Орфенското и Кривата скала село Осина, Западни Родопи.

Какво има на нея ли? Нищо никакво парче скала, но със звездна карта. Точно това бе духът на Градище, Връзката с Небето, която неотклонно бе с нас. Неочаквано бе това за нас. Местния водач, каза, че наричали тези дупки "котешки стъпки". И че подобна била Квачката с пилета, която според местния не била в Любчанското, а в Осинското землище и била уникална, но според него била разрушена от Пътното в средата на 50-сетте. А може би става въпрос за две Квачки с пилета, символ на Съвета на Осите, едната в Осина, другата в Любча, край река Рата. Но и двете вече ги няма. Жалко, много жалко, закъснели сме с 60 години. Защо не се родихме, защо не дойдохме по-рано...?

Звездната карта е голяма по площ и фотото не може да я обхване, това е лявата и страна.

Хм, дали се е отчупил този скален къс като пирамида или е оформен така?

Землището на Любча отдясно и по него колко още камънаци се виждат, мале, мале. В центъра на снимката билото на Орфеевград!

Орфенското в близък план. Кой знае какво крият тези гори. Ще стягам специална щурмова експедиция за това място. Има ли желаещи?

Дуръ е сонъ сонила, 110
Чи си Орфенъ боланъ лежи,
Боланъ лежи ще да умрие.
Тога си Самувила стана
Та си утиде в Орфенува стара града
Да си види що ми прави Орфенъ свирелжия? 115
За три дни на деветъ планини утишла,
За три часа в Орфенува града стигнала,
Сички гори утъ варкости подроби!
Лю що си в Орфенува града утиде
Утъ порти се подрукна: 120
„Що ти лежишъ, Орфенъ младъ свирелжия?
Та не станешъ да си земешъ тоя свирка,
Да засвиришъ лесна жалустива,
Дуръ и планини още и жювини да заплачатъ!
Тога и тоя майка да заплаче, 125
Прошка майчина да ти даде,
Да си исфодишъ сичка земя,
Да си идешъ дуръ на земя Харабия,
Таму любу спроти тебе да си наидешъ."
Какъ си чу Орфенъ младъ свирелжия 130
Що си му чиче Самувила каза,
Сырце му се утъ радость надигна.
Та си стана утъ потстеля
И си зе ду негува гласна свирка,
Та засвири песна жалустива, 135
Свирка свиреше и песна напеваше:
„Утъ Богъ да найде мое стара майка!
Що не си ми прошка дава,
Да си ида на земя Харабия,
Любу спроти мене да си найда: 140
Язъ утъ майка младу ща си погина!"
Утъ що свирка харну свиреше,
И песна желостну напеваше,
Сички пилци окол му се собраха,
Изъ очи си солзи ронетъ, 145
Чи Орфенъ ща си погине,
Дуръ тога е и майка му заплакала,
Сырце хи се умилалу,
Утмалъ душе приговори:
„Бре Орфене мили сину! 150
Ду ся ти майка прошка не даваше,
Да си исфодишъ сичка земя,
Да си идешъ дуръ на земя Харабия,
Да си терашъ любу спроти тебе,
Чи се бояхъ нящу зло да не патишъ? 155
Оти си е земя Хавабия
На край земя близу ду цырну-ту моря,
Дэка седи фейска краля,
Та си сыди на цырнуморски юди;
Тий юди се мощне песнопольки, 160
Лю кой юнакъ видетъ,
Сосъ песни гу при Фейска краля уткаруватъ,
На негу изметъ да си чини,
Утъ дека вейке не се враща.
Ся си ти прошка давамъ, 165
Лю дэ искашъ да си идешъ,
Язъ се уздамъ ти со свирка да навиешъ,
Още и сосъ песна да надвалишъ песнопольки юди,
И пакъ да си дойдешъ на наше стара града,
Тоя майка сосъ радость да та дучака, 170
Да си види и сныха на дома си."

Този стих от Веда Българа (Словена) бих именувал просто "Скарабея", поради поникването на крила на Орфей и той от ходещ става летящ. Но, ако в него не можете да видите образа на новия Йерусалим , на Невестата и Жениха от Откровението на Иоан, значи пак прочетете Ведата))

Орфенъ си искара билка лекувита
Ти си яде и той и негуву любу,
На негу излязоха криля фыркувити,
Я що бэше ду негуву любу криля не излязоха! 800
Чудилъ се е Орфенъ що да прави
Що да прави що да стори?
Дэ си му наумъ дойде,
Та си яхна ду негуву любу на негови рама,
Та си фыркна дуръ на синю небу. 805
Та испя на Вишню Бога песна мощне радувита,
Чи си гу е той куртолисалъ утъ морски юди.
Фейска краля утъ желба си душе придаде,
Утмалъ душе приговори: 810
„Орфене ле младъ свирелжия!
Мое царсту халалъ нека ти е!
Тебе наследникъ си уставемъ,
Чи си ти юнакъ надъ юнаци-те !
Ду ся не бэ никой душелъ на моя земя 815
Я ти си флезе и в' мои сарая,
Та си обзе ду тоя пырву любу."
Тога си Орфенъ стана фейска краля!
Ега утиде на юдинску поля,
На невяста си подигна аленъ дувакъ, 820
Да си видетъ юди ду нехина гиздавина;
Какъ хи се аленъ дувакъ подигна
Изгреяха ду две ясни сонца!
Юди си я мощне бендисаха,
На Орфенъ си велетъ и говоретъ; 825
„Жива да ти е, бре Орфене!
Тия си е спроти тебе,
Биле и поубава утъ тебе!"
Та си я дарба дариха
Дарба с' фыркувити криля 830
И тя си фыркаше дуръ на синю небу,
Ниту пиле си я стигаше.
Тога си Орфенъ фыркна с' негуву пырву любу
И утиде на негува стара града.
Вечеръ бэше полунощи, 835
Ниту сонце, ниту месецъ греяше,
Утъ невяста две сонца греяха!
На негува стара града день си биде.
Стара му майка на дори излезе,
Да посрещне ду нехина сина сасъ млада невяста; 840
Какъ си виде млада невяста.
Чи утъ лику хи две сонца греятъ,
Мощне си я беяндиса,
На Орфенъ си вели ютговори:
,,Халалъ да ти е, сину, мое мляку! 845
Уста да ти се позлатетъ!
Чи си нашелъ любу спроти тебя,
Що приличе на наши сарая."
На Орфенъ се уста позлатиха,
И му се ду днешни денъ позлатени! 850
Това е Орфенъ направилъ!
И е устанала тая песна да се пея,
Чи и той си песна миловаше.

Село Уси/ Усина/Осина

Каменова барчина и връхчето Черквата, на север/ северозапад от селото.

И този връх пак се нарича Черквата (юг/югозапад от селото), само че от римско време, дали е римско светилище или раннохристиянска черква, не можах да установя.

Ако сравните това дето е под краката на Орфей, с някои от снимките, може би всяко съмнение ще изчезне от вас. И не само начина на подреждане на камъните, но и формата им.

Това е скарабеят от село Любча, днес в Смолянският музей, с надписът отдоле му, публикуван в списание 8. Аз се обръщам към официалните археолози и историци, няма ли кой да го разчете този надпис, най-накрая? Стига сте се потривали и кътали нещата, за да си правите статии по тях и да се правите на велики, т.е. на такива, каквито не сте. Работата на археолога и историка е за ползу рода, а не да се превръща в някаква привилигерована каста, щото ей го, де е неокастрения жоп в дясната ми ръка. Впрочем, ако официалните ни египтолози, не могат да го разчетат, много добре, щото Цветан Гайдаров, със сигурност ще може, вервайте ми)) Тук виждам писменост напълно възможно четима по "метода Гайд", както сам се изразява той