Годината Бури Барс - Година Трета

Йордан_13 писа: Вижте сега, в "Кенана" у Аскюу в Годината Шегор и в Годината Бури Барс, вълците си бегаха от клетките на свобода. Все пак, тази година е една от най-великите години в българският календар, Годината Бури/Барс. Та сега, голем проблем, избягал вълка)) Неслучайно алпа Вълк е нашият изначален Тотем, Учител и Водач на Българите. Та, ако той не даде Свободата, ако не я изрази, тогава кой? И ако в тази година, не прогледнете, немате никакъв шанс в следващите. Не пропускайте тази! Следващите са без значение, ако в тази не станете Бури Барс!

Нашите народни приказки са преиначени след приемането на християнството с идеята да бъде осмян вълка, който е главният тотемен образ на Българите при тяхното формиране като народност. Именно тези положителни качества на Вълка е трябвало да бъдат премахнати, за да бъде ликвидиран той като божески образ в съзнанието на новите поколения християни, които неминуемо са щели да бъдат двуверови: проформа християни, реално тенгрияни. Така постепенно тенгриянството е изтласквано със своите образи в съзнанието на Българина, за да стигнем до днешната, абсолютна и летална национална катастрофа, в която Българите реално са една шепа, всичко останало само по паспорт е Българин, но не и по съзнание.

Анонимен
преди 8 минути
до 13 В приказките нали лисицата била много по-умна от вълка? Точно обратното. Познавам няколко ловджии и всичките до един ми казват, че от вълка по-умно животно няма у нас. Лисицата викат е елементарна. Вълк да издебнеш е много трудна работа.

Откриха вълка, избягал от зоопарка в Хасково
Той е бил намерен в района на езерото в парк „Кенана“

Прочети още на: www.dnes.bg/stranata/2022/02/12/otkriha-...rka-v-haskovo.520170

Вълкът е с пъти по-умен от кучето. Единствените кучета, които горе долу могат да се равняват на него и евентуално да се съешват с вълк са немските овчарки, хъски и сибирска лайка.
За случая с Хасково, аз бях изцяло на страната на вълка. Избрал си е свободата. Грешката му е била, че не е хванал гората веднага, ами понеже е бил полуопитомен се е навъртал сред хората.

Приказките, че бил нападнал някакво дете за мен са басни. Освен ако не е гладен или има опасност за потомоството му, вълк няма да нападне човек. Още повече който е свикнал с хората.

ОСМИЯТ ПЪТ (ПЪТЯ НА ВОИНА)

Из "Сказание за Чулман", "Песен за потомците на Атай", Седма песен

(54) И трите лагера,
без да се сговарят,
вдигнали червени знамена
и запели “Осмия път”:

(55) “Седем пътя може да измине
бахадирът на Земята;
ако иска да стане маджар,
то той ще ги премине.

(56) На първия път
убиват под него коня,
който той е отгледал сам,
но той ще устои и пеш.

(57) На втория път
той ще падне в ров,
но ще успее, ако е силен,
да се измъкне от него.

(58) На третия път
ще го отнесе река,
но той ще може, ако е пъргав,
да се добере до брега.

(59) На четвъртия път
ще го затрупат в клисура,
но той ще може, ако е ловък,
да се изкачи по отвесната скала.

(60) На петия път
той ще попадне в засада,
но ще може да си пробие път,
ако има късмет.

(61) На шестия път
той ще изгуби приятелите си,
но ще продължи нататък,
за да отмъсти за тях.

(62) На седмия път
той ще изгуби очите си,
но ще стреля по врага,
ориентирайки се по шумовете му.

(63) И осмия път –
своя последен път, -
ще може да измине бахадирът,
ако иска да стане маджар.

(64) На осмия път
ще го обкръжат враговете,
когато той изстреля
всичките си стрели,

(65) когато враговете разсекат
всичките му доспехи,
когато му отсекат
и двете му ръце.

(66) Но не ще го сломят враговете,
ако бъде силен неговият дух:
той ще остави тленното тяло
и ще отпътува към стана на маджарите.

(67) Там той ще срещне
славните предци на българите,
своите деди и баща си,
своите братя и приятели.

(68) Ще излезе насреща му
самият Кубар Урус,
ще каже: “Бъди с нас!” –
и ще му подари славен меч.

(69) Ще запеят за теб песни
славните хайджии:
ще я подхванат потомците, -
ще гледат в Небето.

(70) Хайде да погледнем в Небето:
ето, виждате ли, показа се
ескадронът на маджарите
с Урус начело.

(71) Блестят техните доспехи
и скъпо оръжие:
никой не може
да устои срещу тях.

(72) Бързат маджарите насам,
за да видят
как ние ще умрем
за великия Аскъп.

(73) После те ще изберат
най-добрите от нас,
изминалите 8-те пътя –
и ще ги приемат за маджари.

(74) Ето го пред теб
твоят осми път,
към който си вървял
през целия си живот.

(75) На твоя път
е омразният враг:
разсечи го, заколи го,
смъкни го, стъпчи го...

(76) Викът ти ще бъде по-силен,
ударът ти – по-точен,
стрелата ти – по-бърза,
мечът ти – по-остър.

(77) Не ще трепне ръката ни,
не ще пропусне стрелата,
ако ни е съдено да паднем в боя,
ще умрем със слава!

(78) Трепери, дими цялата земя –
и треперят враговете:
носят се на бой като жива стена
верните синове на Булгар!”.

Колкото до тва да изкараме евреите жертви и днес, требе ви каа, че периодически на тех им се подменя чипа)) Това е т.нар. "Завет", който те сключват с господарят им алпа Яга Албасти и алпове като Шурале, алп бики като Улят)) които са съпридружни. Ваксинацията, която протече масирано в Израел е новата форма, под която те актуализираха Заветът си с господаря им Яга, притежаващ Златният кладенец със златният пясък, който ръководи, цялата човешка икономика на планетата)) ( Преди Завета с него бе сключен по друг начин, чрез обрязване на краекожието на чурката)) ) Вие си дайте отговор на въпроса, защо и как златото е станало толкова ценен метал, че да ръководи живота и съдбата на всички на планетата? Какво му е толкова ценно на това блестящо парче желязо?

Йордан_13 писа: ОСМИЯТ ПЪТ (ПЪТЯ НА ВОИНА)

Из "Сказание за Чулман", "Песен за потомците на Атай", Седма песен

(54) И трите лагера,
без да се сговарят,
вдигнали червени знамена
и запели “Осмия път”:

(55) “Седем пътя може да измине
бахадирът на Земята;
ако иска да стане маджар,
то той ще ги премине.

(56) На първия път
убиват под него коня,
който той е отгледал сам,
но той ще устои и пеш.

(57) На втория път
той ще падне в ров,
но ще успее, ако е силен,
да се измъкне от него.

(58) На третия път
ще го отнесе река,
но той ще може, ако е пъргав,
да се добере до брега.

(59) На четвъртия път
ще го затрупат в клисура,
но той ще може, ако е ловък,
да се изкачи по отвесната скала.

(60) На петия път
той ще попадне в засада,
но ще може да си пробие път,
ако има късмет.

(61) На шестия път
той ще изгуби приятелите си,
но ще продължи нататък,
за да отмъсти за тях.

(62) На седмия път
той ще изгуби очите си,
но ще стреля по врага,
ориентирайки се по шумовете му.

(63) И осмия път –
своя последен път, -
ще може да измине бахадирът,
ако иска да стане маджар.

(64) На осмия път
ще го обкръжат враговете,
когато той изстреля
всичките си стрели,

(65) когато враговете разсекат
всичките му доспехи,
когато му отсекат
и двете му ръце.

(66) Но не ще го сломят враговете,
ако бъде силен неговият дух:
той ще остави тленното тяло
и ще отпътува към стана на маджарите.

(67) Там той ще срещне
славните предци на българите,
своите деди и баща си,
своите братя и приятели.

(68) Ще излезе насреща му
самият Кубар Урус,
ще каже: “Бъди с нас!” –
и ще му подари славен меч.

(69) Ще запеят за теб песни
славните хайджии:
ще я подхванат потомците, -
ще гледат в Небето.

(70) Хайде да погледнем в Небето:
ето, виждате ли, показа се
ескадронът на маджарите
с Урус начело.

(71) Блестят техните доспехи
и скъпо оръжие:
никой не може
да устои срещу тях.

(72) Бързат маджарите насам,
за да видят
как ние ще умрем
за великия Аскъп.

(73) После те ще изберат
най-добрите от нас,
изминалите 8-те пътя –
и ще ги приемат за маджари.

(74) Ето го пред теб
твоят осми път,
към който си вървял
през целия си живот.

(75) На твоя път
е омразният враг:
разсечи го, заколи го,
смъкни го, стъпчи го...

(76) Викът ти ще бъде по-силен,
ударът ти – по-точен,
стрелата ти – по-бърза,
мечът ти – по-остър.

(77) Не ще трепне ръката ни,
не ще пропусне стрелата,
ако ни е съдено да паднем в боя,
ще умрем със слава!

(78) Трепери, дими цялата земя –
и треперят враговете:
носят се на бой като жива стена
верните синове на Булгар!”.

Ето откъде идвало вярването на викингите, че най-достойните отиват във Валхала след като загинат и биват посрещнати от Один, и други велики воини.
Данчо, това е просто уникална песен! Винаги съм знаел, че това им вярване си има българския вариант, че корена на това вярване е тенгрианството. Но не знаех как изглежда, как е представено. Е, сега се знае.
Тази песен трябва да се учи от българчетата в предучилищна! Изключително добре описва що е то да си българин. Да, описва една страна от българщината, но много важна, а именно това да бъдеш войн. Описва пътя на война. На тази основа трябва да стъпи всичко останало. Но никога не трябва да се забравя, че материала за тази основа е тенгрианството.
Слава на великите български войни. Слава на великия гръмовержец Кубар Урус! Слава на Тангра!

Така е, Петьо! Слава на Тангра! Слава на Урус Кубар Бури Барс!

Проф. Иво Христов пред БНР



Думите на проф. Христов в това интервю са изцяло под енергетиката на Годната Бури Барс, като изключим разбиранията му за нацизма и фашизма, които са изцяло в контекста на болшевизма, с който и той е отрасъл. Иначе, останалото е именно енергетиката на годината Бури Барс, вижда се, ясно. Колкото до историческото мислене и историческият смисъл на живота, който липсва в днешният българин, тук роля има и християнството за тази загуба, колкото и да не му се врява на проф. Христов, но само Тенгриянството, може да върне Държавотворността. Българина му липсва историческо съзнание за бъдещето си, защото е загубил Държавотворността си! А той я е загубил, поради смяната на вярата си. Авраамическите вери създават съвсем друг тип държавност. Когато сме тенгрияни, само тогава, ние сме правили историята и сме обръщали Времето. Затова свидетелстват многобройните български държави по света с различни имена. А днес, ние не можем да опазим от загуба, дори Дунавска България! Вижте, докъде сме я докарали! Тенгриянството е Държавотворността на Духа, на Небето, затова един българин в Русия говори за България като за Държавата на Духа. Разберете го това нещо, един път завинаги. Българина също е засегнат от "световните промени", обаче "световните промени" не са поради желанието на световните играчи. Световните играчи обичат Статуквото. Те са принудени от една много по-висша сила, да ги правят заради България и Българите. Но, те още не го знаят)) Хубавото нещо на сляпата воля, е, че си вярва, че тя е Творецът ))

=================================================

" Това, което най-много липсва в нашия политически и духовен живот, е историческото мислене. Каквито и да са формите, в които българският дух изразява своята творческа сила, каквито и събития да обуславят неговото движение, винаги той се е развивал случайно, без каквато и да е вътрешна необходимост и последователност. Може би ние сме най-безисторичният народ, който живее днес, не само защото не създаваме исторически смисъл на живота си и нямаме чувство за историческата съдбовност на света; не само защото животът ни увяхва, преди да се е разлистил; не само, че злобата задушава всеки нов и животворен порив, но главно поради туй, че всичко в нашата страна става без каквато и да е обща историческа цел. Онова, що определя облика на всеки национален организъм, не е нищо друго освен историческото съзнание за силите и възможностите на тоя организъм, който трябва да се развива по някакъв определен път. Народ, който не вижда пред себе си път, който продължава да съществува потиснат от собственото си бедствие, от собствената си анархия, от собственото си безличие, няма никакво световно оправдание и е обречен на гибел..."

Аз пък мисля, че историческата памет и усещане на българите е много по-силно изразено, но формата му е много по-абстрактна от колкото съществува в съзнанието на западните народи и американците. И от там трудността на западния или про-западния човек за разбере защо българина не скача на бой срещу ниските заплати и кражбите в администрацията. Българите сме преживяли всички катаклизми, световни цивилизации и империи са възниквали и пропадали пред очите ни и в краката ни. Само в писаната ни история от 13 века сме видяли краха на 5 империи, които са искали да се хранят с българи, но ние сме останали сравнително същите като манталитет. Сега чувам французите се оплакват, че американизацията унищожава тяхната велика култура, гърците с тяхната велика култура загинаха след 2 години карантина. Тяхната икономика без туристи не може да оцелее и тука ние пак сме основен донор...
За българите се е насадило усещането, че просто трябва да оцелеем докато всички други изпукат. Но както видяхме по-горе това не е пътят на българина - това значи, че ние не тръгваме по осмия път! И аз напълно разбирам защо - по себе си преценявам - няма я ордата. Няма градивна маса, която да иска да се бори. Така че подвигът на един ще отиде на боклука. Аз няма да скачам заради някакви мелези, тъпанари, дегенерати, скрити чифути и чифутолюбци, които само чакат да ги поведеш, за да ти забият нож отзаде. Българите днес сме се поучили от съдбата на Ботев и Левски, и виждаме навред предатели като Димитър Общи. Затова борбата се води на друго ниво - не с меч и щит, а чрез подривна дейност срещу чефутските институции докато не настъпи изцяло духовното преобръщение. А такива като Христов няма да тръгнат срещу институционализма и не могат да схванат историческата роля на българите, защото хоризонта им е значително скосен. Виждам че той иска да предложи алтернативен мироглед, но проблемът е, че самият той не е на ясно какъв е този мироглед. Трябва ти Данчо да го хванеш да му правиш малко тренинг, за да може изказванията му да станат малко по-завършени смислово. Въпросът е дали той е готов за това обучение.

18j писа: Аз пък мисля, че историческата памет и усещане на българите е много по-силно изразено, но формата му е много по-абстрактна от колкото съществува в съзнанието на западните народи и американците. И от там трудността на западния или про-западния човек за разбере защо българина не скача на бой срещу ниските заплати и кражбите в администрацията. Българите сме преживяли всички катаклизми, световни цивилизации и империи са възниквали и пропадали пред очите ни и в краката ни. Само в писаната ни история от 13 века сме видяли краха на 5 империи, които са искали да се хранят с българи, но ние сме останали сравнително същите като манталитет. Сега чувам французите се оплакват, че американизацията унищожава тяхната велика култура, гърците с тяхната велика култура загинаха след 2 години карантина. Тяхната икономика без туристи не може да оцелее и тука ние пак сме основен донор...
За българите се е насадило усещането, че просто трябва да оцелеем докато всички други изпукат. Но както видяхме по-горе това не е пътят на българина - това значи, че ние не тръгваме по осмия път! И аз напълно разбирам защо - по себе си преценявам - няма я ордата. Няма градивна маса, която да иска да се бори. Така че подвигът на един ще отиде на боклука. Аз няма да скачам заради някакви мелези, тъпанари, дегенерати, скрити чифути и чифутолюбци, които само чакат да ги поведеш, за да ти забият нож отзаде. Българите днес сме се поучили от съдбата на Ботев и Левски, и виждаме навред предатели като Димитър Общи. Затова борбата се води на друго ниво - не с меч и щит, а чрез подривна дейност срещу чефутските институции докато не настъпи изцяло духовното преобръщение. А такива като Христов няма да тръгнат срещу институционализма и не могат да схванат историческата роля на българите, защото хоризонта им е значително скосен. Виждам че той иска да предложи алтернативен мироглед, но проблемът е, че самият той не е на ясно какъв е този мироглед. Трябва ти Данчо да го хванеш да му правиш малко тренинг, за да може изказванията му да станат малко по-завършени смислово. Въпросът е дали той е готов за това обучение.

Профа Христов достатъчно много е чел "Воини на Тангра", вервай ми, първоначалните му ранни изказвания са от тези, мнения и позиции, които ние сме писали тук. Това е, за да се хване точно определена аудитория. Много от нещата, които чета в интернет сега са кавър версии на казаното тук, някога, през годините, но мен най-много ме дразни тва, че едва некой и почва да ми обяснява как стоят нещата чрез това, което, например, аз съм написал и казал сиреч, той не е наясно кой стои срещу му Така, че, не мисля, че Христов има какво да вземе оттук. Още повече, че той е школуван академично, чашата (съзнанието) му е препълнена и той си има тези минуси, които ние се опитваме да надраснем, като: култа към авторитета, християнството и коравият национален нихилизъм. Последното при него е особено отривисто и е маскирано като "анализ, преценка", но според мен е от болшевизма, с който е възпитаван. И от индоктринацията на християнството да се чака Спасителя и живота в бъдещият век. Болшевизма и глобализма не признават националността, за тях това е демоде понятие, както и понятието Родина. И точно тук е силата на Тенгриянството, че може да създаде Бъдещето, да го твори и да го визуализира, да създаде нов тип цивилизация, нов тип култура чрез Българите, разбира се, т.е. да проектира Българската Държавност като Бъдеще. Защото за това трябва да се диспутира: каква трябва да бъде Българската държава в Бъдещето, защото това е Бъдещето, не просто на нашите деца, това е Бъдещето на самите нас. Ние умираме и се раждаме отново, макар и в други образи и това, което си постелим сега, на него ще легнем след това. Причината, днес да е така, е, че лошо сме си постлали вчера. Това е. Българският Саракт, това сме Ние в Бъдещето. Затова, вчера си писахме с един приятел и му казах: "Аз съм един от носителите на Парадигма, Българската парадигма, но не може да се очаква от мен, да създам и Бъдещето." Защото Бъдещето не е просто едно предстоящо личностно битие, то е общностно. Ние сме личности, но вървим в общност. Затова Българската Парадигма трябва да стане и лично съзнание, за да стане сърце и бит. Много малко са хората, които в тази посока са направили това. Един друг приятел, вчера ме изненада приятно, като каза: "Ако някой ден управляваш, аз искам да правя това и това, тук виждам моето място". Ето за това говоря, че Парадигмата трябва да стане лично съзнание. Не да чакаш, аз да кажа, какво трябва да се прави, а сам да видиш местото си в бъдещата Българска държавност и да твориш според йерархията си. Не, да чакаш, аз да кажа. Всеки е другият. Да има Единоначалие, но то не бива да се абсолютизира. Единоначалието има отговорността да създаде Кръга, Огненият Кръг. Огненият Кръг е фундамента на Общността, защото създава поредица от Кръгове. Така се изгражда, така се етажира Бъдещето. Това е Пътят към Небето на една народност. Така Българската народност е преминавала през Времето. Идеята да се гради Бъдещето в Настоящето е един от основните лостове за управление на Времето, както казва Левски - да го обърнем. Точно това не може да схване Христов, защото той вижда българите като един малък, разнебитен, разделен и неспособен народ. Да, към момента, народността е в разсипно състояние, но състоянието на хаос, никога не е вечно. Хаосът, това е полето на творческата свобода, но това е, разбира се, за тези, които работят със сетивност над ума.

Има и личности и кръгове, които се намират интелектуално и морално много над нивото на сегашните политици обаче не се занимават с управлението на държавата. Една малка част от тях да получи достъп до управленски функции има вероятност бързо да се смени стандарта, но за сега това не се случва. Според мен проблемът е в партийната система и начина на достъп до такива функции и ние виждаме самата олигархия със соросоидите им се наложи да разбиьт собствения си многопартиен тоталитаризъм, за да вкарат нови играчи. Но и с тях не се разшири кръга на участие в управлението - те си назначиха баджанаците и любовниците и до там спря промяната. По нататък, като погледнеш по институциите - калко често евреин е ръководител на финансов отдел или счетоводство по агенциите и министерствата. Зор докато се уредиш на работа и после им кацаш на някой моше да ти подписва платежните. Надеждата е, че в един момент може да настъпи по-целенасочено навлизане на читави хора, но не виждам какво ще ги мотивира. По настоящем най-мотивирани да работят в държавната сфера са онези, които се гласят да ограбят нещо и нямат морални задръжки. Дори един президент в България е със редовна заплата от 6-7 000 лв след последните увеличения. Ами това е дохода на средно ниво мениджер в голяма корпорация - без бонусите, които са десетки хиляди. Кой би искал да си заложи главата за тия пари - само онзи, който знае как да вземе повече или някой с болни амбиции. Честните и способни хора ще съсредоточат усилията си в по-продуктивна, в личен план, посока.
Та тази общност кръг на огъня може да възникне и тя виртуално съществува, но не виждам на какво ниво трябва да се реализира чисто организационно, за да може огънят да се разрастне най-качествено. Той има нужда от точното гориво, за да тръгне ида обхване такива структури, че да се започне да се случва промяна.

Той кръга където трябва и когато трябва се формира и се активира. Няма нужда да го показваме и обясняваме. Юдейските духовници нямат официално публично издание на Тората-книгата от която основно се ръководят. Има орязани версии, но това е за другите. Всичко ценно е скрито, а най-важното се предава от уста на уста и така традицията върви много векове.
Това важи за всяко учение. Защо, защото най-важното е просто и може да се предаде от човек на човек. Това е механизъм, който хората разбират и после прилагат. Така настъпват обратите. Път към лична промяна. Още Елтимир беше писал за това многократно.

Основна стъпка за реализацията на всичко за което говорим тук е човек да преодолее себе си и общностните модели, които го формират, а те са се конструирали така че повече да пречат отколкото да помагат. Какво имам предвид? Всеки го усеща интуитивно. Човек е нужно да приеме лична промяна или компромис в името на нещо по-голямо. По-голямо - това са собствено развитие, семейно, родово, регионално или най-вече държавно такова. Това развитие винаги включва преглъщане на част от егото (не цялото), на част от втвърдените лични схващания за "как трябва да станат нещата" и да направи една стъпка заедно с някой друг - колега, съмишленик, сънародник. После пак ще работи сам, знаем че е индивидуалист. Да ви припомням ли това че двама като почнат тук да си подават топката идва третия да им каже че си я подават неправилно??!!!

Както бе писано мошетата са много по-гъвкави и са приели да бъдат цяло като кошер, над личното. Така работят да привлекат и изградят техния си модел. В това са те ненадминати. Да се сърдим че някой Моше ни е проблема значи че ние не сме българи. Значи че Мошето е много по-могъщ, гъвкав, знаещ и можещ отколкото ние сме. Това вечно преклонение, че сме слаби и негодни и винаги някой е по-велик ни дърпа изключително много назад. Назад дори спрямо един обикновен жител на черния континент. Това е вкоренено изключително много от турско време, но не е само това. Тези особености на характера на нашенеца са се изкривили в още по-лоша посока и се формират през 20-ти век в няколко политически и икономически строя един след друг.

Всъщност българинът е забравил че може, докато Мошето никога не е преставал да вярва.
Нима един Моше в държавната администрация е толкова страшен? Че те са по целия свят на всички нива и длъжности. Българинът днес се плаши от всичко. Той няма решение за нищо и смята че каквото и да направи нищо няма да се получи. Това е култивирано от външни фактори безспорно, но главният който го претворява всеки ден е българинът, защото НЕ Е Българин!

Всеки днес пита - какво да направя, кажи ми? Иска готов отговор и рецепта и ако не проработи да те заплюе като те срещне. Това вече не работи. Не и за нас. Колко пъти го писа и Йордан, това е светогледа на греховния човек чакащ месианските фигури да дойдат и да го "спасят". Българинът е забравил, че хилядолетия наред той е бил сам на себе си, смел, спокоен и решителен, превъзмогвал е всякакви ситуации и после е показвал на света как да направи същото. Когато си захвърлил своето, няма чуждо което да те изведе от блатото и да те тласне напред. Няма и как да има! Така работи светът.