Холокостът-Божието възмездие над историческата юдейска жестокост

Еврейската хидра, действаща в България, не е тайна, че си има на подчинение целия "български политически елит". Но не всичко от него изплува на повърхността и се появява пред микрофоните, за да дерибейства. Пред микрофоните излизат само най-арогантните типове, такива като Филип Димитров и Моника Паси, последния познаващ само 3 звука от българския език, с които изговаря думите: "НАТО, ЕС, САЩ". Това малко ми звучи като мантрата "Ом намах Шивая", но това е друг въпрос.

Доста по-голям словоредник имал Филипчо, не Македонскиот, а Димитров. Той взел, че директно заплашил "българската интелигенция", да не говори, против неговите сънародници - евреите, защото знае той, от неговите сънародници от Солунско, заселени тамо по времето на Отоманската империя, че "требе се върже попут, за да е мирно селото", демек, обезглавете интелигенцията и ще смажете всякаква съпротива срещу нашето владичество. Другото, може да гледа "турски сериали", а след време и еврейски. Всеки сериал, който забавлява овцата е добър. Не става, обаче както време оно. По време оно, у Ситово в Родопите, Пловдивски санджак, убили попут ( Теодор Арамазов, председателя на революционния комитет), за да не въстане селото. Ако Ситово се вдигнело, ще се съедини с Бойково, че въстание целиот Рупчос и оттам, ще се свърже бунта с този от Перущица и Батак.
Команюгите малко се престарали с този светъл пример и след 1944 г., взели та я избили почти всичката, тая пуста интелигенция, която им мъти водата и сърба чорбата. Който оцелял, оцелял, него, го купили, а който оцелял некупен, след време умрял в мизерия.
Днес, обаче не е толерантно, да се избива она, проклетата интелигенция, дето уж, пак им мътела водата и ела чорбата. Цело чудо е, че такава има, та и злословила, плюела срету душманите-евреи, дето демократично и със законни права, сваляли по десет кожи от поклониците на розовите сериали.
Решил Филипо Димитров, да им купи душата! Как не се сетили по-рано! Да им купим душите! С пари. Ама с много ли? - рекъл един от тях. С много - тропнали му останалите по масата. Ами, който не иска? - рекъл един юдивец с излязъл навън зъб. Ами, който не иска, че го глобим - рекъл Филипо Индзаги (Димитров). Колко е гениално! - рекли другите. Хем ще ги купим, хем ще си избием парите. Евреин пара залудо не дава, залудо прибира!
И тъй речили, сторили.
Не било много трудно. Отишли те, в ПУ, и който купили, купили, който не могли, доцент сторили, на който не му стигнало - на пост уредили, който искал още - в чужбина наредили, а на вечно жадния и гладния - с проекти уредили!
И тъй, "ентелигенцията" покварили...

А когато евреи пишат против холокоста - става интересно.

Холокостът като успешен гешефт

Norman Finkelstein. The Holocaust Industry.

L.; N. Y.; Verso, 2000

Как да станеш богат и влиятелен - и да избегнеш завистта? Как да обереш ближния така, че той дори да ти съчувствува? Как да управляваш - и да предизвикваш жалост и състрадание? Тази задача е по-чиста от квадратурата на кръга. От векове аристократите и свещенослужителите са се опитвали да намерят решението й. Но освен твърдението, че властта и парите са от Бога, те не са могли да измислят нищо по-добро. Рано или късно и едните, и другите са прибягвали до гилотината и брадвата – или кладата – които са поставяли всичко на мястото му. Отслабването на вярата затруднява изключително силно решението на задачата.

Американските евреи откриха решението на квадратурата на кръга. “Върхушката на тази свръхбогата, влиятелна и мощна общност помпа пари от швейцарци, немци и американци, управлява Америка и света, подкрепя престъпленията против човечеството в Израел, определя курса на долара и в същото време поддържа имидж на нещастни и обидени, преследвани с помощта на едно просто, но ефективно средство – пропагандната машина на холокоста.”

Така пише Норман Финкелщайн*, американски еврейски учен и дисидент, професор в Нюйоркския университет. Тези дни той издаде малка книжка “История на холокоста”, отваряща очите към някои страни на това гениално еврейско изобретение. Финкелщайн доказва, че преди 1967 год. никой в света не се е интересувал от гибелта на евреите в дните на Втората световна война. По-малко от всичко са се интересували американските евреи, които въобще не се сещаха за Израел. От 1945 до 1967 години в Америка излизат само две книги за гибелта на евреите, при това те минаха незабелязани от обществеността.

През 1967 год. Израел удържа блестяща победа над арабските си съседи. Американците забелязаха успехите на младия хищник и го направиха свой съюзник. Едва след това американските евреи развяха пропагандното знаме на холокоста. Чрез механизма на холокоста те защитаваха и оправдаваха нарушаването на човешките плава на окупираните от Израел територии. Колкото повече палестинци от Газа загиваха от израелското оръжие, толкова по-силно крещяха американските евреи за нацистките газови камери. Израел и холокоста станаха стълбове на новата еврейска религия в САЩ, подменила от само себе си овехтелия Стар завет.

Оттогава процесът тръгна: нарасна богатството на американските евреи и влиянието им в държавния апарат и пресата на САЩ. 30 % от най-богатите хора на Америка, 30 % от министрите и банкерите, 20 % от университетските професори, 50 % от водещите юристи в Съединените щати са евреи. На евреи принадлежи около половината от всички капитали на Уол-Стрийт. Легендата за вечно преследвания народ и за страшния холокост става необратима и се използва без каквито и да било задръжки не само в защита на Израел от евентуална критика на световната общественост, но и за защита на еврейските богаташи и олигарси от нападки. Достатъчно е да изпуснеш дума само за някой евреин-мошеник и световната преса - чиито собственици в по-голямата си част са евреи - спешно вдига на бой сянката на Освиенцим.

“Чрез разказите за холокоста – пише Финкелщайн – представят за “потенциална жертва” една от най-силните във военен смисъл държави в света с чудовищни нарушения на правата на човека, а най-преуспяващата в САЩ етническа група – за нещастни бежанци. Статутът на жертва дава на първо място имунитет срещу заслужена критика”.

За нас, израелците, думите на Норман Финкелщайн не са нови. Много израелски публицисти и историци писаха, че ционизмът използува паметта на жертвите на нацизма за свои користни цели. Така например известният израелски публицист Ари Шавит писа с горчива ирония (във вестник “Хаарец” след убийството на 100 бежанци в село Кана в Ливан през 1996): “Ние можем да убиваме безнаказано, защото на наша страна е музеят на холокоста във Вашингтон”. Боаз Еврон, Том Сегев и други израелски автори изпревариха много изявления на Финкелщайн. Но в Израел винаги е имало повече свобода, отколкото в еврейските общини по света.

В САЩ малко хора са готови да рискуват. На Финкелщайн помага произходът – той е син на жертви на холокоста. Целият му род е избит от нацистите, само родителите му остават живи след Варшавското гето, концлагерите и принудителния труд – само те се добират до бреговете на Америка. Поради това написаното от него за печелещите от кръвта на жертвите въздейства особено силно.

Той доказва, че върхушката на еврейската община е натрупала милиони и милиарди от гешефта с холокоста в същото време, когато на истинските жертви на нацизма се падат жалки трохи. Така например, от милиардите долари, изсмукани от еврейската върхушка от Германия, хора като Лоуренс Иглбергер, бивш министър на външните работи на САЩ, получават 300 хиляди долара годишно, а родителите на Финкелщейн за всички свои концлагери са получили 3 хиляди долара. Директорът на центъра Визентал (“Дисниленд-Дахау”), този ловец на нацисти, получава половин милион долара годишно. Само 15 % от немските компенсации, получени за “безимотните страдалци”, достигат до целта си, останалите засядат в каналите и в джобовете на еврейските организации.

“Еврейските искания за компенсации се превърнаха в изнудване”, пише Финкелщайн. Швейцарските банки се оказаха лесна плячка – те зависят от американския бизнес и се боят от лоша слава. Американските евреи, контролиращи пресата на САЩ, започнаха кампания на оклеветяване на швейцарските банки с расистки характер: “швейцарците са алчни и скъперници”, “характерът на швейцарците съчетава простотата и двуличността”, “швейцарците са лишени от очарование народец, не дали на човечеството нито художници, нито герои”. Към това се добави икономически бойкот – нали американските евреи стоят начело на болшинството финансови институции на САЩ и се разпореждат с трилиони долари пенсионни фондове. За да избягнат още по-големи загуби, швейцарците отстъпиха на изнудвачите. Получените пари се утаиха в джобовете на еврейските адвокати и организации.

Американските банки получават повече депозити от евреи, отколкото швейцарските, но въпреки това се отървават с 200 пъти по-малка сума от половин милион долара. Явно еврейските делови хора, свързани с индустрията на холокоста, разбират кого могат да изнудват и с колко. “Ако с американските банки се държаха както с швейцарските, щеше да им се наложи да търсят убежище в Мюнхен” – шегува се Финкелщайн.

След като накараха швейцарците да коленичат, еврейските организации се заеха с нова Германия. Те поискаха компенсация за принудителния труд и, под заплахата от бойкот и съдебни акции, немските компании се съгласиха да плащат.

В същото време евреите от Израел отказаха да заплатят за конфискуваното имущество на гоите – земята, спестяванията, къщите на палестинците. Американските евреи застават против компенсациите за американските негри за годините на робство. САЩ и не мислят да компенсират индианците, които избиха масово през ХІХ век.

Опитът за изнудване на Швейцария и Германия е само пролог към предстоящото ограбване на Източна Европа. “Индустрията на холокоста”, пише Финкелщайн, “пристъпи към изнудване на бедняците от бившия социалистически лагер. Първа жертва на натиска стана Полша, от която еврейските организации искат цялото имущество, някога принадлежало на евреи и оценявано на много милиарди долари. Следващата по ред е Белорусия. Едновременно се подготвя и ограбването на Австрия.

Финкелщайн е особено възмутен от високоплатени оратори и демагози, наети от богатеещите от холокоста. Пример за такъв е Ели Визел, “безсъвестен защитник на израелските престъпници, бездарен писател, актьор с вечно готова сълза, оплакващ жертвите срещу изгодно заплащане от двадесет и пет хиляди долара за изказване плюс лимузина”. “Не заради своя (несъществуващ) талант на писател или за отстояване на правата на човека е изпъкнал Визел. Той безпогрешно и успешно поддържа интересите, прикриващи се зад холокоста”. Финкелщайн обяснява причината за негодуванието си. “Експлоатацията на холокоста се използува за оправдаване на престъпната политика на Израел и американската подкрепа на израелската политика. Изнудването и изсмукването на огромни суми от европейските страни в името на “нуждаещите се пострадали” унижава действителните жертви на нацистите”.

Финкелщайн осмива и безсмисления тезис за “уникалността на холокоста”. “Всяко историческо събитие е уникално тъй като има свои особености. Но нито едно от тях няма абсолютна уникалност”. Защо тази морално и логически несъстоятелна идея залегна в основата на мита за холокоста? Ами защото уникалността на холокоста е еврейският “морален капитал”, желязното алиби за Израел и потвърждение за изключителността на еврейския народ. Религиозният еврейски деец Исмар Шарш определи идеята за уникалността на холокоста като “светска разновидност на идеята за избрания народ”. Ненапразно Ели Визел постоянно твърди: “Ние, евреите сме различни, ние не сме като останалите”. Свързаният с тази идея “извечен ирационален антисемитизъм на всички гои” помага за създаване на особен параноичен духовен климат в Израел и в еврейските общини. “Нас ни преследват вече 2 хиляди години. Защо? Без всякаква причина!” – възкликва Визел. Да се спори с него е невъзможно, защото той смята, че всеки опит да се обясни антисемитизмът вече е акт на антисемитизъм.

Ръководителите на американския мемориал с всички сили се бориха против признаването на циганите за жертви на холокоста. Макар че пропорционално са загинали не по-малко цигани, признаването им за жертви щеше да намали “моралния капитал” на евреите и да подкопае тезиса за уникалността на еврейското страдание. Доводът на еврейските организатори беше прост – как може да приравнявате евреина с циганина, да приравнявате евреина и гоя? Финкелщайн привежда нюйоркска шега: “Ако днес вестниците оповестят “ядрен холокост, унищожил една трета от планетата”, още утре ще се появи писмо на Визел под заглавие “Как можете да приравнявате?!” Ние, израелците, знаем това твърде добре: не напразно положението с правата на човека-неевреин в Израел е толкова тежко.

Финкелщайн сравнява успешните усилия на евреите за изсмукване на компенсации за холокоста с отношението на САЩ към последиците от агресията във Виетнам. Американците убиха в Югоизточна Азия 4-5 милиона души, разрушиха 9 от 15-те хиляди градчета в Южен Виетнам и всички големи градове на Севера, оставиха във Виетнам милиони вдовици и въпреки това еврейският министър на отбраната на САЩ Уилям Коен не само отхвърли идеята за компенсация, но дори отказа да се извини: “Беше война”. Евреите станаха единственото изключение от правилото в света.

“Получените от индустрията на холокоста средства следва да се насочат за компенсация на палестинските бежанци” – заключава Норман Финкелщайн. Ще допълня от мое име – с това индустрията на холокоста ще банкрутира: кому са нужни приказките за холокоста, ако от тях не текат пари?

И все пак забележителната книга на Норман Финкелщайн не отговаря на основния въпрос. Тя по-скоро го заостря. Как е могла да възникне индустрията на холокоста? Основата й не е чувството за вина, защото американците не изпитват вина по отношение на убитите виетнамци. Тя по-скоро демонстрира уникалната мощ на организираната еврейска общност в Съединените щати, която съумява да натрапи своите оценки на цялото американско общество, а след това, опирайки се на САЩ – и на европейците. Господството на американското еврейство в медиите на Съединените щати и мощното им влияние върху оформянето на отношението на американското обществото към световните събития, разпространяването му по света въз основа на Pax Americana – ето главният извод от книгата на Финкелщайн, която е пренебрегнал или не е посмял да изкаже самият автор.

2000 год.

Това го намерих в този БЛОГ .

А другите части на материала са ТУК

Йордан_13 писа: Еврейската хидра, действаща в България, не е тайна, че си има на подчинение целия "български политически елит". Но не всичко от него изплува на повърхността и се появява пред микрофоните, за да дерибейства. Пред микрофоните излизат само най-арогантните типове, такива като Филип Димитров и Моника Паси, последния познаващ само 3 звука от българския език, с които изговаря думите: "НАТО, ЕС, САЩ".

Да - ние сме под чифутско робство и всички ключови постове в тази мафиотска държава се управляват или са зависими по някакъв начин от чифутите в БГ.
Т.е. БГ се управлява не от парламента, а от онази омразна сграда зад централните хали - СВИНЕ-гогата.

Ето поредното доказателство - забраняват на нас Българите в собствената си страна да празнуваме наши си дати - важни само за нас Българите.
А именно шествието в чест на истинския българин ген.Христо Луков.

Ето статията:

"Луков марш" разяри европейската мрежа срещу расизма.

Европейската мрежа срещу расизма настоява за отмяна на планирания за днес „Луков марш."

Протестни писма са изпратени до столичния кмет Йорданка Фандъкова, постоянното представителство на България в ЕС и Омбудсмана на Република България Константин Пенчев.

ЕНАР призовава Столична община да забрани за в бъдеще провеждането на подобни публични демонстрации на расизъм и неонацистки идеи. „Неуспехът институционално да бъде разпознат неонацизма от страна на българското правителство и силите на полицията в прояви като тази, води до манипулиране на обществото", се казва в писмото.

От ЕНАР настояват столичното ръководство да вземе ефективни мерки срещу проявите на расизъм и шовинизъм.

Изпратеното от Брюксел писмо подкрепя протестното писмо за отмяна на „Луков марш", изпратено вчера от ЕНАР в България до Бойко Борисов, Цецка Цачева, Йорданка Фандъкова и Константин Пенчев.

В него неправителствени организации заявиха, че „за осма поредна година т.нар. „патриотични организации" в България организират траурно факелно честване в памет на своя патрон - ген. Христо Луков, което се превръща в публично демонстриране и пропаганда на расизъм и неонацистки идеи. Чрез допускането и разрешаването на подобни публични прояви, институциите съдействат за утвърждаването на процес, използващ патриотизма за постигането на антидемократични цели."

За периода 1935 - 1938 година ген. Луков е министър на войната в правителството на Георги Кьосеиванов. Преди официалното включване на България на страната на Хитлеристка Германия, Луков прави опити да организира военен преврат и евентуална военна диктатура, с помощта на Гестапо.

Когато България накрая официално застава на страната на Нацистка Германия Луков смята, че законодателството в България не е достатъчно антисемитско и се бори за закони, по-близки до тези на Хитлер.

От 1942 г. е ръководител на Съюза на българските национални легиони (СБНЛ). Историкът Румен Даскалов определя СБНЛ като първата организация, имаща вече изцяло оформен фашистки характер и възприела фашистки/нацистки идеи.

news.ibox.bg/news/id_452382354

Някакви си гнусни еврейски нищожества се намесват пряко във вътрешния живот на страната ни. Те са свикнали да го правят и го правят подмолно и с някакви си оправдания по тяхната си логика. И го правят щото никой не им се противопоставя. Поне, докато не се появи някой велик мъж , като ген.Христо Луков например.

(Или като Томас де Торквемада (
СПРАВКА за Торквемада )

А когато става дума за парада на педерасията в София - пращат много милиция и пазачи да не би някой отвратен от педераските демонстрации да вземе да ги набие - онези с патологиите в сексуалноста.

И ми е много чудно и най-вече болно - как все още има толкова много българи, които са убедени че живеят свободно и демократично. Ходят да гласуват за да озаконяват такива криминални екземпляри като Бойко Тиквата, например.
Ама дето се вика - прост народ, слаба държава.
А за да е прост народа - това е целенасочено дълго преследвано като цел и бавно постигано през десетилетията.
Вярвам, че Пробуждането и новото Възраждане съвсем скоро ще възстановят Великото Равновесие и справедливоста ще изгрее на Небосвода.