеже каво слезна в града и ме обзема често брутална апатия. Там има излъчватели или самата аура на града е изтърбушена от нахлулите орки от селата. Затова аз се извисих, а те паднаха. Мразим да падаме, т.е. да слизаме от Небето.

А, значи не съмъ само азъ, така да се чувствамъ въ града. Понякога е като на Животъ и Смърть. Нито те дератъ, нито те палятъ на клада, но трбва да издържишъ, и да не се огънишъ да не се поддадешъ на нищото да те завлече въ безразличието.

www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2068402

Прототипи на шевиците, които се използват и до днес в народните носии, са открити върху култови и битови предмети в селище от късната бронзова епоха край видинските села Балей и Антимово.

Хипотезата се гради върху намерените около 200 женски глинени фигури с инкрустации, които пресъздават украсата на дрехите на древните хора и украшенията, които са използвали.

Населението, живяло в района преди 3600 г. - от XVI до XII в. пр.Хр., е наречено от археолозите култура на инкрустираната керамика по Долен Дунав. Причината е, че се среща в селища около бреговете на Дунав само в района на Източна Сърбия, Южна Румъния и Северозападна България.

Обекти от тази култура на българска територия има до видинските села Връв, Ново село, Ясен, Кутово, Антимово, Арчар и др. Древното селище при Балей е единственото изцяло проучено. То е открито преди 40 г. В него са работили много специалисти, последно археологът Анна Йоцова и доц.д-р Стефан Александров от Националния археологически институт при БАН.

Находките са уникални, защото за първи път край Балей изследователите попадат на селище от тази култура, а не само на некропол, и така получават много повече информация за бита и живота на хората от онази епоха. Освен амфори, паници, кани, чаши и други съдове са намерени уникални предмети - детски дрънкалки и играчки от глина, култови фигури на идоли.

Украсени са с врязани мотиви, които са инкрустирани с бяла паста, откъдето идва и името на културата. Анализът на пастата е показал, че са използвани стрити животински кости за запълване на врязаните изображения. Ефектът от бялата паста върху излъсканата тъмна керамика е впечатляващ.

Инкрустираните върху предметите мотиви напомнят изключително много на шевиците и се предполага, че те са били бродирани върху дрехите на древните жители.

Според етнографа Маргарита Николова шевиците имат още по-древно начало, като най-архаичните орнаменти се отнасят към епохата на енеолита (IV - III хил.пр.Хр.). Тя дълги години проучва символиката на народните носии и намира такива древни препратки в престилката от българската женска носия, както и в характерната за Видинско женска риза бърчанка, наречена така заради гъстия набор на пазвата.

Особено интересно е изследването за функцията и символичното значение на червената
престилка с ромбовидни фигури, която се запасва отпред върху тялото. Тя маркира детеродната част на женското тяло и затова е един от най-важните знаци на женския костюм.

Основният орнамент - ромбът, е от старинните символи в изобразителното изкуство на човечеството и е символ на земното и женското плодородие и на Богинята майка. Още през неолита и енеолита ромбовидни орнаменти се срещат върху долната част на тялото отпред и встрани на глинени фигурки от тези епохи.

“Тъй като дрехата представлява еквивалент на човешкото тяло, то престилката с изобразената върху нея ромбична фигура е еквивалент на тази част от женското тяло, която покрива - половия орган и утробата”, пояснява Николова.

Затова престилката с ромбовидни орнаменти, носена от полово зрелите девойки и невестите, е знак, че те вече могат да раждат деца и да участват в биологичното възпроизводство на рода.

Ромбът се среща и в шевиците на мъжкото облекло, носейки пожеланието за плодовитост, както и върху други части от женския костюм. Той е елемент в шевицата рамци в ризата бърчанка. Тази характерна шевица се бродира върху горната част на ръкава върху рамото и представлява квадратен или правоъгълен мотив, от които се спускат две прави тесни ивици. Орнаментът е изграден от ромбоидни изображения с реснички, кукички и вписани по-дребни ромбчета в тях.

“Цялостният орнаментален комплекс на женската риза бърчанка, изграден от композиции върху пазвата, ръкавите и полите, обозначаващи онези части от женското тяло с подчертана сексуална символика - гърдите, ръцете и утробата, е наситен със знаци, чието предназначение е да обозначават новия матерински статус на жената и да осигурят магически нейната плодовитост”, казва етнографката.

В бродериите на тази риза има хоризонтален фриз и разположени върху него растителни
фигури, които представят идеограма на земята, която се среща често в орнаментираната керамика на древните земеделци от епохата на енеолита в триполската култура и Средна Азия.

Идеограмата на земята, съставена от две хоризонтални линии, съединени с коси черти, се среща не само в българските шевици, но и в шевичното изкуство на чувашите, родствени на древните българи, кавказките народи хевсури и азербайджанците.

Напъпилите и разцъфнали цветове вероятно имат сходно значение с растителните изображения в енеолитната керамика, в която символизират живот, растеж и плодоносещата сила на земята, предполага Николова.

В някои варианти на ризата бърчанка върху пазвата има изображения и на пчели в различни стадии - от личинки до царицата майка. Това също осигурявало магически покровителството на Богинята пчела и стимулирало плодовитостта на жената.

Петроглифът "Око" в съпоставка с този от с. Шиварово.

www.voininatangra.org/modules/xcgal/albu...0544/DSC_6070__1.jpg

www.voininatangra.org/modules/xcgal/albu...0544/DSC_6070__4.jpg

www.voininatangra.org/modules/xcgal/albu...0544/DSC_6070__5.jpg

Петроглифът "ромб с точка" в съпоставка със съдове от ранния неолит

до бронзовата епоха и чипровски килим

www.voininatangra.org/modules/xcgal/albu...10544/Keramika_2.jpg

Същия в съпоставка с народни носии и реконструирана носия от неолитните времена
www.voininatangra.org/modules/xcgal/albu...s/10544/Nosii_3_.jpg

Изкуството, което внушава знанието. Това ще го разбере само този, който е буден.

www.voininatangra.org/modules/xcgal/albu...ogini%E0Maik%E01.jpg

www.voininatangra.org/modules/xcgal/albu...gini%E0Maik%E01_.jpg

По този повод, от същия блог;

ТУК и ТУК

В един от коментарите са му подсказали, че е свързано с древната ни Вяра. Заслужава си да прочетете и други неща в блога му.

Снимка и на Кръга, недалеч от въпросната пещера "Малки печ"

www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1811288