Ето един материал, който беше публикуван на стария сайт:
Кой фалшифицира историята ни
Не е ли време да потърсим отговорност от платени фалшификатори като Николай Панайотов??!
През последните години, хазарите /ционисти/ лансират версията, че евреите са най-старите обитатели по нашите земи. Очаквайте скоро пълно описание на техния план за завземане на нашите земи. Тук искаме да ви обърнем внимание на книгата на един долен фалшификатор, чифут, директор на Регионалния исторически музий във Варна. Приложеното по-долу становище е написано от неговите колеги отностно издадената от него книга "Евреите и юдаизмът – начало на човешката цивилизация преди 7000 години”, София, 2002 във същата /издадена на 5 езика!/ автора твърди, че евреите са живели тук, че континентът Европа идва от името на някаква измислена от него държава на име "Еврия" и подобни.
Очаквайте скоро по темата - Планът за Нов Израел!
С Т А Н О В И Щ Е
на колегията от отдел Археология при Регионалния исторически музей–Варна относно монографията на Николай Панайотов “Евреите и юдаизмът – начало на човешката цивилизация преди 7000 години”, София, 2002
В повечето случаи излизането от печат на книга (научен труд) на колега е основание за творческо удовлетворение. За съжаление, не е така с това съчинение. Основната част от коментираните в него археологически паметници от Североизточна България са свързани с Варненския археологически музей: те са на територията на Варна и Варненска област, проучвани са и са публикувани през годините от работещи в музея специалисти, голяма част от артефактите се съхраняват във фондовете или са изложени в постоянната експозиция.
Повод за нашето становище е обстоятелството, че ние се чувстваме пряко засегнати от откровените фалшификации на автора с цел да докаже предпоставената си идея. Налице е злоупотреба с важни за историята и археологията на България паметници.
Още във въведението той я определя като: “собствена научна теория за генезиса на материалните и духовни култури” (с. 10) и ... следват дванадесет тези, които малко по-долу характеризира като “невероятно откритие”. Според Н. Панайотов през петото хилядолетие преди Христа днешният Балкански полуостров е бил обитаван от евреи, изповядващи юдаизма, които се разселили оттук в различни посоки и дали начало на човешката цивилизация. Авторът използва т. нар. от него самия “алтернативно–логическа методология” за сравнение на старозаветните библейски текстове и на данните от археологическите обекти и находки. Използването на термина “методология” (наука за методите) вместо “метод” показва незнание и липса на научен подход на автора. Под алтернативна методология (метод) той вероятно разбира, че навсякъде и във всичко трябва да развива друго мнение, да отрича (почти винаги иронично) проученото и разработеното като научни теории от мнозина, предимно български археолози. Доколко избраният метод е и логически е трудно да се каже, защото за почти всеки проблем Н. Панайотов има предварително готово собствено “решение”. По същество той налага становища без научна обосновка и многократно повтаря предварително изказани тези, неподкрепени с доказателства.
Дори беглият преглед на изложението показва, че са разгледани четири основни групи историко–археологически паметници и сведения: праисторически, антични, средновековни и библейски. Според автора обаче подобно разделение не съществува и целият привлечен материал се разглежда като халколитен, протоеврейски и старозаветен.
Халколитните паметници и коментарът по тях заемат повече от половината от текста, но така и не става ясно какви са датировките, които възприема Н. Панайотов. Веднъж халколитът на Балканите обхваща V хилядолетие пр. Хр. (с. 21), друг път – четвърто хилядолетие (с. 48), трети – VІІ–ІІІ хилядолетие (с. 57), четвърти – VІ–ІV хилядолетие (с. 232) или няколко хилядолетия (с. 35, 64).
Как стоят нещата всъщност?
На знаменития Варненски халколитен некропол Н. Панайотов отделя най-много място. Некрополът действително е от каменномедната епоха, но не е еврейски, както твърди той и това е доказано с антропологически анализи. Не е вярно, че се редуват бедни с богати гробове. Не е вярно, че гробовете са в “редици” (с. 95). Просто снимката, която Н. Панайотов ползва, е на план–квадратната мрежа на обекта. Твърдението му, че некрополът е военен мемориал от времето на “Първата световна война през халколита” (с. 96 и др.) не почива на никакви доказателства. Проучени са 294 гроба и това са около 2/3 от общия брой гробове (каква Първа, каква световна?!). В некропола са погребани не само зрели мъже, а също жени (според автора “амазонки”), деца и старци. По повод на т. нар. “амазонки”, трябва да уточним, че в женските гробове няма открито оръжие, както твърди Н. Панайотов (с. 105). Не е вярно, че всички погребани са убити в битка. Някои от погребаните са с доказани малформации. Според автора некрополът е “създаден” през лятото на 3777 пр. Христа (конкретност, която най-малкото смущава), а всъщност културата Варна, към която принадлежи, прекратява съществуването си поне 300 години по-рано.
Затруднявайки се да систематизираме откровените глупости на автора в тази част, както и в цялата книга, сме длъжни да отбележим, че всичките му “прозрения” относно праисторията са лъжа и злоупотреба с научни факти и теории.
Книгата е илюстрирана и с няколко антични паметника. С изключение на един, те са без всякаква връзка с текста. Това с пълна мяра се отнася за слънчевия часовник от Силистра, камеята с богинята Изида, тракийската златна огърлица от Мезек, гробницата от Казанлък, Вълчитрънското съкровище, апликация от съкровището при Летница, за една мраморна плочка с Тракийския конник и пр. Един каменен блок от Римските терми във Варна с изобразен четворен фалос Н. Панайотов смята за древноеврейски паметник от V хил. пр. Хр., понеже половият орган бил обрязан. Това е абсурдно твърдение, като се има предвид, че фалосът е апотропеичен символ (прогонващ злото), общоприет в цялата Римска империя. Откъде Панайотов разбира, че фалосът е обрязан, за нас също е тайна.
Немалко място Н. Панайотов отделя на Провадия, която за него е пряко свързана с древната еврейска история. Късноантичната и средновековна крепост до Провадия обаче не е еврейска, още по-малко халколитна. Там никога не са откривани материали по-ранни от ІV в.
Без никаква връзка с текста (нали все пак става дума за халколит и евреи) книгата е обилно илюстрирана и с паметници от българското средновековие (датирани най-общо в ІХ–ХІІ в.) като: рисунка–графит на конник от Плиска, модел на прабългарска юрта от крепостта до Девня, стеатитова иконка със св. Георги от Пловдив (според Н. Панайотов – Голиат), златна пластина от Преславското съкровище (за Н. Панайотов – “протоеврейска диадема”), Мадарският конник (за Н. Панайотов – паметник, изсечен от “прототраки” през 3764 г. пр. Христа (гениална хронологична точност!) в чест на победата им във “Втората световна халколитна война”, с. 113–117), прабългарско капище и по-късна църква (древноеврейски култови обекти според Панайотов).
Струва си да се споделят бисери от рода на:
Наколните селища във Варненското езеро са “вилна зона от пенсионерско население” (с. 38–39).
Тълкуванието на известната от Библията битка между Давид и Голиат, която е станала “край дол, заобиколен от гора”. Н. Панайотов дълбокомислено заключава “конкретното събитие не е станало в Африка и Анадола, а на Балканите, където всеки дол е заобиколен от гори ...”.
“... древноеврейската протодържава Еврия (както условно я наричам и даже мисля, че името на континента ни – Евро-па идва оттам!)” (с. 76) – оставяме без коментар подобна безмислица.
Вкратце ще посочим само някои пропуски, заради които всяка уважаваща се редакция най-малкото би спряла едно претендиращо за научност издание:
Въпреки претенциите на автора, че книгата му е “научна теория”, в нея липсва научен апарат и дори обобщена библиографска справка.
Илюстрирането многократно с една и съща снимка (най-често на знаменития гроб 43 от Варненския некропол) на различни мисли или свои констатации.
Илюстрирането със снимки на паметници от античността и средновековието, които нямат нищо общо дори с измислената теория на автора, е явно болнав стремеж за някаква псевдо-наукообразност.
Структурата е най-малкото странна. Няма научно съчинение, в което резюмето (на пет езика) и справката за автора да предшестват заключението.
Обемът на книгата значително щеше да бъде намален, ако Н. Панайотов беше съкратил личностните нападки, самоизтъкването и хвалебствията по собствен адрес и избегнал цитирането на редица епизоди, нямащи нищо общо с изложението – например как е бил преследван при социализма, какви са изследванията му върху Корана, как е кандидатствал за книгата на рекордите “Гинес” с поставени в устата си изкуствени зъби, как е пил утайка от вино, намерено при археологически разкопки и други. Оставяме настрана без коментар и с известно неудобство споделяме, че в книгата са намерили място несериозни и просташки изрази, словесни конструкции и откровени вулгаризми.
Немалко място Панайотов отделя на така нареченото съкровище “Никипан” (разбирай Николай Панайотов), предметите от което определя като “най-ранното” злато и сребро – абсолютно невярно твърдение, тъй като те се датират в късната бронзова епоха. Историята около откриването и откупуването на това съкровище е странна, да не кажем криминална. Оценката му била около 100 милиона долара и то попаднало у Панайотов, който дал в замяна “ценни религиозни книги” (с. 162–169).
Нашето категорично становище е, че пропускайки теории, хипотези и схващания, Н. Панайотов предлага на читателя тенденциозно поднесена и изопачена информация. Книгата уронва престижа на Варненския археологически музей и е сериозен удар срещу българската историческа и археологическа наука. Важно е да се знае, че Н. Панайтов не е археолог и никога не е провеждал археологически разкопки. Ако е извършвал такива, както сам твърди в книгата си (с. 164–165, с. 272, с. 274 и др.), той попада под ударите на Закона за паметници на културата и музеите, тъй като за това не му е издадено разрешение от съответнте органи. Монографията му е опит за заблуда на незапознатите читатели и спонсорите на изданието, който не може да бъде квалифициран другояче освен като ИЗМАМА с цел облагодетелстване. Това се потвърждава и от факта, че книгата е полуапокрифна – въпреки луксозната подвързия и множеството илюстрации (предимно цветни), тя липсва на книжния пазар и е недостъпна за масовия читател. Доколкото ни е известно, тя се подарява в редки случаи на избрани от автора хора. В тяхното число не влизат колегите му от РИМ–Варна, както и библиотеката на тази институция. Очевидно е, че самият автор осъзнава несъстоятелността на лансираните в нея идеи и се опитва да избегне критиката от страна на специалисти.
С това становище желаем само да защитим българската историческа и археологическа наука от подобни попълзновения, както и да предпазим винаги жадната за сензации публика.
Ей така - да им подпалим задниците малко...... 
Ако пък сега не почне война между Турция и Израел за "своите" си територии...... 
