Хората срещу банкерите Застрелях я заради държавата и хората!

Анти, дал съм три дни на един такъв банкер. Дадени са пари за лечението ми. Отделно са били дадени и други пари. Пак за лечението ми. Ама са намерили напедходяш посредник. Родителителите ми. И копеленцето ги си прибрало, защото се било оженило и му трябвали за сватбени подаръци. Това, че аз почти не ставам от леглото не го интересува. Уж съм му чичо... Досега не ми е помогнал и с една стотинка, а днес ми взема мизерните средства, които са ми нужни да си осигуря животоспасящо лечение. Средства, които те ми откраднаха. Мълчах, но не мога повече да мълча.
Та да поговорим за банкерите и за техния морал. И за това как юдейските идеологии осакатяват човешшкия разум. Това е нечовешко и не мога да го приема.
Ще изчакам три дни. След това ще разкажа потресаващи истории. Всички вие не подозирате колко е дълбока Заешката дупка.

Парите да ги дава, че днес, както съм почнал да пуцам налево и надесно, че дода да му напълня главата с олово. Така мозъчният му процес ще добие някакво стойностно покритие макар и временно Шъ види той едни подаръци за сватба. Вместо туй, мое да отидат за цветя за гроба и курбан след погребението.

Йордан_13 писа:

Това е велико!
Тези дни имам намерение да напиша нещо много неприятно. Неприятно за мен, не за вас. Засяга мои близки, но съм длъжен да го напиша. За пример и за поука. Става дума за морала на банкерите. За тези извратени типове, които са готови да те умъртвят, за да ти отнемат и последното късче хляб.
Имам си един племеник, работи в ръководството на някаква банка. Един ден идва тук моя братовчедка и като ме видя в какво състояние съм, предложи да поеме всички разходи по лечението ми. Аз не мога да отида сам до болницата. Жена ми е след няколко операции на краката и също не може да ме води. Братовчедка ми пред мен уреди и плащането и всичко. Обади се на майка ми. Тя се обадила на банкерчето, идва и ми поставя условия. Първото беше да си дам на племеника, от когото и една стотинка помощ не съм видял цялата си библиотека. И най-вече книгите с автографи. С абсурдните твърдения, че книгите били наслество от дядо ми и принадлежали на някой, който носи неговата фамилия. Ние имаме дъщеря и прекрасно внуче, което естествено носи фамилията на баща си. Разбира се, че ще ги завещая на детето си. Но няма как да са от дядо ми. Той почина през 1977 година, а книгите, за които става дума са издания след 1990. Второто условие беше да припиша на банкерчето етажа от селската ни къща. Взеха ни всичко, практически ни лишиха от наследство. Етажът обаче си е мой и аз го приписах на детето си, не могат да ни го вземат. Парите им трвали за ремонт на банята и за сватбени подараци за внука им.
Дотам довежда оскотяването на банкерските, комунистическите и демократическите идеи. Ще развия темата по-подробно и уверявам ви, ще останете потресени. Не знам вече какво става в тоя свят, но не е нормално. Не може да дадат пари на една майка за лечението на нейното дете, а тя да казва, че парите й били трябвали за ремонт на банята. Ако някой може да го коментира. Аз не мога.

Йордан_13 писа: Парите да ги дава, че днес, както съм почнал да пуцам налево и надесно, че дода да му напълня главата с олово. Така мозъчният му процес ще добие някакво стойностно покритие макар и временно Шъ види той едни подаръци за сватба. Вместо туй, мое да отидат за цветя за гроба и курбан след погребението.

Не, Данчо. Оловото може да ти струва скъпо, да не рискуваме. Едно истинско Проклятие ще му е достатъчно. Тук намерих някакъв негов блог:
www.viewsofia.com/article/13042/
Също и тук:
bibliotekata.wordpress.com/2012/11/26/un...rliunki/#comment-653
Понаписах му малко, пък да видим. Получих известна помощ и ще преживея. Дотогава ще се постарая да го направя за срам и резил пред всички.

Елтимир писа:

Йордан_13 писа: Парите да ги дава, че днес, както съм почнал да пуцам налево и надесно, че дода да му напълня главата с олово. Така мозъчният му процес ще добие някакво стойностно покритие макар и временно Шъ види той едни подаръци за сватба. Вместо туй, мое да отидат за цветя за гроба и курбан след погребението.

Не, Данчо. Оловото може да ти струва скъпо, да не рискуваме. Едно истинско Проклятие ще му е достатъчно. Тук намерих някакъв негов блог:
www.viewsofia.com/article/13042/
Също и тук:
bibliotekata.wordpress.com/2012/11/26/un...rliunki/#comment-653
Понаписах му малко, пък да видим. Получих известна помощ и ще преживея. Дотогава ще се постарая да го направя за срам и резил пред всички.

Толкова енергия ще абиш за един изродясал роднина. Аз с моите вземане-даване немам и така съм добре. То и на мене са ми поставяли разни условия, свързани с материалният свят, онова немало да ми припишат, щели без наследство да ме оставят. Боли ма сайдера. Ако требе върху скалите, че си издигна къща, ама нема се подчиня на зависимости от такъв тип. Никой нищо не отнася в гроба, от това, което е построил, и което е придобил в материалният свят. Всички сме преходни. ПРЕХОДНИ. Това трябва да се запомни. Неслучайно смъртта е въведена в битието на човека, за да освобождава, че, ако нямаше смърт, можеш да си представиш, какво щеше да стане с Вселената от безсмъртни зломисленици. И те така. И те така
Пред лицето на смъртта, на човек повече му се иска просто да живее, без да претендира за това и онова. Затуй ти думах

Друго ми е болно, Данчо. Как е възможно родната ми майка да си присвои парите, дадени за моето лечение! За да ги даде на големия си внук, който работи в ръководството на някаква еврейска банда, тоест банка. Искала етажа и библиотеката ми. Но си струва да разкажа нещо.
В началото на 70-те идва на село една от лелите ми, дъщеря на брата на дядо ми. Той беше свещеник. И прадядо ми е бил такъв, едновременно и селски учител. Предлага да ми даде книгите на баща си. Не помня на колко пъти ги пренесохме. Една част занесох в Ботевград. През 1977 г ходих за известно време в Гложанския манастир. Връщам се и виждам, че повечето ценни книги ги няма. А някои бяха истински шедьоври. Ръкописни пергаменти, кориците обковани със сребро и седефени икони. Тя казва, че ги подарила, защото аз съм ги бил обещал. Което е пълен абсурд. През 1978 ме вкараха в затвора. Връщам се след две години и виждам, че и книгите на село ги няма. Баща ми ги накъсал и изгорил, защото попски книги не му трябвали. Между тези "попски" книги беше Хрониката на рода Тертер. Пергамент. Дървени корици без никакви украшения. С бронзови закопчалки. Кожата, с която беше обшита книгата беше станала черна. Четеше се много трудно и малко от нея успях да прочета. А сега се полакомили за моите книги, които съм купувал със собсвените си средства. Навремето работех и вземах сносна заплата, можех да си позволя. А за книгите с автографи да не говорим. Повечето от тях са ми подарък лично от авторите. За мен това не са просто книги, а реликви и скъпи спомени. Искам да ги оставя на детето си и на внучето.
Затова казвам, че нямам друга Майка, освен Умай и нямам друг Баща, освен Тангра.

Елтимир писа: Друго ми е болно, Данчо. Как е възможно родната ми майка да си присвои парите, дадени за моето лечение! За да ги даде на големия си внук, който работи в ръководството на някаква еврейска банда, тоест банка. Искала етажа и библиотеката ми. Но си струва да разкажа нещо.
В началото на 70-те идва на село една от лелите ми, дъщеря на брата на дядо ми. Той беше свещеник. И прадядо ми е бил такъв, едновременно и селски учител. Предлага да ми даде книгите на баща си. Не помня на колко пъти ги пренесохме. Една част занесох в Ботевград. През 1977 г ходих за известно време в Гложанския манастир. Връщам се и виждам, че повечето ценни книги ги няма. А някои бяха истински шедьоври. Ръкописни пергаменти, кориците обковани със сребро и седефени икони. Тя казва, че ги подарила, защото аз съм ги бил обещал. Което е пълен абсурд. През 1978 ме вкараха в затвора. Връщам се след две години и виждам, че и книгите на село ги няма. Баща ми ги накъсал и изгорил, защото попски книги не му трябвали. Между тези "попски" книги беше Хрониката на рода Тертер. Пергамент. Дървени корици без никакви украшения. С бронзови закопчалки. Кожата, с която беше обшита книгата беше станала черна. Четеше се много трудно и малко от нея успях да прочета. А сега се полакомили за моите книги, които съм купувал със собсвените си средства. Навремето работех и вземах сносна заплата, можех да си позволя. А за книгите с автографи да не говорим. Повечето от тях са ми подарък лично от авторите. За мен това не са просто книги, а реликви и скъпи спомени. Искам да ги оставя на детето си и на внучето.
Затова казвам, че нямам друга Майка, освен Умай и нямам друг Баща, освен Тангра.

Кво да ти кажа, Елтимире, тоя път дет сме го поели се носи корона от тръни не само на главата, а и върху тръне и бодиле се стъпва. Това не ме учудва, моето проблеми са доста сходни с домашните, затова и съм ги изолирал от себе си, домашен ми е всеки Българин, който може да ми помогне в нужда и творчество.
Юдаизъм е това поведение в предните поколения и ти го знаеш. Аи ясно е посочено в техният бит

www.magister.msk.ru/library/bible/blgarska/bolgb40.htm

7:5 Не вярвайте на другар, не се осланяйте на приятел; пред тая, която лежи на твоето лоно, пази се да отваряш твърде устата си.
7:6 Защото син позори баща си, дъщеря въстава против майка, снаха против свекърва; врагове на човека са неговите домашни.

Някои тълкуват това, че под "домашни" трябва да се разбират низшите мисли и чувства в човека, несъвършенствата, ама това е твърде утешително тълкувание, текста трябва да се разбира и буквално. Домашните са врагове по силата на колелото на преражданията и те наистина са врагове на човека. Истинският враг и неприятел изведнъж внезапно се оказва съвсем близо до теб - домашните. Те са домашни днес, преди са били твои врагове, с които си водил войни, и които искрено желаят смъртта ти. Така е с всеки, който се е осъзнал. Осъзнаването е тежък кръст и затова всеки днес иска да е тъп и щастлив.

Копирам директно всичките имена на червените изроди, ограбили спестяванията и пенсиите на родителите ни. Те трябва да се знаят, защото възстановим ли Саракта тия ще бъдат съдени за Геноцид, а ограбените пари в края на живота си ще ги възстановяват с тежък физически труд. Излишно е да споменавам, че всичките им активи, имоти и бизнеси, заедно с родата им и подставените лица ще бъдат на момента отнети в полза на Саракта.

Да не намерят мира нито на този, нито на долния свят.
ДА СЕ ЗНАЕ И ПОМНИ! НИКОЙ И НИЩО НЕ Е ЗАБРАВЕНО. Заради Елтимир и ограбените ни родители, заради отнетото детство на децата ни.

Общо 27 сътрудници на Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА, които през 90-те години са били шефове на 9 от фалирали банки или членове на техните управителни или надзорни органи, са длъжници на ДСК със 17, 6 млрд. лв. без лихвите.

Ето задълженията към ДСК на фалиралите кредитни институции (подредени по дългове и без дължимите лихви) и свързаните с тях разкрити сътрудници на комунистическите тайни служби:
Бизнесбанк – 6 млрд. и 132 млн. лв. дългове към ДСК:
- Христо Цветков Ночев.

Първа частна банка – 3 млрд. и 980 млн. лв. дългове към ДСК:
- Валентин Георгиев Моллов;
- Венцислав Йорданов Йосифов;
- Христо Тодоров Маринов.

Търговска банка „Славяни” – 2 млрд. и 181 млн. лв.:
- Георги Симеонов Агафонов;
- Захари Михайлов Захариев;
- Мирчо Минков Пейковски;
- Петко Недков Колев;
- Христо Панчев Смоленов.

Добруджанска търговска банка – 1 млрд. и 150 млн. лв.:
- Андрей Бориславов Тодоров;
- Атанас Жеков Тилев;
- Лъчезар Росенов Георгиев;
- Чавдар Радев Славов.

„ТС Банк” – 1 млрд. и 500 млн. лв.:
- Пламен Иванов Грозданов (дипломат, бивш посланик в Москва).

„Агробизнесбанк” – 886 млн. лв.:
- Гинко Панайотов Ализотов;
- Ивайло Димитров Мутафчиев (един от собствениците на Първа инвестиционна банка);
- Петър Нейчев Нейчев;
- Спас Георгиев Василев;
- Христо Александров Александров.

Търговска банка „Елит” – 819 млн. лв.:
- Георги Тодоров Аврамов.

Балканска универсална банка – 554 млн. лв.:
- Антон Василев Медникаров;
- Владимир Марков Кърпачев;
- Росен Райнов Керемидчиев.

Българска земеделска промишлена банка – 465 млн. лв.:
- Николай Иванов Коджейков;
- Радко Игнатов Тодоров;
- Чавдар Пенчев Спасов.
Останалите разкрити сътрудници, извън фалиралите банки са:

- Божан Тодоров Христов, член на Съвета на директорите на фирма – длъжник – "ЕЗТУР" АД, гр. Правец (гр. София) – 2,6 млн. лв.

- Георги Йорданов Лазаров, член на Съвета на директорите на фирма – длъжник "БИСЕРА" АД, гр. Хасково – 3,4 млн. лв.

- Георги Маринов Маринов, лице, посочено като едноличен търговец с фирма-длъжник ЕТ "ГРЕДЕТИН – ГЕОРГИ МАРИНОВ", гр. София – 4 млн. лв.

- Ромео Димитров Ташев, член на Съвета на директорите на фирма – длъжник "ЕЛЕНА ГЕОРГИЕВА" АД, гр. Перник – 1,4 млн. лв.

- Татяна Димитрова Пазийска, член на Съвета на директорите на фирма – длъжник – "АТЛАС" АД, гр. Димитровград – 4,4 млн. лв.

„Лошите” и съмнителните кредити в края на 1995 г. в България възлизат на 342,7 млрд. лева, което съставлява около 40% от брутния вътрешен продукт за една година на държавата.

ДСК е държавната кредитна институция, отпускала заеми за създаването на множество банки, както и за тяхното последващо кредитиране. Шеф на ДСК по това време е Асен Друмев, също разкрит като агент на ДС.

Комисията по досиетата е публикувала и списък с юридически лица, длъжници на ДСК, за които не са установени необходимите данни за извършването на проверка за принадлежност към ДС и разузнавателните служби на БНА. Те са общо 122 фирми и юридически организации.

Сред тях са и фирми на строителния предприемач Соломон Анжел, известен с финансовата си пирамида в началото на 90-те години за построяването на „Град на мечтите” в местността „Камбаните” до „Младост” 4 (77 млн. лв. дълг към ДСК без лихвите), както и на фондация „Сапио”, внасяла безмитно стоки през 1992 г. с разрешение на тогавашния министър на финансите Иван Костов (27,4 млн. лв. дълг към ДСК и 119 млн. лв. лихви).

Имало нямало активи, отваря и затваря врати... Цялата държава в последният месец се сведе до дейността на една банка КТБ. И се оказва, че фалира ли банката, фалира и държавата. Няма по-смешно състояние от това и показва, колко е жалка държавата с форма на държавно управление - република. Да зависиш от една банка... И ако тя е в хаос (отваря/затваря, гарантира/негарантира) и държава е в хаос, т.е. ако тя фалира и държавата фалира)) и е така, оти това не е каква да е банка, а Еничарската банка. Защото кой обикновен Българин има 100 000 евро депозит? Че, аз, ако имам толкова, ще взема властта в България, бе? Това са много пари, страшно много пари. Оказа се, че това са парите на Еничарите. Еничарският правителствен корпус си държал парите в тая банка и затуй Ванката Лостов тръгна да и става Спасител, грачейки по телевизията, като потвърди думите ми, че спасяването на КТБ е спасяване на държавата. Ама на коя държава? На тяхната държава - тази на еничарите. Българите отдавна нямат държава. А тук в играта с КТБ има и този елемент - дългата ръка на някой външен Господар наказва своите Еничари за тяхните провинения или за някои тяхни намерения, да не слушкат Господаря си и да правят нещо странично. То едва ли е в полза на Българите. Чак толкова пожертвователни еничарите не са. А Българите? Ааааа, Българите ли? Имаше някога един такъв народ...
Другият важен елемент от играта с КТБ - да бъде поставен целият банков сектор на България под юрисдикцията на Европейската банка. Еничарският политически корпус в България отколе е показвал неспособност да управлява държавата и все иска да предаде управлението на държавата, този горещ картоф, пряко на своите господари. Неспособността му да управлява и да носи отговорност за управлението си, не означава автоматично, че еничарите ще предадът управлението на държавата на някой друг. Те не искат да губят всичко, затова ще го връчат направо на господаря си, но няма да го върнат на Българите. Няма. Иначе ги чака смърт. Всичко ще мине "под вся властъ Советом и комисариатам" в Бюрксел и еничарите ше си живуркатъ щастливо с окраденото. Ама някой над тях не мисли точно така

www.dnes.bg/politika/2014/07/16/imalo-ak...ad-200-000-lv.232524

На този етап юрисдикцията на Европейската банка не е лош вариант.Ако се успее да се излезе от валутния борд и се влезе под юрисдикцията на Европейската банка ще има много по-големи свободи и ползи. Валутният американски борд е , който ограничава и дърпа надолу, ако се скъса с него и се влезе под чадъра на ЕЦБ би имало олекотяване на затегнатите възможности. Освен това в момента в ЕЦБ привес има фракцията на мързеливите народи, това може да е само от полза. Германия, Австрия, Люксембург, Холандия и др плащат и мълчат, другите поръчват и слушат музиката. Това е така, защото всеки има право на един глас, независимо колко голяма е държавата му. В момента повече са мързеливите народи и ясно се вижда посоката на ЕЦБ към ленност и мързел. Тя не е нито вредна, нито полезна за България и на този етап ,при равни условия за всички ЕС членки, може с умна политика и лавиране , само доста да се спечели и наистина най-после да дойдат истински инвестиции,а не само приказки от 1001 нощ. ЕЦБ тласка към просперитет с политиката си, защото така е заложено в самия умисъл на институцията, докато валутния борд е за ограничения и скапване. Важно е ,излизането от валутния борд, които убива и стяга всеки светъл лъч на промяна или иновация, самото излизане някога от ЕЦБ ще стане много по-лесно, заради двата полюса там и заложените проблеми с тях. Или като става време за плащане , ще излиза името на чужди данъкоплатци от западната ос, които са истинските гаранти и имат работеща икономика,носят всички останали ан гръб, а не българите или южните народи.