Ротшилд изкупува Пловдив

Това е биографията на въпросната българска криптоеврейка Веселина Георгиева, публикувана някога в пловдивския вестник "Марица". В онлайн изданието на вестника въпросната статия вече не съществува по обясними причини. Измежду разните му там подробности какви витрини е аранжирала, най-важното е признанието на дъртия чифут пред смъртта си, както и крайната година, когато Синедриона е определил за окончателна разправа с хилядолетния си враг. Династията Ротшилд не е каква да е, а е във върха на световното правителство. Ясно е, че в Новия Световен Ред българите нямат място. На нас ни е подписана смъртна присъда още от 1997 година. Което и е обяснението за чудовищния Геноцид, който се е разгърнал в окупираната ни територия. В резултат на това българите сме най-нещастния народ в света и най-бързо изчезващата нация. Ако някой се съмнява, да прочете пак "прогнозата" му. Защото Ротшилд не правят прогнози за времето, а подписват изпълнителни заповеди, които се спускат надолу по пирамидата.

Веселина Георгиева, баронеса Ротшилд, е родена през 1927 г. в София в заможно семейство. 20-годишна заминава за Франция, за да продължи образованието си в Парижкото училище по приложни изкуства в класа на проф. Катлен. Спускането на Желязната завеса превръща младата красавица в бежанка. Българката аранжира витрини, прави букети от сухи листа върху телена арматура. Веселина Георгиева се посвещава на скулптурата благодарение на учителя си Алберто Джакомети. През 1968 г., вече Лина Георгиева, прави самостоятелна изложба в амстердамската галерия “Еендт”. Голям почитател є бил Ърнест Хемингуей. Заразена от авантюристичния му дух, тя посещава Индия, Израел, Египет. “Живяла съм няколко живота. Но в края на краищата винаги се връщам към скулптурата”, казва Веселина. Българката непрекъснато се разкъсва между скучните чаени следобеди, ски-курорти и казина. Между “лудориите” й е и сродяването с прочутата фамилия Ротшилд.
След развода с Веселина Георгиева до сетния си час Едмон де Ротшилд остава смъртен враг на България. “През 2030 година няма да има нито държава България, нито живи българи!” Тази зловеща прогноза той изрича през лятото на 1997 г. Скоро след това Едмон де Ротшилд умира. Версията е самоубийство.
Попитали Натан, син на основателя на Ротшилдовата династия, колко нации има в света. Само две ­еврейското семейство и другите, бил отговорът му. Главата на легендарния клан Майер Амшел Ротшилд е роден през 1743 г. във Франкфурт на Майн. Най-големият му син Анселм остава при баща си. Вторият ­ Соломон, се установява във Виена, третият ­ Натан ­ в Лондон. Карл намира реализация в Неапол, а най-малкият ­ Джеймс, отпътува за Париж. И петимата братя играят важна роля не само във финансовия свят, но и в политическия. От 200 години повечето от коронованите глави са приятели или длъжници на династията.
Основателят на династията Майер Ротшилд е изпратен да учи за равин, но след кратко време постъпва в еврейска банкова къща в Хановер. Там изучава финансовите игри, но не се застоява много. Връща се в гетото на Франкфурт, където двамата му братя продават стари вещи и дрехи. При тях, в един ъгъл на магазинчето, той започва свой бизнес със стари монети. Изработва нумизматичен каталог, който изпраща на известни хора. Търговията бързо разцъфтява. Немският принц Вилхелм лично посещава Майер. С добрите си маниери бъдещият милиардер прави отлично впечатление на държавника, който става негов редовен клиент. Майер прибавя към името си Ротшилд, което идва от малката червена фирмичка на къщата.
От 1810 г. до днес фирмата Ротшилд не се занимава повече с покупко-продажби на стоки, а само с парични сделки. Първата е придобиването на 400 тона злато от известната Източноиндийска компания. От това Ротшилд спечелва четири пъти повече, отколкото е вложил. Същото злато веднага е продадено на Англия.
Най-безскрупулният от всичките братя е Натан Ротшилд. Веднъж човекът, който му лъскал обувките, го попитал защо неговият бакшиш е по-малък от този на сина му. Той му отговорил: Бащата на момчето е милионер. Моят не е.
След смъртта на Натан по решение на четиримата братя фамилният скиптър бил даден на най-малкия ­ барон Джеймс. Винаги изискано облечен, червенокосият младеж бързо навлиза в най- изисканите кръгове на Париж. На 29 години става генерален консул на Австрийската империя в Париж. Оженва се за племенницата си Бети, дъщеря на брат му Соломон от Виена, за която Хайнрих Хайне написва поемата “Ангелът”. Известният художник Делакроа му предлага да го нарисува като просяк и Джеймс приема. На другата сутрин отива преоблечен в просяшка дреха и звъни в студиото на твореца. Отваря един от учениците му и като вижда жалкия просяк, му пъха един франк в ръката. На другия ден един прислужник, облечен в ливрея, предава на ученика следното писмо: “Драги господине, ще намерите в плика единия франк, който ми дадохте на вратата на студиото на господин Делакроа, с лихвата му от десет хиляди франка. Може да осребрите чека в моята банка, когато пожелаете. Джеймс де Ротшилд”.
Карл Ротшилд се различава малко от братята си, поради което до 35-годишната си възраст не получава самостоятелна работа. Главната му работа е да ръководи куриерската служба, която е била от решаващо значение за успеха на династията.
Най-големият син на Майер Ротшилд ­ Амшел, наследява Франкфуртската банка. Силно религиозен, той прекарва доста време в синагогата, молейки Господ да му даде син. До последния си ден живее скромно и разумно. Изразходва много средства за благотворителни цели. Веднъж къщата му била обградена от разярена антисемитска тълпа. Вместо да се скрие, той излиза на балкона и започва да им говори: “Скъпи приятели, вие искате пари от богатия евреин. Германците са 40 милиона. Аз имам толкова флорина. Като начало ще хвърля по един на всеки от вас”. Тълпата протяга ръце, хваща парите и се разотива.
Около 100 години след основаването на фирмата “Ротшилд и синове” те стават главните банкери на империи и континенти. Само лондонският им клон за това време е отпуснал заеми за повече от 7000 милиона долара.
Поради кръвните женитби след няколко поколения се получава дегенерация. Някои от мъжете се раждат инвалиди. Повечето наследници са момичета. Това е причината да изчезнат клоновете на фамилията в Италия и Франкфурт.…

Татяна Томова, в-к "Марица"

Е, щом е така, то значи унищожението и смъртта на фамилия Ротшилд стои в основата на възкресението на Българската държава. Ясно и точно. Няма как да обявим днес свещена война открито на тази фамилия, но всички наши усилия, трябва да са насочени към нейното пълно, тотално и безвъзвратно унищожение.

Израелските мераци да застрояват в Пловдив имаха един много работлив и надежден агент в града на тепетата - строителният предприемач Язов. Собственик на голяма строителна фирма, действаща в България и Израел, този мошеник започна унищожението на селищната могила Ясъ тепе, Началото на Пловдив (за нея тук се е говорило много, показвани са и артефакти). Искаше върху нея да строи небостъргач, цялата площ на могилата е разорана за целта. Той построи и 'Марица гарънс', кибуцът на Ротшилд в Пловдив, разрушавайки присторическото селище/речно светилище на брега на реката.

Заради унищожаването на безценни за Пловдив и българската история паметници и заради амбициите си да строи Еврия в България, Язов получи смъртно наказание не от 'българският' 'съд', а от Небето:

"Строителният предприемач Димитър Язов е починал рано тази сутрин в Павел баня, където е бил на почивка, съобщиха негови близки.
На 13 май той навърши 56 години във видимо добро здраве. “Смъртта му е абсолютно неочаквана, до вчера се шегувахме с него”, заяви за “Марица” негов приятел. Причината е сърдечен проблем.

Димитър Язов бе сред най-популярните бизнесмени в града. Славеше се с щедростта си към културата. Самият той бе изключително ерудиран, един от най-четящите бизнесмени в Пловдив. Той бе първият председател на Бизнес Експертния съвет в града. Под неговото председателство групата разработи грандиозни проекти като “Красива Марица4, подхвана съдебни дела срещу неправилното отчитане на битовите такси за граждани и фирми, както и срещу мръсния въздух в града.

Ангажира се с Пловдивската опера и подпомогна творческия подем на младите архитекти. Като строителен предприемач Язов остави красиви постройки в Израел, а в Пловдив издигна знакови сгради като “Рилон център”, “Ори билдингс”, “Марица гардънс” и други. Поклонението му ще е във вторник в 9 часа в църквата "Св. Димитър" и в 10 - на Централни гробища.
www.blitz.bg/news/article/152170

Ето и още информация за еврейската инвазия в най-стария европейски град:
www.marica.bg/show.php?id=86915

"В НЯКОЛКО ИЗЯВЛЕНИЯ НА ПОЛИТИЦИ ПЛОВДИВ И РЕГИОНЪТ СЕ СОЧАТ КАТО ГЕОГРАФИЯТА, ИЗБРАНА ОТ ИЗРАЕЛ ЗА КОНЦЕНТРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИ ИНВЕСТИЦИИ."

Господа 'инвеститори', от едно известно време ви предупреждаваме, че България не е лъжица за вашата уста. Вие със смъртта на Язов-еца няма да се спрете, то се знае, но помислете какво идва след това за вас...