Архангеловден Денят на Свободата

Та, т. нар. архангелова задушница е просто кулминацията на случващото се в месец сигер алем (октомври) в който правим помени за починалите. Логически, тази кулминация се преплита със следващият месец тугерем (ноември), който е месецът за молене. В Плеядният ни календар, той е свързан с кулминацията на Стожарите/Плеядите и времето им, в което те изпълняват функцията на Стражи, непозволявайки на своеволните алпи да нарушават забраната на Тангра и да прекосяват "стената" ограждаща Слънчевата ни система. Затова юдаизмът говори за "Господ на Силите")) , а ние с епрекланяме пред паметта на загиналите воини на България. В Тенгриянството, алпът Кубар Бабай, обикновено води небесното войнство от алпи, когато не спи. Когато спи, го замества Чулман, който поради любовта си към хората, може да включи някой земен човек в защитата на пространството на Слънчевата ни система. Първият човек, който е включен е Таргитай/Таргиз.

сигер алем, сигезем – октомври; съгъдем (месец за помени на починалите) –
тугерем - ноември тайрем (месeц за молене)

Архангеловден! Денят, в който великите Плеяди са в зенита си. Часът на Бика, когато Съвета е използвал това за да възстанови българската Държава, макар и временно, макар и в Забранените времена.

www.voininatangra.org/modules/ipboard/up...st-21-1352368121.jpg
Вечерният изгрев на Плеядите, 8.11.1185г, когато се провежда вечерното служение в Търново
www.voininatangra.org/modules/xcgal/albu...rpics/10700/luna.JPG
"Двамата еднородни братя, за да освободят своите сънародници от този страх, построили храм на името на великомъченик Димитрий, в който събрали много и различни луди с кръвясали и разкривени очи, с разпуснати коси и проявяващи напълно останалите неща, които правят обхванатите от зли духове, и внушили на тези бесновати люде да викат с висок глас, че Бог е решил да подари свобода на българския и влашкия народ и да премахне дългото им робство.
Тези безумци си дали за малко време отдих и в един път отново събрали по-голяма смелост, като че ли в нов припадък на болестта се възбуждали и почнали да викат в изстъпление и с крясък, че не е време вече за бездействие, но да вземат оръжие в ръце и дружно да нападнат ромеите"
Никита Хониах