Още Странджа

georgi_nz писа: Ето интересен линк за Странджа. Мислех да го копирам тука, но има множество снимки с артефакти и се отказах.

liternet.bg/publish20/l_conev/strandzha1.htm

И един форум където си струва човек да се регистрира:
forum.offroad-bulgaria.com/showthread.php?t=17128

М-да, Любо Цонев. Това не е единствения му пътепис за Странджа. Има още няколко или поне десетина на подобна тема, но този е един от важните. Няма смисъл, снимките му са ценни, отдавна съм си ги свалил.
В крайна сметка, дори да няма напълно нашия възглед, дори на моменти, мненията му леко да клонят към материализъм на моменти, самия му дух на търсач на старини и радетел за тяхното опазване го прави неоценим.

За снимките на Мишкова нива, не са лоши, но не са най-ценните, които авторът е публикувал

WhiteKNght писа: и аз намерих материал дето се очаква хранителите на свещеният граал(кивота) да го обявят на всеослушание, че го притежават и да се отнесе в Йерусалимският храм... подготвят се за нещо голямо...!

Ами ние си имаме наш, доста по-ценен Кивот, в Терачина или поне копие от него. Интересно е, защо никой не иска да го върне на местото му, в България.

Този въпрос наистина е интересен. Къде са Божо Димитров и бащицата Гоце да повдигнат въпроса пред италианските власти. И без това е захвърлен в катедрала, а не в музей, така че не би трябвало да им е проблем да ни го върнат. Само че няма да го направят. Защото това е символ. Макар и копие, то не е унищожено от папа Николай 1, като отркива подмяната. На него му трябваше оригинала, с надеждата да го използва (и съответно лиши българските колобъри от възможността за свещенодействие) и разбира се, щеше да е пазен в тайните складове на Ватикана. От друга страна не е могъл да го унищожи, защото ще унищожи символа на победата над българския Саракт. Точно това и предствалява, макар и да е копие на Кивота. В техни ръце - символ, че свещенния древен български Саракт е победен. Ако обаче е взет обратно в България - че той е на път да се възстанови.
Разбира се - има и трети вариант, но на този етап е прекалено опасно, а и преждевременно. Да се появи оригиналния Кивот.
Тук обаче призовавам нашите съмишленици в Италия - направете си една разходка до Терачина, не е толкова далеч от Рим, само на 60 км. Дори и малко снимки с добро качество ще бъдат безценни, за да се видим този шедьовър. Символ на върховната мощ на нашите предци. Засега имаме само едни черно-бели, сканирани от старо списание, благодарение на горния форумец. Има ги в галерията, който иска да ги потърси.

А мислили ли сте за възможноста след 1200 г. еволюция на тялото и духа, кивотът да не ни е необходим (на Българите) за да свещенодействаме или войюваме...?!!! Иде нова ера... Иде нова раса...

В своето най-ново интервю по Дарик радио един от участниците в експедицията на Людмила Живкова - Кръстю Мутафчиев ни дава още малко информация каква гадна роля са изиграли юдокомунистическата мафия, заедно със съветските си другари. Например и той споменава за големия "траколог" йодеинът Александър Фол, който е един от дейните участници за унищожението на светилището Мишкова нива с багери веднага след смъртта на Людмила. (Според някои източници от бившето УБО, самият той е намерен минути след смъртта на Людмила Живкова до нея).
Ето част от интервюто;
"-..те са използвали властови позиции, може би чрез Александър Фол и бяха ангажирали гранични войски, които с булдозер разкопаваха антични рудници, които се намират точно на границата с Турция"
Заради същият тоя евреин по това време учехме в учебниците по история, че прабългарите (какво измислено име само) били варварско племе, дето живеели в юрти, а за траките дори не се и споменаваше. Сега жена му се изявява като траколожка, дебнейки заедно с масона Овчаров и гръка Теодосий Димитров да не излезе някоя неудобна истина.

Но ето с какво се е занимавала коминистическата иманярска мафия още от времето на Тато;
"-Например Кубадински си е държал цял негов район там в Североизточна България. Имаше случаи с български археолози: пристигат джиповете и им казват: „Напускайте обекта”, които работят на законен обект, буквално взривен."
Още след комунистическият преврат през 1944 иманярската мафия по заповед на Москва действала така;
"Директно го осъждат и този млад човек влиза в затвора в една килия с един земеделец, който всеки ден казвал, „срещнете ме с Вълко Червенков” и там кой беше с големите босове, „ще направя голям хаир на България”. Те го извадили бият го, върнат го, и този огромен мъж – двуметров, става един хъркащ скелет, който почва да плюе кръв и казва, „Стефчо, ела да ти кажа, моето момче, защото аз съм до тук. Аз тази сутрин няма да видя слънцето”. И му казва: „Ние живеехме в Странджа. Тате тръгна една сутрин с коня”...."

Апетитите не им съвршват дотук. Мутафчиев предполага също,че репресиите срещу част от екипа на Дирекция „Културно наследство” в МВнР са били свързани също така с апетитите на кръга около тогавашния вътрешен министър Димитър Стоянов и Милко Балев, които се насочили и към съкровищата в Странджанския край. Така в състезанието между двата клана едните търсили златото и библиотеката на цар Иван Шишман в Стара Планина, а другите – имането на Вълчан войвода в Странджанската местност Бегликташ. Самият Кръстю Мутафчиев се чуди;

"-Как си го обяснявате, защо различните управления на Държавна сигурност са се занимавали с такава иманярска дейност?
-Въпросът е дали е иманярска. Ние нямаме никаква информация. До научните среди никога не достигна информация кой е давал нарежданията, защо се е случвало това нещо.
-Какво може да са търсили службите на такива места?"

Ами някои работи вече се изясняват. Тези т.н. служби не са и български. Те са действали и действат в момента по заповеди от Москва и Израел. Дори сега района около Вълчаново кале (предпотопния древнобългарски град Ранули) е охраняем. Мишкова нива направо си е отцепен като гранична зона, като кльона е специално изтеглен оттам за да може да се ходи само с техен придружител, след като са ти снели личните данни.
Самият Кръстю Мутафчиев твърди че,
"-Самото наближаване на този район с такава цел предизвика някаква невероятна реакция от много страни, институции..."

Миналата година се изпадна в неистов ужас, че тенгриани са обиколили в периферията на Странджа. Току виж успели да се промъкнат през блокадите и о, ужас, бъдат допуснати от природните сили до това, което така неистово търсят дрогарите от мафията на Черепа/ДС-НСС)/ГРУ/Синедрионът.

Интересно. В една книга прочетох нещо свързано с онези времена. После ми го потвърди и авторката, чийто баща ако не се лъжа е бил отровен понеже е притежавал документи и описанието за случилото се...

Точно в годините 1980-1981 японски учени са дошли в България, направили са точно копие на тракийското златно съкровище и сега това копие обикаля света и президента се гордее с него. Оригинала на златото на траките се намира в Швейцария, ако добре помня в Женева.

www.clip4e.com/play_hitler_prasta_oficer...nesta_v_strandja.htm

Днес на Градище може да се отиде. Праща се заявка до музея във Малко Търново, там ви назначават водач, който се уговаря с военните и те ви развождат за строго определено време, сакън, да не видите нещо повече.
И след като толкова много експедиции са ходили до Градище и даже са копали, дори и гръцка парославна такава, как можете да си обясните, че днешните посетители ги цепи глава на това място. Явно, тези, които са ровили там, глава не ги е боляло))

photo-forum.net/forum/read.php?f=48&t=14...i=1478607&offset=all

Важното е, че тук са пуснали, много добри и детайлни снимки от Мишкова нива.

Снимка от предколумбова Америка. Забележете ръката, която е точно съответствие с фронтона, намерен до хероона при Градището, Странжда. Там е и окото на Хърса.

Понеже отново наближава времето на Отключеното Небе (поганните дни) и кукерските танци, ето една интересна история от с. Граматиково. За кукерите и възстановяването на Саракта.

Било през турско време, много отдавна. На този ден граматичани избирали едри, крависи и снажни съпрузи. Качили ги на една кола и казала, че са цар и царица и охранявани от мъжете в селото, които били "гавазите" отшили на ХОРището, където бил народът. Мъжът-цар се изправил на колата и извикал колкото му глас държи, че е дошъл да си види раята и се прекръстил. Всички хора на капището с радостни викове се суетели около колата. Други отивали до царя и викали на турски "Хош гелди, дюлет царю" (Добре дошъл, царю). Турските гавази, като чули това, разтревожено си рекли "Тия гяуре ше свалят султана" Развикали се, развъртели ножове "Вие нямате нито цар, нито царство"
Но народът - завършил историята дядо Лазар - наордът отвърнал "Имаме, имаме" (Ваар, ваар)
Дошъл турски аскер, нахвърлили се върху гордите граматичани. Започнала страшна сеч. Кой къде удрял, не гледал. Турците след много усилия и много пролята кръв успели да хванат строго охранявания български цар и да го оковат във вериги. "Царят" бил осъден, жестоко инквизиран. Умрял в Одринския затвор с думите;
"Вие ме премазахте и уморихте, ама ние имахме и пак ще си имаме български цар..."

"Родовите олтари"