Камъкът на съдбата Камъкът на съдбата и проявленията му

Камъкът на съдбата (Stone of Scone, Stone of Destiny) или Камъка на коронацията (Coronation Stone) , на гелски,ирландски гейлик (Lia Fáil ), (Sgàin, Clach na Cinneamhainn, An Liath Fàil) играе много важна роля при ритуала: коронация на шотландските крале . Впоследствие англичаните под управлението на Едуард Първи го открадват и започват да го ползват при техните коранации (сложи ли са го под трона си) като символ на единството между Англия и Шотландия. Сега камъка е отново в Шотландия, Единбург, но се твърди, че оригинала е скрит на времето и англичаните са откраднали фалшификат, защото този камък сега не отговаря на древните описания, които гласят , че той е от черен мрамор с гравюри. Сегашният Камък на съдбата (Stone of Scone, Stone of Destiny) е червен пясъчен камък с размери 66 cm x 41 cm x 27 височина , 152 кг.

Тук ще поясня има два Камъка на коронацията :1 за шотландците и 1 за ирландците: единият е в Единбург, който описах горе и ще продължа да описвам, а другия се намира на хълма Тара. Той е Камъка на „съдбата” на ирландците
Снимка на камъка от Тара тук: en.wikipedia.org/wiki/File:Tara_stone.jpg и
de.wikipedia.org/w/index.php?title=Datei...stamp=20090704011937

Този камък на Тара е донесен според легендите от Tuatha Dé Danann (Деца на богинята Дану) в Ирландия. За този камък се говори, че е твърд като диамант и идва от град Falias , който се намира на север. Той също се е използвал при коронация. Неговата сила се е състояла във факта, че е изкрещявал, когато пред него застанел истински крал. И за този камък има много истории. В северната част на Тара има място наречено „Rath der Synoden” (на немски език) „Rath of the Synods” (на англ.ез.) с три концентрични стени. Думата Rath обозначава ирландски изкопни съоръжения в земята от времето на желязната епоха или по-рано, които най- често имат кръговидна форма, стена и окопи. В първите години на 20-ти век, тези съоръжения са били разрушени от британските евреи. Те вярвали, че ще намерят ковчега на Ной там. Материалът, който по-късно се допълва от материала от изкопните работи, показва, че през първите три века след Хрисата са построени къщи край Rath, които са били заобиколени от палисади.
Днешното име на Тара идва от келтската богиня Теа (Tea Múr, Teas Mauer) . От името на богинята се е получило Temair, а сега Тара. Тара е бил седалище на мистичните Велики ирландаки крале.
От Тара трябва да са царували ок. 140 краля на южния клан на Ui Néill (O'Neill) . И така Тара се е превърнал в символ на национално единство и индетификация за ирландците. Планува се да се направи магистрала през този хълм и много ирландци не са съгласни. Паметникът на Тара наречен Mound of the Hostages (Могила на заложниците) е на най- малко 5000 г, датира от ок. 2700 пр. Хр.

На кратко ще спомена и за Шведския камък на коронацията, Камък на Мора (Stein von Mora, Stones of Mora).
Снимка тук: de.wikipedia.org/w/index.php?title=Datei...stamp=20060128161052
Камъкът се е намирал на10 км югоизточно от гр. Uppsala, намиращ се в днешната шведска област Knivsta. Местоположението му е било между старите региони Attundaland и Tiundaland. При избиране на шведския крал, събрание от видни особи за шведския народ се е събирало около Монумента на Мора.
За следните крале има писменни доказателства, че са избрани пред Камъка на Мора : 1. Magnus Ladulås е първия крал избран пред Камъка на Мора; 2. Magnus Birgersson, внукът на Magnus Ladulås, които е екзекутиран през 1319 г, малко след неговата коронация; 3. Albrecht von Mecklenburg, също Albrecht III., Herzog zu Mecklenburg (роден ок .1338; починал на 1. März 1412) , царувал между1364 и 1389; 4. Сhristian I.-последният крал, за когото има доказателства да е коронясан пред Камъка на Мора през 1457г..
След коронацията на краля, той е сядал на плосък камък и всички от събранието са полагали клетва за вярност пред него. След коронацията новия крал е предприемал пътуване наречено Eriksgata. Целта на патуването му е била да посети всички важни градове на кралството си. При посещението е имало церемония по признаването му за крал от тамошния управител. Върху Монумента на Мора новия владетел е поставял малък мемориален (паметен) камък, който е оставал там до края на царуването му. След периода на царуването камъка е свалян от Камъка на Мора и поставян до него. Самият монумент е разрушен нарочно около 1515 г. Има исторически доказателства, че Gustav Wasa и сина му Johann III. безуспешно са се опитвали да възстановят монумента.

И така отново за Шотландския камък на съдбата (Stone of Scone, Stone of Destiny).

Според хрониката Lebor Gabála Érenn от 11 век, принцеса Скота е донесла Камъка на съдбата от Египет.
Християнска легенда разказва, че главата на библейския Jakob е била положена върху камъка като е видял видението наречено Стълбата Якова - стълба към Бога , от Библията, поради което камъка е наречен и „Възглавницата на Яков” .
По други легенди Камъка на съдбата бил даже част от трона на библейския цар Давид и затова може да се разглежда според последователите от движението на British-Israelism или още Anglo-Israelismus като еврейски символ . Последователите на това движение вярват дълбоко в теорията за 10-те загубени еврейски рода след победата на асирийците над Северното израелско царство от 722/21 пр. Хр. . Те приемат скитите за едно от тези загубени еврейски племена. Друго загубено племе за тях е рода Bnei Menashe от Индия и т. н .
Камъкът на съдбата се е намирал от 1296 до 1996 в Уестминстърското абатство, Англия.
Той е бил приеман в ранното средновековно кралство като магически камък със сакрално значение. Градът Scone на гелски ез, ирландски гейлик- Sgàin; на средновековен език Scoine, е градче край Perth и Kinross, Шотландия. В абатството на Scone се е съхранявал камъка до 1296 г. Именно там Kenneth Mac Alpin е застанал пред камъка и се обявил за крал на всички шотландци през 843 г.
Шотландските крале е трябвало да застават пред камъка на съдбата при коронацията си и така да бъдат короновани. Според някой изследователи даже краля е стъпвал на камъка и така е коронован. Писменно документирани коронации пред камъка съществуват за кралете: von Alexander II. (1214), Alexander III. (1249) и John Balliol (1292).
След кражбата на камъка от Едуард Първи през 1296 г, той е положен под трона на английския владетел и така английските крале са седели на камъка векове наред.Това било прието от шотландците като обида, а за англичанието било триумфален символ на единството между Англия и Шотландия. През 1950 година, точно за Коледа камъка е откраднат от шотландски студенти от Уестминстер, счупен е на две части и тайно поправен. След 3 месеца е намерен от полицията и върнат в Уестминстърското абатство. През 1996 (след 700 г. заточение) е върнат в крепостта в Единбург с пищна церемония.

Снимка на Камъка на съдбата
i.telegraph.co.uk/telegraph/multimedia/a...tiny-404_679234c.jpg

Може ли да допълним темата с тези хубави снимки около "камъка на съдбата":

andrei.blog.bg/turizam/2010/05/23/drevni...i-v-irlandiia.550075

Това прилича ли на камъка на съдбата от ТАРА:
www.voininatangra.org/modules/xcgal/disp...=lastup&cat=30&pos=3

iss писа: Това прилича ли на камъка на съдбата от ТАРА:
www.voininatangra.org/modules/xcgal/disp...=lastup&cat=30&pos=3

Да прилича на Камъка на съдбата точно от Тара ,но не и на този от Шотландия, а за Швеция незнам, защото е имало разрушаване там и има вероятност да е стоял така като този от Тара. Камъкът от тара е и можел да рзпознава истинския владетел като е извиквал (издавал звук) като той застанел пред него. Този от Алпите какви качества има? От кои Алпи е по-точно : Германия, Австрия, Швейцария, Италия, Лихтенщайн, Словения? Местоположението му е е интересно, за да може да се проследи какви племена е имало или са минали от там . Koлко е висок?

Австрия...Тиролските Алпи Малък е ...и мисля,че аз го извиках,защото малко преди да го намеря се опитвах да изсвиря "Ил Селенцио" на една голяма ...огромна тръба...май се казва алпенхорн...От тази тръба,която е като рог излиза много интересен звук и оглася планината надалеко

Австрия...Тиролските Алпи Малък е ...и мисля,че аз го извиках,защото малко преди да го намеря се опитвах да изсвиря "Ил Селенцио" на една голяма ...огромна тръба...май се казва алпенхорн...От тази тръба,която е като рог излиза много интересен звук и оглася планината надалеко

Alpenhorn-ът не е случаен инструмент и Тирол не е случайно място. Там е пещерата Schneidjoch, където е намерено изображение на Плеядите, точно съвпадащо с това от диска от Небра.
Ето тук се вижда www.voininatangra.org/modules/xcgal/disp...7792&album=254&pos=2

Пещерата като цяло е много интересна с надписите и камъните си.Според някой професори там се чете Аtli, ATATLI (името на Атила).
Тук линк на немски за надписа на Атила
Тук линк на статия за пещерата Schneidjoch, в Тирол, на нем. език

За алпенхорна oт дърво съм чувала, че има много по-древна история от колкото се твърди (първи свидетелства 15, 16 век) и че има в някой различни народи подобни инструменти запазени и до днес като традиция (например в Украйна се казва трембита, среща се и сред народи из Пиринеите, при тибетски народи и при киргизите).

Точно от там са и моите камъчета...сега ще снимам и другото си камъче и като го видиш ще онемееш...Надявам се скоро да имам възможноста да направя снимки на мястото където се разхождах...на една табела мисля че пишеше "сребърната гора"...много е интересно.Ако имам възможност да отида там ще ми е необходимо твоето съдействие и може да се получи интересен материал.
Няколко дена след като си намерих тези камъни,към 22ч. пътувахме с кола по един тесен път в района на въпросната пещера...Внезапно забихме спирачки и спряхме защото пътя беше препречен от няколко елена...Отпред бяха две сърни,а след тях 3 или 4 елена с огромни рога...това го казвам така,защото сърните пристъпиха напред,а елените назад-така че се образува място колкото да преминем...и...преминахме,а те съвсем спокойно си останаха там-на пътя.Трябва да ти кажа че ако не бяхме 4 човека в колата щях да си мисля че сънувам
Та,права си-не е случайно място и освен легендите и разказите и сега се случват странни неща...Но ако започнеш да разказваш и сравняваш с легендите и да споменаваш Алпове,като Бури например,който е възможно да се яви в гъстите тиролски гори-може да те обявят за смахнат нали?

trak писа:

Австрия...Тиролските Алпи Малък е ...и мисля,че аз го извиках,защото малко преди да го намеря се опитвах да изсвиря "Ил Селенцио" на една голяма ...огромна тръба...май се казва алпенхорн...От тази тръба,която е като рог излиза много интересен звук и оглася планината надалеко

Alpenhorn-ът не е случаен инструмент и Тирол не е случайно място. Там е пещерата Schneidjoch, където е намерено изображение на Плеядите, точно съвпадащо с това от диска от Небра.
Ето тук се вижда www.voininatangra.org/modules/xcgal/disp...7792&album=254&pos=2

Пещерата като цяло е много интересна с надписите и камъните си.Според някой професори там се чете Аtli, ATATLI (името на Атила).
Тук линк на немски за надписа на Атила
Тук линк на статия за пещерата Schneidjoch, в Тирол, на нем. език

За алпенхорна oт дърво съм чувала, че има много по-древна история от колкото се твърди (първи свидетелства 15, 16 век) и че има в някой различни народи подобни инструменти запазени и до днес като традиция (например в Украйна се казва трембита, среща се и сред народи из Пиринеите, при тибетски народи и при киргизите).

След много опити качих снимките и моля админите да ги подредят или изтрият.
trak виж колко е сходен моя камък с тези от линковете,които даваш.
www.voininatangra.org/modules/xcgal/disp...=lastup&cat=30&pos=3

Значи няма смисъл, да подреждам снимките ти, има смисъл да ги направиш малко по-качествени, защото при увеличение мажат лошо. Цифровият ти апарат трябва да има функция за снимане от близко разстояние 30 или 15 см. Така, аз снимам керамиката.
На този камък, чертите изглеждат като пукнатини, в общия план, но при по добро заглеждане оформят нещо като "мрежа", която е характерен мотив при неолитната праисторическа керамика и халколитната.
Трябва качествена снимка.

Значи темата за "Камъкът на съдбата" , усвояван като "Камък на коронацията" е много важен, защото това е един от знаците за възраждането на Българския Саракт или в общ смисъл на Българското царство.
Понеже много хора, искат знаци отгоре, ето ви знак. Тази тема е знак. Досега не се е говорело за това. Дори не се е споменавало за това. Дори не се е предполагало за това. В България "Камъкът на съдбата" е и в двата варианта срещан - и в ирландския вариант, като Побит камък/Менхир с неговия соларен израз и в шотландския вариант, като четвъртит олтарен камък. На Щут, понеже ме питахте, е налице скална площадка, трасе, чийто край завършвам с един огромен получетвъртит камък. Има е в Галерията, в снимките, в албума "Щутград- централна част". Няма знаци по него, самата Божия Сила в камъка там е достатъчна, няма нужда от допълнителното и усилване и изразяване. Подобен четвъртит Камък на съдбата е открит в Средните Родопи, в района на Смолян, дали в Мугла или край Перелик,сега ще сбъркам, ако ви кажа, но ще го публикувам. Камъка е изчезнал, потурчен е, има само графика на това, което е бил. Той е украсен с орнаменти.
Трети аспект ма Камък на Съдбата, ясно изразен и усвоен като Камък на коронацията има на Перперек. Това е скалния трон изсечен в скалата. Друг тип подобни Камъни, има на праисторическите ни светилища, като там отделен камък е оформен като трон и понякога има великански размери.