Аркаим-градът на Тангра или каквото е останало от него...

Откривам тази тема след едно посещение до южен Урал - на границата с Башкирия и Казахстан. Място, наречено "страната на градовете". За някои - рождено място на арийците, руснаците, зороастрийците, ведите. Всичко това си е истина, но само част от нея. Никъде там няма да срещнете името "Градът на Тангра" или "Градът на българите". Като някакъв прогрес все пак е, че при екскурзоводската беседа (сами не можете да го посетите вече), руските историци си казват, че народът построил Аркаим идва от югоизточна Европа, района на Дунав и Черноморието. Това вече е неоспорим, макар и труднопредъвкваем факт.

Посещението там бе с ясната мисъл, че едва ли нещо е останало от това велико място. В някои отношения беше така, дори и по-зле заради занемарата. В други обаче ни се дадоха неочаквани неща. Основната идея бе да отдадем своята почит към древните ни предци, загубили Родината си. Напълно наясно сме с това, каква Вяра са изповядвали и какво именно са правили там. Още повече, че след година до това място може и да не се стига така лесно, а и хазарското ръководство на Русия има намерение въобще да затвори достъпа до Аркаим.

До мястото най-лесно може да стигнете от Челябинск, главния град в областта. Оттам има автобус, който ще ви клатушка 6 часа из степите. Самият Челябинск е на 200км от Екатеринбург, до който пък има лятото директни полети от България. Желателно е дори да поназнайвате руски да имате местни хора с вас, защото там не са от най-отзивчивите. Ще ви се спести време, средства и нерви. По пътя можете да се насладите на типичните руски "поселки", като нашите села са си направо цивилизовани. Само за сведение, още нямат водопроводна канализация и асфалтирани пътища. Но все пак това а Русия, а не само Москва и Петербург. Самият Аркаим отдавна се е превърнал в туристическа примамка, където освен обичайни туристи редовно ходят всякакви "енергетици" както там наричат аналога на нашите езотерици и дъновисти. Аз наскочих на група от Москва, лелки на солидна възраст с няколко мъже, съблечени до кръста като петли, а един от тях явно им беше гуруто. Ръководителят на групата с фланелки "Святая Русь", които бяха решили, че акраимците са прародителите на руснаците. Което не е далеч от истината.. донякъде. Разговорихме се с тях, имаха доста добри наченки, включително от старата ни вяра, бяха чели от Маслов, опитаха се и да ме вербуват с техни сайтове и визитки. Всичко бе добре, докато не почнаха да виждат по небето надписи на Исус и Богородица, да различават в табелката на Аркаим лъвски глави, да докосват камъка в Гумното и да гадаят по него. Накрая се хванаха типично по български в коло около него. Правото си е тяхно, мен по ме интересуваше какво бе останало от това място и използвах паузата да огледам сам на спокойствие. Енергетиката на самото светилище вече беше избледняла, което си е и нормално след толкова много "енергетици". Още повече че след напускането оттам, скитобългарите го подпалват умишлено и със сигурност правят необходимите заклинания, за да махнат енергийната му сила, за да не се използва от други. Не така стояха нещата в периферията на градището

Самото градище е тотално занемарено. В началото си мислех, че е типичната проява на руската немърливост и блядщина. Докато не ми стана ясно, че има доста по-дълбоки причини. От екскурзовода разбрах, на мой умишлен въпрос напосоки, че да, наистина там са открити свастики. Сами разбирате, че наличието на свастика, особено сувастиката като хитлеристката здраво е бръкнало в гъза на комуноидите и ешхеназитата, заклещили Русия след смъртта на волжкия българин Брежнев. Да беше сърп и чук или звездата на Давид, а то ... омразните свастики. Още в 80-те години се взема решение да бъде потопено това място. Въпреки, че реките наоколо нямат този дебит да потопят долината, те са на път да го направят. Липсата на средства с разпадъка на СССР, както и доблестната реакция на млади арехолози го спасяват. Не такава щастлива съдба има съседното градище, носещо ведическото име Шинташа. То си е потопено, точно както сториха със столицата на одрисите под язовир Копринка. Почеркът е един и същ. Целият район около Аркаим е опасан с градища, светилища и какви ли не артефакти, достъпът до които или е затруднен или просто е под вода вече. Прилагам карта на целия район, от който да добиете представа. Затова и се нарича "страната на градовете". Аркаим си остава обаче централното място. Самото име Урал е на българина Ур Халдейски. За неверниците, само за сведение станджанското село Българи се е казвало преди Ургари.
Името Аркаим също е древнобългарско, макар официално да се смята тюрско/башкирско от гръцки произход (каквото и да значи това обяснение). Произлиза не от "медведь", какво на някои им се иска, а от арка, в случая Портал, свод към Небето. Няма какво да обяснявам какво символизира арката.
Самата долина, където е градището е дъно на древен вулкан, което по-себе си дава допълнителна енергия. За енергийната сила към градището свидетелства една горичка от брези и осики (трепетлики), които стволове са много чудато изкривени. Те са отстрани пътеката, водеща към градището, в подножието на хълм, наречен наскоро от поклонниците Хълма на Любовта. Тези геомагнитни аномалии се подчертават и от масовите гнезда на гарвани. Прелетни птици, много чувствителни към магнитни аномалии и замърсявания. В северозападна България след бомбенето на съседна Сърбия всички гарвани изчезнаха от 99-та. Там, в Аркаим е пълно с тях, свили гнезда върху гротескно изкривените брези. Подобни аномалии има в Тунгуска, Алтай и Тиеншан. Такива съм виждал и в български светилища.

Самото градище някога е било в концентрични кръгове (по-скоро яйцевидни), около които е имало вода. Към Гумното пък са отивали други линии, откъм периферията. Всичко това е символизирало копие на древната Атлантида или мандала, както правилно се изрази историкът-екскурзовод. Той бе единствения в района донякъде в час за всичко това. Казвам донякъде, защото се придържа към официалната версия, но в отделен разговор ми каза доста подробности, които не ги съобщава, като това за свастиките. За яйцевидната форма също беше наясно, че става дума за създаването на Вселената.
Самият център, точно както нашите тенгриански храмове в Мадара и Абоба-Плиска не е кръгъл, а правоъгълен и ориентиран по посоките на света. С вход откъм изток. В центъра на сакралното място, гумното е горял вечен огън. Там са правени всички приноси и ритуали към слънчевия Бог. Разбира се, не са намерени следи от месни жертвоприношения, освен на коне. Което е както следва да бъде за небесния кон, съпровождащ колобъра по пътя към горния свят.
Едно момиче зададе много уместен въпрос - как се е казвал този слънчев Бог? На което историкът смънка, че прозвището му било Агни Нали оттам тръгвали ведите, няма начин да не е Огън. После започна да обяснява за Ахура-Мазда, след което аз лично загубих интерес.

Самите очертания на светилището отдавна са се затрили в тревата. Снимките от мястото дори не могат да покажат очертанията. Единствено възвишенията и пожълтялата там трева може да даде ориентир къде точно е бил външния кръг например.Можеха поне нея да изчистят. Зад външния кръг към центъра са построили някаква безсмислена дървена конструкция, която видиш ли била реплика на укрепителната стена. Там има и някакви изкопи, останали от предишни проучвания, според които били жилищни сгради. Че е имало въздуховоди, че са обработвали бронз - спор няма. Но жилищни сгради...На въпроса ми намерени ли са освен сакрални предмети някаква жилищна керамика или кости, отговорът е "не", като сам човекът се съгласи, че явно е било само светилище. Но трябва да се придържа към официалната версия. Обясни ни даже къде били отбранителните кули. Самото градище не е голямо и си отговаря изцяло на светилище. Обитаемите места са били по-настрани, където сега правят разкопки и не се допускат външни лица.

Камъкът в центъра, на който гадаеше една екстрасенска също е отскоро донесен. Предишният (пак съвременен) го откраднали и вероятно му се молят в някоя секта. Просто управата довлякла друг.

Самият Аркаим е в охраняема зона. Неслучайно. Както Мишкова нива в Странджа. Наричат го заповедник, нещо като наш природен резерват. Самостоятелно не може да се ходи, а като пълна гавра с предците ни, той е наречен имени Ленина. Резерват Ленин На най-известния сифилистик в света от еврейски произход. В който гъмжи от древнобългарски свастики, менхири и надгробни могили. Куриозно, жалко, но това е положението! Догодина смятат въобще дори и с придружител да не се допускат посетители. Така - по сталински, с един замах.

Защо тази дунавска цивилизация е отишла толкова далеч, чак до източните склонове на Урал? Стандартното обяснение на историка беше, че видиш ли там много войни са се водили, а тук не било заселено и един вид дошли на спокойствие. Това в края на халколита и началото на бронзовата епоха, 4 хилядолетие преди Христа. Глупаво обяснение за Потопа, но какво да се прави. Мястото било обитаемо до началото на нашата ера, когато скитобългарите подпалили светилището от всички страни и се върнали обратно на югозапад. Явно им омръзнало спокойствието и нямало повече войни около черноморието. Това е официалното обяснение за пътешествията на т.н. понтийска култура, както емфемично се изразяват официозите за древните българи.

В непосредствена близост до Аркаим отвъд реката, която сега е малко поточе има надгробни могили към градището. В нея са открити тела на жрици от светилището, в характерната за предпотопните българи родилна поза, със свити крака. Там е имало и други аркаимци, на някои от тях със следи от трапанация по главата (мозъчна операция), което свидетелства за нивото на знанията им. Тези могили са най-старите в района, в момента са запечатани. В периметъра на резервата има още няколко могили, една от тях е по-нова от времето на скитобългарите, която по принцип е отворена за посетители. Целият район на резервата Аркаим (В.И.Ленин) е осеян с менхири, надгробни могили и селища от халколитната и бронзовата епохи. На картата, която се оказа точна, можете да видите всички тези места. За времето, което разполагах, успях да видя само някои от тях, територията на резервата не е малка и както споменах, не достъпът е забранен. Единствено в група с местен придружител екскурзовод до градището, което е на километър от къмпинга.

Двата хълма над къмпинга, където е и управата на резервата са масово посещавани от поклонници и "енергетици". Те не са много високи, но достатъчно стръмни. На върха преди няколко години са наредили от камъни спирали, по които посетителите обикалят към центъра. Единият както споменах е наречен хълм на любовта, а другият Шаманка. Към него ми бе насочено вниманието още в началото, защото той гледа директно към светилището и под него тече рекичката. Там също има наредена спирала от камъни, но това е съвременно. Енергията обаче си е запазена. Ако четете сайтовете за Аркаим ще ви обяснят компетентно, че там е лоша енергията, а на хълма на любовта - добра. Така както и при нас църквата е обявила много от светилищата ни за "поганни", "черни" с цел да не се ходи там. На руски ги наричат урочища (от уроки), дори на картата в резервата са показани още две такива, в периметъра които така и не можах да посетя. На върха на Шаманка археолозите са открили огнище, горяло непрекъснато. Което е повече от ясно, че е свързано с свещенодействията в градището, отстоящо на километър по права линия. В далечината, почти на периферията на резервата се намират още два хълма, наречени хълм на здравето и на разума. За там вече възнамерявах да хвана пеша каквото ще да става. В картата бяха посочени праисторическо селище и менхир. Времето ми стигаше поне са това. В беседата пред групата археолога бе споменал, че на върха на хълма на разума е открит менхир.
След изчаках да подмине групата той ми довери, че освен менхир там имало и свастика. Първоначално мислех, че е на самия менхир, но се уточни че свастиката е от побити в земята камъни. За мой късмет в групата се намери един мъж с джип, който се съгласи да отидем заедно. Той се оказа от Поволжието, като беше възмутен че и там има открити древни градища, които не се изследват и за затворени за посетители, защото разкриват култура, много по-древна и различна от пропагандираната в Москва.

На върха на другия хълм, до който сами стигнахме с джип менхира беше залипсвал. На негово място, по-точно върху него бе излят бетонен стълб през 1929г. от геодезисти. Самата свастика е полуразрушена с разхвърляни камъни наоколо. Оказа се, че е много по-голяма и вероятно е направена, за да се вижда от въздуха. И е трискелест, трираменна свастика ориентирана обратно по часовниковата стрелка. В основата на хълма точно както бе посочено в картата има още един менхир, този път незасегнат от комунистите. Той е изсечен под формата на женско тяло, явно се използва за плодородие и зачеване. Традиционното предназначение на менхир. По него имаше дарове - плодове, жито, което иде да каже че се използва и до ден днешен. И то не от "енергетици", защото е твърде отдалечено от градището, а от местни хора. Незабравили древната тенгрианска вяра. На километър от него се намира селцето Черкаси, явно оттам идват тихомълком да отдадат почит на Великата майка Умай.

В близост до надгробната скитобългарска могила извън територията на резервата, почти до къмпинга и местния музей има още няколко менхира. На този, който е и на корицата в книгата на Березинов за тенгрианство, лицето е изчегъртано от мюсюлманите. Които заветно спазват семитските правила да няма "езически" идоли с лица по тях. Около него има поне няколко кромлеха, които не са съвременни, но и не толкова древни както нашите. Вероятно са правени от скитите в началото на нашата ера.

На километър-два през полето имаше още няколко хълма, които ми привлякоха вниманието. Въпреки жегата и силния степен вятър, не е толкова далеко и стигнахме донякъде, а после продължих сам. Както се очакваше, на върха имаше още един менхир, неозначен на картата, която е само за резервата. В далечината пък се виждаха още надгробни могили, които едва ли някои е посещавал.

Местният музей е доста бедничък откъм артефакти. Най-главните са изнесени в неизвестна посока, поне снимките са останали. От тях става ясно, че се е знаело за Аркаим още в 50-те години. През 80-те, когато откриват и свастичната керамика градището е разкопано до основи и после изоставено да тревяса в сегашния си вид. Ако не бяха го пипали, по-малко поражения щеше да има, но така е и у нас. Типичен пример е кромлеха с 24-те менхира до Старо Железаре, разкопан от Китов.

Целият район на Аркаим представлява мащабен комплекс от селища, светилища, менхири, кромлехи. Който пък е част от всички останали съседни райони - Шинташа, Андреевка. Явно тук след разлива на Потопа, стигнал до Уралските планини, е останала голяма част от българските преселници. Самият факт, че намираме надгробни могили, подобно на карановската от 4-то хилядолетие до 1500 години назад говори, че през целия този период последователно е обитаван от една и съща култура. Донесла със себе си астрономически знания, свастиките и същите обреди от Слънчевата вяра, които срещаме у нас. В древната ни прародина.

Повече снимки са качени в ГАЛЕРИЯТА

Малко снимки и цифри: neshtoto.com/%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%B0%D0%B8%D0%BC/
Самият Аркаим на карта: wikimapia.org/#lat=52.6527483&lon=59.548...BA%D0%B0%D0%B8%D0%BC

Tази снимка е обработена с фотошоп и е една от първите, правени по времето на СССР. Най-ранната снимка е в музея, можете да я видите в Галерията. Аркаим е сниман е от военен проучвателен самолет през 1954г., когато привлича вниманието на властите. Аз съм повече от убеден, че Аркаим е проучван веднага след това и свастиките карат другарите от Кремъл на момента да спрат проучванията. Така че написаното в препратката, че Аркаим е открит през 1987г. е неправилно. Решението да се потопи долината е от 1982г., веднага след смъртта на Брежнев.
Основният археолог, проучвал тогава Аркаим се казва Зданович, вероятно си е взел някоя научна титла с труда си и после затрупват и занемаряват светилището. Като чуете фамилия на -ич и -иц, можете да се досетите, че не става дума за етнически руснак.
Точно по тази причина и няма съвременни въздушни снимки на Аркаим. Защото няма какво да се снима. Освен трева и тук таме някое бледо очертание. Затова и всички снимки, които циркулират из интернет са отпреди 30 години.

Има едно неотменно правило. За да бъде активирано дадено свещено място или свещен предмет е нужна енергия. Не всякоя енергия е подходяща. Нужна е човешка жизнена енергия. Опитвам се да го кажа по-достъпно. Лично аз използвам друга терминология, която е непозната за вас. Но няма ли енергия, която да захрани обекта, той ще си остане мъртво безжизнено тяло.
"И боговете се връщат в руините на своите храмове."
Да, но ако някой ги призове. Проблемът е, че не всеки е годен да Призовава. Нужна е чистота да духа, на постъпките и помислите. Не съветвам никого да проявява лекомислие, последиците могат да се окажат непосилни за опитващия се да призовава. В тези неща рисковете не се препоръчват. В живота може да се рискува, животът е нещо временно. След него иде друг живот. Но не всякога и не навсякъде рисковете са оправдани.
Не знам дали ще ме разберете, може и БАН да получа, но бях длъжен да го кажа. А аз съм свикнал да изпълнявам дълга си.