КАМЕННИТЕ СКРИЖАЛИ С ПИСМЕНОСТ В РОДОПИТЕ по случай Денят на Българската писменост

Честит национален празник, Българи! Каквото и да се говори, 24 май е триумф на Българския Дух, който е Светлината на Света! Ако той угасне и Светлината ще изчезне и Светът ще потъне в мрак. Всичко друго е ала-бала. Не просто се гордейте, триумфирайте! Въпреки всичкото зло и несгоди, триумфирайте, макар йощ да не си спомняте какви сте и защо сте, но скоро Мрака ще скончи и вие ще се събудите.

Всички снимки тук (размер над 3 мб). По нататък ще има и общ пояснителен текст. Поясняващ текст има и под някои от снимките.

www.voininatangra.org/modules/xcgal/thumbnails.php?album=303

За тези, които не могат да се ориентират в Галерията
първоначалните публикации започват оттук
www.voininatangra.org/modules/xcgal/thum...php?album=303&page=4
и продължават в още 3 страници. Галерията е създадена така, че първите публикувани снимки ся явяват накрая последни.

В Денят на Българската писменост и култура винаги говорим, че и ние сме дали нещо на света. Акцентът на вспоминанието винаги пада върху това и по никакъв начин не се поставя въпроса за тайната на създаването на писмеността ни. Когато се заговори за това, винаги се изпада не само в църковна, но и в историческа догматичност, с която на преден план излизат веднага фигурите на братята Кирил и Методий и как те създали азбуката, за да я дадът на “словенете”, които дотогава пишели с “черти и резки”. Че създадената по този начин азбука, исторически, не е била предназначена за България, въобще не се говори от официоза. Не се и споменава. Не се и споменава, че “чертите и резките” също са писменост, макар и не с букви и по този начин омаловажена, се скрива от съзнанието на Българина, един голям и много важен исторически период от неговата духовност и култура. Защото, когато се е пишело с “черти и резки” също е съществувала духовност и култура и то не по-малко велика, от тази, която се създава след въвеждането на буквите и по-специално, в нашия случай на кирилицата. Надписите от “черти и резки” съзнателно и предумишлено се унищожават по цялата територия на България, въпреки, че те са много по-голямо богатство от буквата, за която древните култури, казват, че “всичкото зло произтекло, когато е създадена буквата”. Защо? Защото писаното слово, създава възможности за манипулация на знанието. Затова древните не са пишели Знанието, не че не са могли да го правят, а за да не събуждат конкретния спекулативен ум на човека, който ще превърне културата в цивилизация и знанието в информация. Древните култури са развивали вътрешния слух на човека, който може да чуе Знанието и да го живее, с което се набогатява душевността му и се развива интуицията, т.е. човека се развива чрез даденото божествено в него, а не чрез външния и спекулативен свят на обстоятелствата, на образите и запаметяването. Това го пишем за нашите историци и археолози, за които безписмеността на дедите ни е варварщина, изостаналост и мерилото за цивилизация при тях е това, дали има писменост, ако може буквена. Дори “чертите и резките” се приемат за “варварство”. Този начин на възприемане на културата на дедите ни, няма начин да не създаде поколение от инфантили и пълна катастрофа в съзнанието на подрастващите. Буквата е знак, която събужда ума за света, “чертите и резките” са символи, които събуждат Човека за разговор със Самия Себе си. Именно не знаейки това, нашенските историци и археолози, загубиха нишката на еволюцията на писмеността ни и се приковаха в тезите за “създадената словенска писменост” (те дори не употребяват ясния термин – българска) въз основа на редица други писмена – гръцки, финикийски, крито-микенски, имайки нарочна къса памет за това, че преди тези писмена, ние във Фригия имаме вече налична писменост, която няма как да се е създала там. Сведения за такава писменост имаме още от времето на Орфей, Кадъм, Лин, Паламед. Имаме и десетки нови артефакти – Златна Книга, Бакарна Книга, Металната книга от с. Устина, които недвусмислено ни говорят не само за наличието на писменост у нарочените за безписмени наши деди, но и за нейната еволюция. Терминът “еволюция на писмеността” е много точен, тъй като той не отхвърля наличието на “създатели на писмеността”, но и не я и догматизира. А за създател на писменост в древността на Балканите и Египет е сочен Ерми-Тот (Хермес), на Мала Азия, където е съществувала древната Яна Идел и са обитавали Асите, това е Один, за Китай, това е Фу-Си, а за библейското родословие, това е Сит. Прави впечатление, че всички те са или божества или полубогове, митични прародители. Най-поразяващото, обаче е твърдението на официоза за безписмеността на дедите ни, при положение, че Херодот го казва в прав текст: „царете почитат Хермес...” /25. Herodotus, V, 3./, а Хермес е създател на писмеността, според всички известни нам негови характеристики. Тогава става ясно, че едва ли писмеността е била забравяна в деня, в който е бил почитан. А той е бил почитан на държавно ниво. Защо казваме всичко това? За да посочим, че ден на писмеността, културата, науката и просветата със сигурност е съществувал още в онези времена. И той е бил на държавно ниво (както днес). Този ден може да не е водил до масово просвещение, но е бил достатъчен за да излъчи идеята за посвещението, при която само онзи, който е годен, може да научи божествените тайни, най-важната, от които е Словото. Нарушението на този принцип народът ни ясно е отразил в една поговорка: “Пази Боже, сляпо да прогледа”. Значи има и слепци, които не бива да проглеждат, когато не са готови, иначе идват злини в света. Именно затова трябва да отбележим, че създателите на писменост са част от онзи процес на еволюция на писмеността, но и нейна двигателност. Тази еволюция на писмеността започва от три успоредни една на друга черти I I I и един буквен знак М. Това са двата основни стълба на праисторията, от които поема своя ход писмеността по нашите земи. И нека това не се забравя, когато се чества денят на българската писменост и култура днес и се говори за «създатели на азбука». Преди Кирил и Методий днешните наши буквени знаци са съществували и ние сме ги ползвали. Някои са отпадали, добавяни са нови, трети са се видоизменяли, но като цяло в писмеността ни е съществувало едно консервативно палеолитно-неолитно ядро, което не се е изменяло и поради това, днес ние ползваме буквени знаци в азбуката си, които идват от далечните времена на праисторията на нашите земи. Това е факт. Неоспорим факт, отбелязан върху десетки артефакти по музеите ни. Тогава след като дедите ни в праисторията са имали писменост, как тя изчезна в античността и всичко писмено стана финикийско, гръцко, латинско? Някой трябва да даде смислен отговор на този въпрос!
Може би отговора се крие в наличните каменни плочи, намиращи се в олтарите на параклиси и църкви в Родопите. Те са известни на определен кръг от хора, известни са и на хора от научната общественост. За тях е писал в книгите си и Никола Гигов (“Орфей и Азбуката”). Първото, което трябва да отбележим за тях е, че те днес са част от Светия Престол, наричан още “светата трапеза” или “жертвеник” – най-важното, но да отбележим и най-древното място в олтаря! Името “жертвеник” идва от това, защото върху него се принася безкръвната Христова жертва. С нея видимите хляб и вино, чрез съдействието на Св. Дух, се претворяват в Тялото и Кръвта Христови, т.е. тук се извършва преобретението на даровете, една много важна страна на тайнството Причастие в християнството. Много е важно да се отбележи, че в първите векове на християнството, олтарят е бил достъпен за всички християни, независимо от пола, но след четвърти век започват ограниченията върху достъпа и там започват да влизат само свещенослужители. Разбира се, когато се постулира що е Светият Престол се казва, че “представлява каменна четириъгълна или правоъгълна плоча, която е положена върху една и още четири колони.” Това, обаче е една обща дефиниция. В Родопите тази квадратна или правоъгълна плоча всъщност представлява каменен скрижал – огромна каменна тетрадка разчертана на редове (в по-голямата част от случаите), в които са нанесени съгласни кирилски букви с много малко наличие на гласни такива, поставена на една единствена колона, което я доближава много до древния Т-образен олтар на древните праисторически светилища. Има каменни плочи, които включват и други буквени знаци. Тази концепция за “светата трапеза” в родопските християнски светилища, много ни напомня за праисторическата “свещена трапеза”, където храната има магическа сила с начертаните върху нея знаци и с поемането й, човекът се е причестявал с божеството (известното ядене на тотема), така, както днес преобретението на даровете служи за изкупление на греховете и вечен живот. Разликата, обаче тук е, че свещените знаци са изписани върху самата каменна плоча и най-вероятно са били един вид слова или молитви, чрез които се е извършвало преобретяването на даровете. Но това е само предположение. Самият факт, че те се състоят повече от съгласни букви (някои от които повтарят една и съща буква на ред), съчетани с малко количество гласни, ни говори, че въпросните родопски каменни плочи са един вид преходно звено между съгласната азбука и гласно-съгласната и вероятно те са били част от олтарите на старите нехристиянски светилища, т.е. те са най-малко отпреди 4 век от н.е. Лесно и обяснимо е, защо те са влезли в Светия Престол на новопостроените върху старите светилища, нови християнски такива - поради древността им, която е важна характеристика и на самия Свети Престол. И поради още нещо, необходимостта да се съхрани най-святото, което те са имали – езика и писмеността! Вярата си можеш да смениш, но когато не смениш езика и писмеността си, ти съхраняваш националността си (нещо, което днес е мръсна дума). Поради тази причина, към някои от тях има добавен християнски кръст, а в по-нови времена е дописван или името на храма или датата на черковния празник (за да се знае от кой храм са). Тези надписи определено се различават от надписите между редовете на самите плочи. Прави впечатление, че две от плочите са от храм “свети Илия”, което не може да не доведе мисълта на човека до идеята за каменния скрижал, върху който с мълнията си, божеството пише своя завет. Всичко това ни кара да предположим, че много преди Кирил и Методий, по време на завладяването на Тракия от Рим и нахлуването на християнството по земите ни е съществувала вид съгласна кирилица, която е била позлвана от дедите ни, а надписите на гръцки език по съдовете на царете ни, са като чуждопоклоничеството на днешните ни управляващи. И то се показва от витрините на музеите! Как искаме тогава да не съществува и днес? Не е случаен факта, че чуждопоклоничеството към външния ефект на гръцката култура се появява и по време на турското робство. Тогава е ясно, Възраждането ни идва и като духовна, културна съпротива срещу гърчеенето на елита. Но това явление не се ражда тогава, просто никой учебник по история не го отбелязва, когато говори за културата на нашите деди в античността! За нашите учени времето на античността и турското робство не е история на един и същ народ. Оттук идват проблемите и мрака в душата на българина.
Че азбуката по каменните плочи в Родопите е точно кирилица, свидетелствува един много дълго премълчаван и доста неудобен исторически факт – наличието в Средния Изток на писмото “кириали” (наред с “брахми” и “пахлави”), което било писмо на Средноазиатска България със столица град Балх, и което почти напълно се припокрива с известната нам кирилица! Кириали! Факт, абсолютно неизвестен за средностатистическия българин, на който главата му се пълни с идеологемата за “солунските двама братя”. Но тази идеологема е необходима да съществува, за тези, които създадоха мита за безписмеността на дедите ни и създадоха своите съвременници, които да го поддържат! Защо не се казва, факта, че Константин Философ се преименува на Кирил 50 дни преди да почине в Рим? И че кирилица се наименува нашата азбука, не защото Константин Философ я е създал, а защото тя така се казва изначало?! Кириали, която е първият арийски език, и термин, който нашият учен Георги Кръстев превежда като “първосвещен”. Руският езиковед Турчанинов, пък е убеден, че от този език произхождат финикийският, арамейският, а оттук и всички западни езици! Оттук цялата официална история за произхода на писмеността ни трябва да се пренапише и в учебниците по история тази глава от историята ни също да бъде сменена! На Константин Философ и Методи, трябва да бъде правилно уточнено мястото – на актуализатори и реформатори на вече съществуващата ни писменост. Писменост, която съществува още от праисторически времена. Неслучайно тя е “първосвещена” – кириали. Можете да си представите какво национално престъпление е идеята на откровени национални предатели да поставят на диспут въпроса дали кирилицата трябва да бъде заменена с изключително младата и примитивна латиница, която ползват редица примитивни народи, гордо сочени днес за символ на напредък, и които ние се стремим да достигнем! Що за национално безличие е воденето на такава политика! Един народ, носител на първосвещената кириали да бъде приравняван в една общност, в една банда от примитивни народи и да бъде наричан от една банда от крадци, каквито са гърците – “варварски”. Поклон пред него, мекотели! И не трябва ли да бъде обесен оня президент, който като глава на държавата, тръгва да поставя въпроса “кирилица или латиница”? Що за дебелокожие и що за свърхнаглост! Що за безумие е родители да оставят децата си да пишат на “чатица” в интернет пространството? Деца, пишете на кирилица, това е първосвещения език, не подражавайте на ония народи, дето се срамуваха, не само да пишат на своя собствен език, ами го говориха само с конете си!
Много ясно е, че мисията на Константин Философ, да посети определени места населени с българи, отдалечени едни от други географски и да се запознае с особеностите на езика и писмеността, възложена от Византия и специално от хазарина Фотий, тогава византийски патриарх, едва ли е случайно. Тя е стратегия на Византийската геополитика да раздели древнобългарската общност и да изолира Дунавска България, която винаги е подкрепяна от събратята си по другите части на планетата в нейното дело за възвръщане на изконните земи на Прародината, а това означава край на съществуването на Източната Римска империя, наречена Византия, край на Pax Romana завинаги!
Константин Философ отива в малоазийските владения на Византийската империя, които са всъщност териториите на древнобългарската държава Яна Идел и там на Мизийски Олимп (който е истинският връх Олимп) в манастира “Полихрон” “създава” Глаголицата – другата българска писменост. Обаче точния термин е “взема”. Тази писменост вероятно е ползвана от сънародниците ни там, след свършека на царствата Фригия, Мизия, Кария, Гамирка, Витиния и т.н. и т.н. Тя също е българска писменост, писменост на малоазийските българи и писмото “брахми” има своето роднинство с нея.
Факт е, че Глаголицата не е пратена в сърцето на Дунавска България, където кириали си съществува отдавна, а във Великоморавия, т.е. в гърба, което е пример за типичното вероломство на Византийската политика “ударът в гръб”. Още повече една християнска държава, каквато се води тогава Византийската империя използва Словото за геополитически удари и по този начин го осквернява.
Далновидността на нашата политика е в това да поеме удара и да го омекоти, като по този начин вместо да се получи противопоставяне на двете азбуки се случва точно обратното – Глаголицата е приета, повече от радушно, защото е наследство от нашите събратя от Мала Азия и други части на света и асимилирана. Ударът на успява. Защото този, който може да “глаголати” не може да бъде победен! Той знае тайната на “знаците, които говорят”, на онези “черти и резки”, с които човек може да разговаря с Бога в Себе Си, преди да застине в Буквата.
Като за накрая трябва да кажем, че кирилицата върху каменните скрижали от Родопите, вероятно е играла роля при превода на Библията на “бески език” и при създаването на така наречената “готска писменост”, събития случили се на територията на България или пряко свързани с нейната история и култура.

1. В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.
2. То беше в начало у Бога.
3. Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало.
4. В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците.
5. И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе.

Форма на глаголицата (прототип), според участник в този форум (с ник Кару Царю), от християнска църква от първи век, която според него била българска или се намира на територията на България, каквото и да значи това. Макар, че като гледам черните пръсти на копта, дето я е хванал, църквата си е в Етиопия)))

Каменна плоча от Жертвеника на същата църква, изписана по същия начин, както родопските, но с знаци различни от буквения знак на кирилицата

Всичко туй го споменаваме, заради уродите на Валерия Фол, и по-специално, някой си Стефчо Симеонов, който твърди, че всички надписи по плочите в Родопите били дюлгерски Вече се изказах по тая тема на едно друго място, просто посочвам, за да се види, че каменните плочи в Родопите си имат свои другарчета или предшественици, независимо, къде се намират те.

Плочата от с. Горно Луково, Ивайловградско


Венетски надпис с аналогично изписване, открит в близост до Падова, 4-5 в. пр. Хр. ( www.maknews.com/html/articles/ambrozic/ambrozic.html).

Палеолитно-неолитното ядро на нашата писменост, за която споменах в статията, Киковски е свършил добра работа, и е публикувал в своя блог

kikowsky.blog.bg/drugi/2010/12/04/bylgar...kvi-ot-magura.645533

Буква К



Буква Т
Най-често срещания буквен знак в района на Белоградчик. Отбелязването му в Магура,не е никак случайно. Отделния скали от Белоградчишкия масив, изобразяват точно този знак. С него започва и прозвището на Българският Бог.



Буква Ф

Среща се и на скала, в района между Крепостта и Сбеговете



Буква Р



Буква Б и Ъ



Буква Н и Е



Буква У или Знакът Y !





Буква Х

Буква И и Д



Буква О



Неслучайно достъпът до рисунките днес е забранен. Измислени са предлози, за да бъде спряно снимането на тези неща, от хора като нас. Дочух, че повече достъп до тези рисунки никой нямало да има, щели да бъдат снимани и изложени на табла пред пещерата, т.е. много от тях ще бъдат скрити от нас, ще бъдат показани тези, които са удобни за официалната конюнктура.

Плочата, изписана на Кирилица, от тракийско светилище, понастоящем параклис, Широка лъка

prarodinata.blog.bg/history/2012/06/09/p...=4203418#new_comment

Тук има по подробен разказ за плочата от махала Върбово при Широка Лъка.
Трябва да кажем, че Валерката Фол отговори на удара и направи една студия в подопечното си списание 8 на тема "Тайните надписи на дюлгерите", като в общи линии подопечните и епиграфи заключиха, че надписите са дюлгерски, на тайния мещерски език (оттук и ника Мещер у Форумо)) ). Разбира се, не е известно дали този език някога е имал граматика и тази граматика изучавана ли е, за да се направи такова научно заключение. Факт е, че на някои плочи, извън Родопите са се открили надписи "рофет дюлгерски" и това дава основание на официоза за такива заключения.
Ето, обаче една добра статия за произхода на мещерският език
www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1484975

и още една www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=510&aid=12233
"Гаджев в момента се готви да подреди в Родопите най-новия си цикъл от артистични интерпретации върху забравения езиков, културен и социален феномен. Пластиките му съживяват елементи от изчезналият преди близо столетие говор, на който са комуникирали помежду си майсторите зидари. Връзката между наредените слова върху керамичните изделия не е задължителна, защото, както твърди художникът, тези овехтели думи са приказки, които не всеки може да чуе. Създадени са от съзаклятници, предавани са от уста на уста, лъскани са като монети векове наред, служили са вярно на създателите си, но след това езикът е умрял, а елементи от него са оцелели и до днес по една или друга случайност.
Една от пластиките на Гаджев се нарича "Беса". Произходът на думата е албански и се превежда като "клетва". В хоризонталните є канелюри са нанизани мещерски слова: брама (вечер), нуф (ден), кеновит (ядосан), йона (строя). Няма видима връзка между тях, но като цяло пластиката носи послание за непреходност и модерен усет към глината."

От тези две статии ясно се вижда, че, ако надписите върху плочите в Светата Трапеза на черковите са дюлгерски, все още в Родопите има живи дюлгери, които биха могли да ги разчетат. Има и техни потомци, които го поназнайват.
Ако Валерия Фол приема езика върху каменните плочи в Родопите за мещерски, то нейните епиграфи - доценти и професори, трябва да докажат, че този език е имал и граматика! Иначе не могат да се правят твърди заключения от рода "траките са безписмени" и надписите върху плочите са дюлгерски". При все, че върху някои плочи от доста по-ново време има надпис "рофет дюлгерски", този надпис със сигурност се различава от надписите с преобладаващо съгласни букви върху родопските плочи. И със знаци чийто произход е много древен.
И много моля, Списание 8, когато цитира определена теза, като например " някои любители смятат, че плочите са от стари езически светилища, съхранени впоследствие в християнските", да посочи източника на това твърдение, например "Воини на Тангра". Не е толкова страшно да произнесете това име, г-жо Валерия Фол, нема да ви ухапе, вижте как се произнася, пак да го повторя "Воини на Тангра". Верно е, че българският език е по-труден от иврита, ама чак пък толкова

А това обяснява, защо на плочата в черковата на Мраченик имало надпис "рофет дюлгерски". Тази нова плоча, доколкото разбрах е свързана с коронясването на Фердинанд или нещо такова. Нека човека, който я е видял, да каже по-подробно.

"До средата на миналия век Мраченик е било богато чорбаджийско село с население около 1500 души. Мъжете били дюлгери (зидари) и щом зимата преминела, тръгвали на гурбет по съседните села. Големият им майсторлък личи по красивите къщи в селото. Не малко от тях са над 150-годишни и са обявени за културни паметници. За да съхранят тайната на своя занаят, майсторите говорели помежду си на език, който никой друг не разбирал – мещерски."

www.peika.bg/statia/Mrachenik_i_istoriya...elo_l.a_i.63395.html