Резултатите от виденията му са били очевидни. Гвардийката на Константин Тих е била просто анихилирана, а самият цар-узурпатор, безмилостно посечен още в колесницата си. Следващата стъпка, след като влиза в Столицата и взима държавния скиптър както е предсказано била да се справи с монголската заплаха. Което е била и най-важната му мисия. Само за няколко месеца той успява да извърли цялата страховита конна орда на Ногай извън пределите на България. Дори и след коварното убийство накрая, те не посмяват повече да стъпят отвъд Дунав. Такава влага им е държала бойната мощ на българите. Докато вървяла кампанията по прочистването на монголите около крепостта Дръстър (Силистра), ромеите се усещат, че работата е сериозна и удрят в гръб българските войски. Те се опитват както преди да пробутат тяхна пионка - който набързо провъзгласили с титлата цар Иван Асен 3, оженили го за дъщерята на ромейския василевс и пуснали версията, че Ивайло е убит. Само че на 17.07.1279г. получават един неприятен урок от българите докато станували при Девня. Цялата им войска била пометена, а марионетката им позорно избягва откъдето е дошъл.
Интересна е историята за смъртта му. Изправен пред няколко врагове, той използва своите умения и започва да води преговори с бившия си враг Ногай за съвместни действия срещу византийците. Вероятно му е напомнил, че Небесния Бог, в който Ногай вярва, не е чужд до сърцето и на Ивайло. Опитал се е да разговаря с него като тенгрианин с тенгрианин. След протакания Ногай предпочита ромейското злато и наместо подкрепа получава коварна смърт.
Годината 1280 е знаменателна. След нея започва пълния и тотален упадък на България, който кулминира век по-късно с пададеното под селжукските пълчища на Баязид, превозени с венецианските лодки на Синедриона до Европа.
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
