Това абсолютно не е така. Корените на мартениците не са нито в елинските, нито в "тракийски традиции", а са си чисто чисто български. Времената, обаче, от които идва тази традиция са дочовешките и са пряко свързани със създаването на „слънчевият човек“, т.е. свързани са с акта на получаването на Образа Божий. Самият факт, че белият и червеният конец се пресукват в двойната ДНК, ясно говори за това.
Корените на празника
"Първи март е празникът на Баба Марта, образ от традиционния български фолклор, който води началото си от езическата история на Балканите. В усуканите бели и червени конци се крият елински и тракийски традиции.
Гръцките етнолози свързват този обичай с древната езическа история на Балканския полуостров и най-вече със земеделските култове на плодородието. В някои части на южната ни съседка има обичай да се връзва вълнен преплетен конец на дясната ръка и на левия крак."
„Според румънските вярвания пък идеята за мартеницата идва от древен сценарий за възраждане на природата на прага на пролетта. Обичаят е свързан с момента на символичната смърт и символичното раждане на едно местно женско божество – Баба Докия.“
Единственото вярно е това, че мартеницата в нейната изначална първичност като идея е ръкоделие на Умай Биче Артимас – кърпа за лице на нейният съпруг, алпа Мар - Слънцето. Когато тази кърпа бива открадната от мишката Самор и хвърлена долу, на земята, злият Шурале избърсва с нея лицата на хората и те стават „красиви“ като алпа Мар, т.е. Слънчеви, една тънка препратка, към конфликтността в Глава 2 на Битие, между алпите и човека: „Ето той стана като Нас, да познава що е добро и зло“.
fakti.bg/life/288383-8-interesni-fakta-z...9Evsj1iO7F6H876OUnA0
Момичетата си слагали преплетения шнур на шията, като вярвали, че няма да изгорят от слънцето през лятото, както гласяла поговорката: “Не ще те слънце изгори, мартеница ако носиш ти.”https://www.pravoslavie.bg/…/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D1%82%D0…/
В някои села на Асеновградско мартеницата за животни е изработвана само от бяла или от бяла и оранжева вълна, към нея задължително има едно синьо мънисто. Друга подобна мартеница за животни от Асеновградско се прави само от бяла вълна като в горния край тя е сплетена на плитка и завързана със син конец, в долния край вълната виси свободно като краищата са леко усукани. Задължителен елемент са трите сини мъниста.
www.bulgariasega.com/sviat_novini/bulgaria/33867.html
Този вариант, "мартеницата за животни" в Асеновградско е най-близкият до описаният в "Сказание за Чулман", всъщност до оригинала - пешкира за лице на Умай Биче.
)) И бъдете Слънчеви, защото нема траки