Светилище "Слънчевата птица" село Долно Дряново

Масичката.

Изходът

От горе.

Стълби

Още един чифт очи

Улей/Вулва

Вулвата...

Снимката ,която виждате съм я направил на 19.10.2008г. ,около 14.30.ч. На пръв поглед -купчина камъни-такива много по тия места. Честно да си призная много се двуомях дали да натисна копчето за снимане ,защото бях с малка карта и пестях пози.Благодаря Бога ,че все пак снимах. Чак в къщи забелязах тази уникална фигура съставена единствено и само от слънчевата светлина!
Уникално ! Виждали ли сте някъде по света такова нещо?Аз поне не съм.
А по какъв начин е направена? Какъв гений я е сътворил? И още много въпроси ,на които аз не мога да дам отговор.

Слънчевите лъчи на точното място и време са именно пусковия сигнал, активиращ някакво езотерично събитие като отваряне на портал или холографска проекция, както в случая при Градище, Странджа. Описан от няколко ВИП участника в експедицията на Людмила;

Веднага прекосихме поляната и застанахме в подножието на скалата. Не знам защо решихме да застанем точно там и да очакваме нещо, неизвестно какво, щом изгреят първите слънчеви лъчи. Вероятно за това решение натежа откритието от предния ден на един от приятелите, че в горния край скалата има - вероятно много отдавна издълбани - три кръга, „соларни”, както ги наричат археолозите, с големина на малка чинийка от сервиз за кафе, които образуваха триъгълник, чийто остър връх сочеше към земята.
Половин час не се случи нищо. Но след това един слънчев лъч заигра по върха на скалата, слезе по-надолу до соларните кръгове и започна да се движи по тях от ляво на дясно, описвайки светлинен триъгълник. Наблюдавахме тази игра на светлината около двадесет минути и след това почти цялата скала бе огряна от слънцето.
Без да сме специалисти и археолози, без да разбираме случайна ли беше тази игра на светлината, или сме били свидетели на някакво интересно явление, самият факт, че Ванга ми каза да наблюдаваме първите лъчи на слънцето

Или съответно другата страна на Ин и Ян - лунните лъчи;

Тогава един лунен лъч, дори не разбрахме как се появи, повтори светлинната игра на слънчевия лъч от сутринта.
Беше около 21 часа.
Навсякъде беше тъмно. Лъчът докосна върха на скалата и после, многократно докосвайки соларните кръгове от ляво на дясно, около петнадесет минути описваше вече познатия ни триъгълник с остър връх, насочен към земята. След това лъчът изчезна. Стояхме неподвижни в тъмнината на два-три метра от тъмната скала и никой не смееше да пророни и дума, но вероятно и петимата сме мислели едно и също: случайна ли е тази игра на светлината по скалата, или между тях има някаква закономерност.
Но най-невероятното започва сега. Няколко минути след това южната гладка страна на скалата, пред която стояхме, светна някак отвътре като екран на телевизор и сред планинската тъмнина тя се открои в светлосиво. И миг след това се появиха в открояващ се бял цвят... две фигури. Бяха огромни и заемаха почти цялото осветено пространство -гладката стена беше висока не по-малко от пет метра и около 3-4 м широка, фигурите се виждаха толкова отчетливо и се открояваха така релефно, че имах чувството как всеки момент могат да се отлепят от стената и да тръгнат към нас. Беше толкова потресаващо, че ние буквално се вкаменихме - от това, което виждахме със собствените си очи, и (защо да крия?) - от страх...
Толкова добре съм запомнила тези фигури, че няма да ги забравя, докато съм жива. Отляво на скалата на преден план в цял ръст стоеше възрастен мъж, по-скоро старец, с дълга до земята роба и дълга до раменете коса. Лявата му ръка беше отпусната по тялото, а в дясната, протегната напред, държеше някакъв предмет - нещо като топка, кръгло, но не беше топка, по-скоро някакъв непознат уред.
На по-заден план, но по-горе и по-вдясно стоеше втората фигура. Не знам защо, на мене ми заприлича на фараон. Това беше млад мъж, който седеше в нещо като кресло, с прибрани един до друг и спуснати надолу крака и ръце, положени на облегалките на стола. На главата си имаше висока шапка, на която от двете страни над ушите стърчаха издатъци като антени.
Фигурите стояха достатъчно време на скалата, така че успяхме да ги огледаме и запомним добре. След това скалата „угасна”, стана отново тъмна и всичко наоколо се покри с непрогледна тъмнина. Отникъде не идваше и най-малка светлинка, за да помислим за някакви светлинни ефекти.

Това е една малка демонстрация от мощта на древните ни предци. По цялият ареал на свещената ни Родина - едно и също. Отново хилядолетия след това египетските жреци използват подобни практики в пирамидите си.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

anti666 можеш ли да ми пратиш източника на тези цитати. Отдавна търся материали по тази тема.

Въплътила в образ, невидимия Живот в камъка, Ванина Славова.
Точно в този физиогномичен тип, щеше да се превърне камъка, ако Девкалион го бе хвърлил зад гърба си.