Черквичките-грамади село Ситово, община Родопи

Може би, най-старото изображение на "Квачката с пиленцата", запазило се като по чудо на Щут, най-вече, заради близкия до естеството на скалата облик на дупките. Най-голямата в средата, представлява тялото на Кокошката, над нея - издължената вляво дупка, завършва с хитро оформен тънък клюн, а вдясно от нея дупката е оформена като разцепена на две опашка. Така хитро, древните ни преци са оформили образа на Квачка, а дупките около нея, идеално са паснали като следващия отзад и отстрани стадо пиленца. Квачката не е добре оформена зооморфно, и това може би си има обяснение - на свети Димитър е първия вечерен изгрев на Плеядите, а не сутрешен, както е било до този момент. Те тепърва излизат от "преизподнята", още не са добре оформили своя образ и току що са излюпили пиленцата си(звездите).

" В Единението е Силата", това ни свидетелства една монета от 1933 г., а не "Съединението прави Силата".

По стотинките оставяни на черквичката, може да се види периодът от години, в които е била посещавана.

Непозната черквичка-грамада, близо до телевизонната кула до местността Бордо (Бърдо). Вероятно никога няма да научим името й и на кого е била посветена.

Великото лечебно Аязмо "Света Богородица", построено върху руините на стра български манастир, разрушен при превземането на района от турците. Това веротно е бил втория манастир в селото, заедно със свети Илия. Легендата за изграждането на Аязмото вече ви е известна. Отново възвестена и построена след сън/съновидение.

Аязмото през зимата

Черквата "Света Богородица". Легендата разказва, че тук е била скрита икона на света Богородица. Легнала една баба от Ситово под една от сливите до черквата и заспала. Та сънувала - явила и се богиня(Света Богородица), и казала, че близо до сливата е заровена иконата й(вероятно скрита по време на турското нашествие), а до нея делва с злато. Златото да вземе - две части от него да отидат за изграждане на черквата и требите необходими за нейното оборудване, в които да се постави нейната икона, а другата, трета част - да се раздаде на бедните. Така възникнала черквата "света Богородица" близо до аязмото, мисля, че през лето 1905-то. В крайна сметка такова злато е открито и на св. Спас (вероятно дарове, оставяни през древността), но въпреки, обещанията на намерилия го, не е направен нов параклис на "св. Спас". Най-вероятно безумни иманярски ръчкания са попиляли някои от разрушените черквички в района. Аман от безумието на човешката алчност!

Черквата "Света Петка" изградена през 1849 г., върху "Самотната скала", на местото на стар параклис, вероятно черквичка-грамада. Тя става новата черква на ситовци, вместо "света Марина". Разположена е, както свети Тодор и свети Влас, на лявия бряг на Крива ряка, гледан от посока влизане в селото (иначе по течението на реката се пада десен бряг). Нейното разположение на един бряг на Крива река с черквичките Св. Тодор и св. Димитър говори за енергийната й връзка с тях. С тази разлика, че е разположена върху "Самотната скала", която вероятно е било древно светилище. Така тя се издига с няколко нива над св. Тодор и св. Влас, т.е. с нея започва своеобразно изкачване нагоре, свързано именно с издигането на Плеядите над хоризонта. Плеядната функция и на тази бивша черквичка е повече от несъмнена. Преди него ден, Петковден след прибиране на селскостопанската реколта се устройва тъй наречената "Господова или Кокоша черква".
И така, защо Кокоша Черква и Господьова черква е наречен този ден?
Ние обикновено акцентуваме днес какво се яде на тези празници, по рядко, какво се прави, да не говорим, че въобще не обръщаме внимание върху същността на празника. Особено плоски са натуралистичните обяснения на тези дни.
Кокоша черква идвало от това, че на този ден в Тракия се колят черни кокошки, а Господюва, защото друга традиция, пък на този ден се заколвал старият селски бик. И в двата случая, обаче е налице маркер на съзвездието Бик в съобщност със звездния куп Плеяди - Квачката с пиленцата. Заколването на черната кокошка явно е символ на освобождаването на Плеядите за техния вечерен изгрев над хоризонта, извеждането им от подхоризонталието, което трябва да свържем с идеята за един отвъден свят, в който стои общността на прадедите.
Затова в тъканта на съзвездието Плеяди е сложено значението "Обединявам", "обединявай се". А ние сме го казали красноречиво със снопа пръчки и девиза, че само "В Единението е Силата". Затова на този ден са характерни семейно-родовите сборове, тлъките и седянките, браковете и женитбите (т.е. процесите на оплождане), защото както съзвездието Плеяди е сбор от звезди в едно цяло, така и нашият народ е именно един такъв сбор от звезди. Интересен момент е, че след Петков ден до Димитровден имаме "поганни дни", такива, каквито имаме от Коледа до Йорданов ден. Те са отново 12.
За какво са тези 12 дни? Това са дните в които Квачката люпи всеки ден по едно от своите 12 пилета. Сега виждам как някой почва да се подсмихва на "бабините деветини" дето ги разправяме тук. Но изведнъж се оказва, че на светилището Щутград в Ситово до 2002 г. е съществувала точно същата тази Квачка с 12 пилета, а те са символ на Космичния съвет на Асите, едно от първите прозвища на Българите. А тяхната земна проекция, намираме в Съвета на Боилите при Българския Саракт. Така от този ден, наречен днес, Петки или Петков ден започва сбирането на Космичния съвет на боговете, на Логосите, отговорни за нашето развитие като народ и земята като цяло. Всеки ден се представя по един член от този Съвет със съпътствуващото му значение и дейност, и така до Димитровден, съзвездието Плеяди излее със цялата своя видима свита от 12 звезди.

Черквата "Света Петка", гледана откъм манастира "Свети Илия"

Квачката с 12 пилци, с които започва пътеката от св. Петка към св. Димитър, символ на 12-те "поганни дни" от Петков ден до Димитровден и числото 13 като цяло

Изображение на Самотната скала (Духът на водата или скалата)

"Самотната скала", върху която е построена черковата Св. Петка

Плочата в черквата "Св. Петка" - Слънчевата Вяра е неугасима!

Каменната черквичка "света Марина" в центъра на гробищата на село Ситово, община Родопи е може би една от най-старите в района на Ропката. Единствено "света Марина" при село Проглед, възстановена през 1940 въз основите на старо черковище може да й оспори това. "Света Марина", край село Павелско е построена през 1995 г. Въпреки това, тя не само, че не се знае от ситовци, че съществува, но и не се почита. Допреди 2-3 години, когато бе открита от нас и за първи път почистена. Оттогава редовно започнахме да я посещаваме, чистим и общуваме със Силата там. Тая година света Марина бе особено радостна да ни види и ни приветства като защити селото от градушка и опустошителна буря. Така тя ни дарява с плодородие. Знаете, че градушки удариха Пловдивско, Пазарджишко и Асеновградско, на него ден, но при нас, валя 15 минутен летен дъждец, който само ни разхлади в последния Горещник.

Връзка към предаването „Пътеводител БГ", посветено на с.Ситово. Интересни кадри от споменатите по-горе храмове "Света Петка" и "Света Богородица" и предстяване на района.

Новият параклис Свети Власт на психопатите от ГРОБ
www.voininatangra.org/modules/xcgal/displayimage.php?pid=12737

На мястото на разрушената грамада "Свети Влас". За съжаление сайта за споделяне с оригиналните снимки са изфирясали, ако ги има Данчо нека ги качи пак.

anti666 писа: Новият параклис Свети Власт на психопатите от ГРОБ
www.voininatangra.org/modules/xcgal/displayimage.php?pid=12737

На мястото на разрушената грамада "Свети Влас". За съжаление сайта за споделяне с оригиналните снимки са изфирясали, ако ги има Данчо нека ги качи пак.

Просто са остарели, защото са вкарани от страницата на селото

web.facebook.com/media/set/?set=a.163144...8879946172503&type=3

Впрочем на св. Влас, превърнат в света Власт, не се знае каква е била конструкцията му. Грамадата там бе "пропаднала" или умишлено разрушена.

Описание на "обо" В. В. Радлови, югоизточно от долината на река Себи (алт. Себи Суу; Радлов - Себа; на руски. Сема на една от планинските вериги):

"Край пътя беше струпана купчина камъни, която на калмикски се нарича „обо”. На нея всеки калмик, освен покръстените в християнство, спира коня си, чупи клон и го слага в тази купчина камъни. Тази церемония е вид благодарствено жертвоприношение на „бащата на планината“ или „реката“ (судунг тудунг адазым), за да му позволяват безопасно да премине през опасното място (или опасните места в планината). Когато Радлов попитал защо го правят, един от водачите отговорил: „Като забучваме клон или окачим кичур коса от конска грива, ние изразяваме благодарността си към Бога, защото Той храни всички ни, подхранва и умножава стадата ни. ” Сега особено се нуждаехме от неговата закрила, защото колко лесно би могъл дяволът (Ерлик) да ни победи и да тласне и завлачи в пропастта (на това опасно място), каруцата с нашите коне”! »
На снимката: „Обо” по пътя за Инеген (при сливането на реките Чуя и Катун). Юли 2010.
Костров.Н“А.” Екскурзия до р. Чуя с д-р Радлов през 1860 г. Томск, 1879.