Космодрумът "Козият камък" с. Ковачевица, ст. "Беслет"

А това е каменния кръгъл похлупак. Един от многото. Така самотно захвърлен, не знаехме първоначално за какво служи.

Tова е ботурчето (шарапаната) със сложения в нея керамичен съд и захлупена с кръгъл каменен похлупак

А това са дупките в подножието на източната част на комплекса

Ето ги отново в редица

Това би трябвало да е изглед към другото голямо светилище в района Каялийските скали, но може и да греша

Изглед от Козия камък към други скални комплекси

Дъгата, с която Господ ни поздрави след дъжда,. който за кой ли път се изсипа над нас

Поизтупваме тази важна тема от прахта, която е хванала, за да публикуваме някои снимки от последното ни посещение на този твърде уникален, но и печално пострадал, в следствие на запуснатостта, в държавата ни, обект.

Започваме публикациите на снимки с една уникална и радостна находка - това са стари фотографии на мястото - преди да е била взривена горната плоча, непосредствено до "казана".

Важно е да се отбележи, че болшинството от ключовите мегалитни структури на комплекса са насочени към връх Вихрен, който явно е център на енергийно завихряне не само в България, но и на Балканите. Вече са извършени археологически изследвания, които сочат, че именно на Вихрен е завършвала голяма поклонническа процесия, която е започвала в подножието на Пирин, минавала е през връх Пирин, после по билата и накрая са се провеждали големи ежегодни свещенодействия на Вихрен.

Тук от дясно, идеалната, естествена пирамида на Вихрен се извисява над пейзажа.



Мегалитът най-в-дясно нарекохме "Пилето", централният е описаният по-горе, в темата "Човекът-пиле" или "Квачката", а най-в-ляво се въздига "Козелът". Интересно, че "Пилето" и "Квачката" са насочени, гледат към "Козела" (в тази посока е и Вихрен). Самият факт, че "Квачката с пиленцата" и то два мегалита с подобна морфология, които са символ на съзвездието Плеяди, гледат към "Козела" представлява само по себе си символика, която заслужава отделно изследване. Защо Козела е до такава степен важен в цялата композиция?



Самият многоуважаем Козел

Когато посетихме Козела през нощта, луната в новолуние, около полунощ, свети право срещу Него - какво да видим? Очите на скулптурата светеха ясно на фона на многозвездното небе. Това придава такава мистерия на пейзажа, че човек настръхва и дълго не може да се отърси от усещането. Също така лунната светлина хвърля специфична сянка в нозете на Козела, която не си личи на нощната снимка...



Ето тази сянка на Войн се появява по пладне и около полунощ. Присъствието на Пазителя е до такава степен натрапчиво, че не бих искал да съм на мястото на онези, които идват тук с нечисти помисли. Древни сили въздействат върху аурата на всеки, който се намира в обсег и съответно оказват своето въздействие, независимо дали той го усеща на момента или не.

Сега нека се прехвърлим на друго място, в близост: нарекохме го "водната част на светилището".
Там открихме ето тези останки от надпис. Ясно се отличава символът, познат като свастика, за който пише в книгата на мъртвите имена "Некрономикон", че изобразен върху определен вид сив камък, прогонва злите сили за вечни времена.





Иначе водната част на светилището е фантастична. Водата преминава през поредица от скални вани и улеи, като на места образува силни завихряния. Така според древен български обичай, в определени дни в годината, хората се къпят "у лева в'ода" (вода, която се върти на ляво) за здраве.



Много бихме желали учени да ни говорят за тези ванички - как са се образували, имат ли някаква функция по отношение поляризацията и минерализацията на водата и така нататък...



Всяко движение на водата изглежда премерено, като формите през които преминава са изключително прецизно проектирани. Сигурно от някакви неуки диваци без писменост (иронично).

Ще поставим за разнообразие малко профили на Пазители, за да е видно кой преследва иманярите до гроб, че и техните наследници докато не секне родът им.

Този е с размери 5 метра, само главата, Бог знае какво има надолу и гледа право към каменната стълба към върха. Искаш ли да си поговорите с тоя на въпреки



Вибрацията му е доста тежка, между другото - удря директно под кръста - сигурен начин за влизане в съприкосновение с аурата на съвременния човек.



Тук стои още един внушителен скален профил, който варди гърба на композицията от двете Квачки и Козела.

Сега ще се прехвърлим към върха, за да прегледаме отново някои елементи.

Главата, която формира самия връх на ритуалния комплекс гледа към Вихрен - посока юг, югоизток.
Интересно образувание е дървото, което расте хоризонтално, точно в основата на Главата. Сякаш жизнените му сили не са секнали след като е вградил Духа си в скалата и дори от Оня свят издига оръжието си в бойна готовност.



В далечината се вижда сфинксът на Кара-таш, който също гледа към Вихрен.



Непосредствено на гърба на "Главатаря" открихме тази мини-утроба, която гледа право към изгрева. За жалост крайната запуснатост на мястото е стигнала до там, че гъста растителност закрива пътя на слънчевите лъчи към Утробката, която иначе е доста комфортна и приветлива.

И сега дойде време да покажем изключителният феномен - Богородица с Младенеца. Те също посрещат всяка сутрин Слънцето.



Пред очите ни се е случвало, при предишно посещение, хора да се разплакват спонтанно пред гледката на тази Дева. "Баба Ванга, Баба Ванга" беше профанното възклицание, което чухме.
Иначе Богородица и младенеца е много древен символ за Българите, много по-древен от християнството. В изследванията си сме чували за древни български песнопения, които се предават от уста на уста, които разказват историята на Богородица, която зачева без грях и ражда в пещерата. Те са толкова древни, че никакви топоними не се споменават. В тях се говори за Средната Земя и за Крайната Земя. Изглежда историята, която днес разказваме, с главно действащо лице Иисус Христос, се е случвала и преди, с предишни цивилизации, но дори и тогава е била неизменна част от българския фолклор.